Когато през 2015 г. излиза романът на Мишел Уелбек "Подчинение" той разпалва сериозен обществен дебат. Не само че авторът е скандален - и преди е предизвиквал спорове с творбите си, но в "Подчинение" той засяга някои силно проблематични теми за съвременна Франция и за съвременна Европа.
В книгата годината е 2022г., на власт във Франция идва президент-ислямист. С помощта на социалистите и центристите кандидатът на въображаемата Мюсюлманска братска партия Мохамед Бен Абс побеждава крайно десните националисти и завзема властта в Елисейския дворец. Държавата изпада в смут.
Главният герой (или антигерой, ако предпочитате), типично за Уелбек, е 44-годишен преподавател по литература, който от време на време проституира и е привличан сексуално от наполовина по-млади от него жени.
Историята се предава през неговия поглед - как ислямска реторика, съвременна политика и еротика се сблъскват в едно, за да ознаменуват упадъка на съвременната либерална демокрация.
Излизането на романа съвпадна с атентата над "Шарли Ебдо", при който свързани с "Ал-Кайда" терористи нападнаха редакцията на сатиричният вестник. Съответно стана почти невъзможно да се раздели социалната реалност от фикцията в романа.
Три години по-късно - след редица терористични атаки, покачване на доверието в популистите, тежки бежански потоци и осезаема анти-мюсюлманска истерия - книгата се появява в ретроспекция доста преди това. А романът продължава да трупа популярност.
Уелбек е водещо име сред нарастващия брой западни интелектуалци, флиртуващи с антилиберализма. Каква е тяхната позиция? Ами може би този либералната демокрация не е това изконно благо, както са ни учили. .
Акцентът върху полигамията в изобразяването на исляма на Улбек често е безпричинен. За сметка на това се усеща едно чувство на неспокойство, дори на завист, че ислямът запазва жизненост, убеждение и самоувереност, които западният либерализъм и западното християнство са загубили отдавна.
Каквото и да говорим, именно имигрантската вълна от Близкия изток и Северна Африка беше катализаторът, който даде тласък на тази вълна от критика и отричане. Сблъсъкът на културите, който е в основата на съвременната либерална доктрина, идеята, че различните могат да съжителстват заедно, без да си пречат, вземайки най-доброто едни от други, беше подложена на изпитание.
В което се показа, че нещата не стоят точно така, както ни се бе искало и страхът и различията на много места предизвикаха силна вълна от неодобрение. Това неодобрение има и своите корени в глобализма, в преместването на бизнеси на места, където разходите за труд биха били по-ниски, в затварянето на работни места, в пристигането на чужденци със свои си култури (и на моменти своя си организирана престъпност) и т.н.
Всичко това , на свой ред, даде възможност на консервативните и националистически формации да дръпнат напред и да спечелят решителна подкрепа, която да им даде достъп до властта.
В момента мнозинството от европейските държави са управлявани от християн-демократически правителства, а на много места националистите достигат до трета политическа сила с претенции да увеличават позициите си във властта.
Партии, които в миналото бяха разглеждани като крайно радикални, сега стават все по-социално приемливи. Позициите им се нагаждат според обществените търсения и в крайна сметка самите общества се обръщат все повече към националистическа, евроскептична и антилибералистка позиция.
Победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ и референдумът за Brexit бяха събитията, които дадоха увереност в глобален мащаб, че една солидна част от обществото в Запада вече отрича ако не самия либерализъм, то поне хората, представляващи го в момента, което даде знак на много хора по света, че е напълно приемливо да кажат всичко това, което мислят, дори и то да е обидно за определени части от обществото.
От своя страна, либерализмът започна да става все по-социално ориентиран - в защита на маргинализираните, на LGBT общностите, на бежанците и т.н., повдигайки на дневен ред проблемите на другите в обществото, на малцинствата. В същото време консерваторите и националистите се позиционират в точно обратната страна - "на тези, които ще защитават мнозинството от агресивните малцинства, които настояват за още и за още права, ощетявайки по този начин обикновените хора".
Тук се намесва и моментът с политическата коректност. В основата си тя е средство за политици, общественици и медии да говорят така, че да не засягат определени групи сред обществото (което би довело до загуба на гласове). Критиците на либерализма са на мнение, че политическата коректност обаче отдавна е излязла от тези си граници и се е превърнала в цензура.
Така либералите са представяни като "социални войни за справедливост", "розови фашисти" и въобще хора, които не признават ничие чуждо мнение извън своето. Тази идея се засили особено много на фона на редицата докладвания на профили във Faceboоk за реч на омразата.
Хора биват "баннвани" за определен период от време, което обаче само задейства ответната реакция - да се оплачат от модерните цензури, които са се възприели за мерило за приемливо и неприемливо - за това, което може и не може да се казва на висок глас.
Междувременно силата на либералната идея от двете десетилетия след падането на Берлинската стена и колапса на СССР, множеството НПО-та, защитаващи подобни каузи и подкрепящи социалното включване на различни малцинства, са създали на либерализма този образ на глобален октопод, който излива средства, за да постигне целите си.
Това поставя борбата на антилиберално настроените в собствените им очи като борба срещу голям, мощен и зъл противник, който няма да се спре пред нищо, за да наложи волята си върху обикновените хора. Иначе казано - консерватори и националисти вече се възприемат като бунтарите срещу статуквото на либералния ред.
Но докато голяма част от критиците на либерализма критикуват най-вече неговата социална част, съществуват и такива, които подлагат на съмнение самата му политическа същност - борбата за абсолютната свобода на индивида - като самоопределяне, като избори и като себеизразяване.
Няколко книги оспорват основополагащите идеи на модерния либерализъм като една от тях е "Защо либерализмът се провали" на Патрик Дейнън, политически теоретик в Университета в Нотр Дам. Според него "една от основните роли на държавата се превръща в активно освобождение на индивидите от каквито и да било ограничаващи условия", което води до преследване на собствените желания, стремежи и т.н.
Това, от своя страна, според Дейнън, облагодетелства градските елити.
"Така обезпечените идентичности и разнообразие са глобално хомогенни - предпоставка за един заменяем глобален елит, който лесно да идентифицира други членове, способни да живеят в свят без култура и място, дефиниран преди всичко от либералните норми. А тази нова глобална аристокрация се определя от идеите за "рационално" образование и чувствителност", пише той.
Според него, а и според мнозина други критици на модерния либерализъм, това създава култура, която отрича религията на мнозинството (или поне църквата), цени чувствата на хората повече от собствения им производителен и творчески капацитет, сензитивността - от истината, а политическата коректност - от обикновената шега между приятели.
Паралелно с това критиците възприемат либерализма като култура на индивидуалистите, което дава основа за разбиване на усещането за общност - нещо, което в някои от малцинствените групи го няма - там самата идея за общността често се поставя дори над самия индивид. Това прави групата по-силна. Така при един евентуален (и неминуем според тях) сблъсък между културите, мнозинството няма да е подготвено и ще отстъпи водещата си роля.
И именно страхът - от промяна, от чуждия, от потенциалните врагове, е движеща сила тук. И независимо дали става въпрос за реални опасности, или за имагинерни сценарии с почти никаква вероятност, страхът остава преди всичко една нерационална емоция.
Истината е, че либералната идея цели едно - равни права пред закона за всички граждани на съответната държава, независимо от техния пол, етнос, цвят на кожата или сексуалност. Борбата, която протича за постигането на това, за уравновесяването на везните в чисто социален план, е в сериозен застой.
И ако либералите не искат да бъдат изтласкани, те трябва да започнат да се вслушват в страховете на обществото и да се опитват да им отговорят по възможно най-адекватен начин - не само с факти и логика, но с послания, които да хванат почва.
Дотогава консерватори и националисти ще трупат точки и ще печелят позиции във властта. А критиката на либерализма ще продължава да е модерно занимание.
Възход на антилиберализма? Ам, може би той е във възход именно защото либерализма се изроди в гнусна диктатура, която използва красиви думи за да постави под абсолютен контрол всеки аспект от живота на хората, дори опитва да контролира мислите и чувствата им. Та, кой нормален човек, европеец, християнин и горд с достиженията на европейската цивилизация, не би се възмутил от случващото се напоследък? Само един пример ще посоча - ЕС е отхвърлил кандидатурата за културна столица на Европа на унгарски град, защото бил прекалено бял и християнски и имало прекалено щастливи бели хора по улиците. http://www.breitbart.com/london/2018/02/21/eu-rejects-hungarian-city-capital-culture-project-due-lack-migrants-many-white-people/ Та, кой не би се възмутил от това и от насилствените опити за подмяна на коренното европейско население, на традиционната култура и обичаи на европейците?
Прогноза за времето по телевизиите на Швеция и Ирак. Открийте разликите https://www.youtube.com/watch?v=JFqYby58PjA
Няма възход на антилиберализма. Самия либерализъм е в упадък и се е отклонил твърде много от първоначалното си значение. Днес е нищо повече от инструмент за контрол и насочване на обществото, който се използва от скрит елит. Това става чрез прокарване на политики, през нпо и по други начини, на наднационално ниво. Така се заобикаля волята на суверена и се прави байпас на представителната демокрация. Тоест, абсолютно никакъв либерализъм не е.
Може и да не разбираме либерализма, и първоначалната му същност. А може би... нямаме ориентир. Един въпрос ме мъчи от известно време: - каква е целта на обществото и за какво длужи орогреса? - за успехите на отделни индивиди, които ще ... успеят??? Нямаме истински ценности и опора.
Относно приемането на другия - две причинно следствени връзки не са изяснени: 1. На запад, първо са станали богати, после са започнали да приемат другите в такива количества. Специално в западна европа, 'ставането богат' включва построяването на социализЪма. Т.нар. welfare system. - това нещо удобно се пропуска, а това е много важна причина защо там се случва, каквото се случва ;). 2. Когато ти предлагат да правиш нещо, т.е. да променяш нещо, адекватната първа реакция е да си консервативен. После, правиш някакъв анализ, и евентуално приемаш нововъведението, по една от двете причини: - виждаш, че имаш полза - принуждават те по някакъв начин Да приемем, че ще вървим по добрия вариант - виждаме ползата. На запад, ползата и дългосрочната стратегия всъщност е... застаряването на нациите и нуждата от свежа работна ръка. Ние също ще стигнем до този проблем, но просто, нашия пазар на труда, и особено липсата на изграден социализъм (като в западна европа), прави страната безинтересна за пришълци. Което си има и плюсове - няма да търпим негативите и в общи линии неразрешимите проблеми на мултикултурализма. Не всички хора от пришълците са интелигентни и имат потенциал да достигнат поне средноевропейско ниво на обща култура и образование. По-голямата част живеят изолирано в гетата си, размножават се, и свалят това средно ниво на обща култура. Вкл. еропейските ценности на толерантност и разбиране. Те всъщност не ги разбират тези неща ;), което щеше да е смешно, ако не беше жалко.
Свински, Изтаковал си половин страница, само за да кажеш нещо, дето преди това аджидедовото го е разяснило, криво-ляво, а именно, че водата е мокра, огънят пари, а захарта сладни. Виж, ако беше изнесъл теза, според която няма нищо по-студено от огъня и нищо по-сухо от водата, това вече щеше да е нещо наистина забележително. Но с това "преследващо се куче" си отряза пътя към славата и сега кур - нема фотографи, нема микрофони, нема автографи. Трагедия, наистина! Такова падение! Колкото до статията - още заглавието дава повод за размисли. За какъв АНТИлиберализъм може да става дума, след като либерализъм отдавна няма. Срещу какво и кого е тогава това "АНТИ"??
ЗДРАВО СА СЕ ОБЪРКАЛИ АВТОРЧЕТАТА 1. В ТЕРМИНОЛОГИЯТА. това което наричат "либерализъм" нема нищо общо с класическата либерална идея. Това е смес от най-обикновено левичарство и идеология нар. "неолиберализъм", която заимства от класическия либерализъм основния постулат за толерантността, като обаче я хипертрофира до безкрайност - всичко е позволено, моралът не съществува. Биог е мъртав! 2. ОТНОСНО левичарската Политкоректна идеология (ПК) – това е най-новата тоталитарна идеология, която е по-опасна от всички класически такива (Комунизъм, Фашизъм и НационалСоциализъм), взети заедно. Тя е анонимна, невидима, всепроникваща, коварна и разсредоточена - няма единна партия и програма, вожд и единен теоретичен Център (поне засега), не използва унифицирано наименование. Главната й цел е превръщането на Хората в разнолика , безполова тълпа, съставена от най-различни „угнетени малцинства“, но пък всички мислещи ЕДНАКВО (т. е. "правилно", според политкоректния речник). По този начин ще се осъществи лелеяната мечта на левичарите от края на ХХ в., формулирана от бащата на Политкоректната идеология, най-успешният ревизионист на марксизма, "философът-революционер" Х. МАРКУЗЕ (1898-1979) и неговите сподвижници: "унищожаване на буржоазния морал и семейство“ (а по този начин – унищожаване и на „буржоазната държава"). Нов принос към теорията на ПК е създаването на Теорията за джендъра, според която, биологичният пол е фикция, не е актуален в контекста на бъдещето човешко развитие. Ще го замести "социалния“ пол (джендър), който е свободно ИЗБИРАЕМ И ПРОГРАМИРУЕМ и ще доведе в крайна сметка до унификация на пола, т.е. до безполовото общество, което пък, в съчетание с Мултикултурализма, ще освободи света от всяко потисничеството (с други думи се отрича Генетиката и се замества с Евгениката, забравена „наука“ от края на ХIХ - началото на ХХ в. , любима теория на националсоциалистите).
Уточнител "Тя е анонимна, невидима, всепроникваща, коварна и разсредоточена - няма единна партия и програма, вожд и единен теоретичен Център (поне засега), не използва унифицирано наименование. Главната й цел е превръщането на Хората в разнолика , безполова тълпа, съставена от най-различни „угнетени малцинства“, но пък всички мислещи ЕДНАКВО (т. е. "правилно", според политкоректния речник)." ------ Не мисля, че това нещо може да се самоорганизира, и така успешно да налага политики на национални правителства, без да има сериозен гръб и стратегически цели. Ако тръгнем да проследяваме - кой най много лобира за тези ценности (най-очевидни са разни НПО организации) и кой ги финансира (да речем Сорос, въпреки че е изтъркано), можем да стигнем до конкретни кръгове от елити. Кръговете от елити са концентрирали в ръцете си огромно количество капитал. Този факт уронва тезата, че имаме автентично левичарски подбуди. Остава да задълбаем малко в конспиративни хипотези: - как кръговете, който подкрепят мощно неолиберализма, смятат да капитализират усилията си? Те целят да възпитат ново поколение от хора, с определени характеристики. Защо, и как смятат да извлекат ползи от това??? Нека да се опитаме любителски да поиграем на следователи и....follow_the_cash_flow За съжаление, нямаме достъп до информация и средства за проверката и, за да докажем със сигурност некои работи.
Никой не прави нещо ей така. От капитализма тр. да сте научили, че безплатен обяд няма ;). Още повече, да се правят такива мощни промени, като сменяне на идентичността на цял континент и цяло поколение. От национално-културно, до безпочвени в науката теории за... избор на полова идентичност, като роля с която се възприемаш в обществото. Или каквото и да е последната глупост за джендър теорията. Всичко има цел. Западняците, понеже за тях се грижи системата (в европа), може и да лапат мухи. Обаче източноевропейците, който познават лицемерието на тоталитаризма, не вярват. Изненадващо и АМЕРИКАНЦИТЕ, където системата не ги гали с перце, се оказва че са най-обилния източник на конспиративни теории. За евреите, масоните, билдербергите, за 11/9, за стъпването на луната и така нататък. Все пак, те са по-наясно с наличието на deep-state, което са техни скрити елити. Наясно са и как ЦРУ е сваляло цели правителства в третия свят и латинска америка.
А за юар, която държава е била бивша колония с традиции в расизма , май в момента по-бедните бели, които не са си уредили живота, изпитват сериозна обратна дискриминация и насилие от черните. Също и сащ, която от основаването си е емигрантска държава. Изградена с робски труд и насилие. Откъде накъде НИЕ ще възприемаме техния модел? Ще доминираме света ли, какво ? Камъка си тежи на мястото. Който бегал-бегал. И сега може да бега към страната на неограничените възможности. Никой не го спира.
Американците, към чийто модел може би си мислят някои, че отиваме, да не би да нямат патриотична национална идентичност, въпреки тоновете емигранти? В крайна сметка и за това си има лек: - американците които са от няколко поколения, я имат тази идентичност - другите, в масата си продават дюнери и карат такси, те са емигранти, макар и с паспорти. Ако искаш да убедиш някого в тези ценности, покажи по-конкретно ползите. После публиката ще оцени презентираните ползи спрямо подозренията и негативите си, дори спрямо усилията си да прави каквато и да било промяна, инициирана отвън, и ще реши. Това всъщност е демокрацията. Но, не детинската, презентация тип кон в чувал. Като конвенцията за защита на правата на жените, която всъщност има съвсеееем други цели Не на нас цигански номера, ние си имаме мангали и ги знаем тези номера.
Хипотезите търсят обяснения. А за да наложиш нови ценности, трябва да убедиш хората. Да ги спечелиш. Иначе - те ценности си имат, а презентиращия ги бива изгонен, като досаден амбулантен търговец. Аз почнах да търся кое е първо, яйцето или кокошката, и обясних, че в западна европа: - ПЪРВО са станали богати - ПОСЛЕ са отворили вратите си за различния - зад този акт има чисто прагматична цел - справяне с демографски проблеми и стратегическо осигуряване на растеж на икономиката - тези неща не стават без сериозни проблеми и неудобства в обществата гостоприемници. Просто, много малка част от приходящите са талантливи предприемачи, инженери, учени. Неудобствата не са за сметка на богатите елити, които живеят в богаташки къщи, в богаташки квартали, а са за сметка на обикновените хора, които делят градското си пространство с пришълците. В даваните за пример отвъдокеански бивши колонии - канада, австралия, нива зеландия, дори сащ - имат критерии, по които приемат мигранти.
ДОРИ И ТЪПНЯТА ТРЕБВА ДА ИМА НЕКАКВИ РАМКИ, ама за "follow_the_fools_flow" явно тая максима не важи! Скудоумието при него е по-големо от глупостта му. Изглежда е малоумник-илитерат...Само задръства форума и досажда на Хората.
Ако се ограничим в частта за страха от другия и мултикултурализма: - споко, ние сме застраховани. Мангалите, които искат да се възползват от изградения в западна европа социализъм, няма да дойдат тук. Специалистите от третия свят, ще отидат в западна европа и ще работят за 3-10 ПЪТИ по-големи заплати. Дори обикновените работници, които не смятат цял живот да стоят на социалната система, ще отидат да работят за 2-5 пъти по-високи заплати. А ако все пак дойдат тук - да знаете че ВИЕ, с обикновените доходи, т.е. масата, ще трябва да живеете с тях. Тези, които са си уредили живота, ще живеят в собствени къщи в бутиково предградие, или поне в по-скъп квартал, и ще карат с джипове децата си в частни училища. Така че, вие ще трябва да живеете с тях ;).
Много добро обяснение на реакцията срещу т.нар. Либерализъм. Което наименование, 'либерализъм', аз приемам като само условно означаване на нещо, загубило истинското си значение. Превод на френска статия от 'Фигаро' - http://glasove.com/categories/na-fokus/news/zashto-narodite-na-centralna-evropa-othvyrlyat-moralnite-uroci-na-zapada Защо народите на централна европа отхвърлят моралните уроци на запада. Забележете, френския автор говори за 'централна европа'. Защото източна европа е извън ЕС ;). Но.. това е отделна тема. Ще отбележа най-неприятните точки. Запада дава пари през фондовете и очаква подчинение пред неподлежащи на дебат 'ценности'. От наша гледна точка, това което правят е 'ритуално самоубийство'. Бидейки по-развити в едно направление, на тях им липсва исторически опит в друго. Съответно, до степен на липса на инстинкт за самосъхранение и здрав разум. Липсата на здрав разум, за нас очевидна, се потвърждава от съществуването на 'либералната' цензура. Също и от това, че и при тях има реакция срещу случващото се. Може да не е тотално мнозинство, като в централна европа, но достига поне 20% или повече, което не е малко. А след някои политически размествания в германия, може би имаме една умерена реакция в доста по-голям масщаб.