Още преди изборите за Европейски парламент да минат и да донесат една от най-унизителните загуби на консерваторите от над 100 години насам, лидерът на партията и премиер на Великобритания Тереза Мей обяви оттеглянето си от поста.
Истината е, че това беше неизбежно на фона на цялото недоверие, което торите събраха под нейното управление. От "Силни и стабилни" - мантрата, която Мей проповядваше на свиканите от нея предсрочни избори, на практика остана само един нищожен резултат от 9% подкрепа на вота за евродепутати и изключително ниска за страната избирателна активност.
И макар европейските избори да не са национални и да има много специфика в случая, логична развръзка за всички неуспехи на Мей беше подадената оставка.
Сега торите търсят нейния наследник, който да поведе, да възроди партията и да донесе така отлагания Брекзит. Списъкът от възможни заместници нараства с всеки изминал ден, но един кандидат продължава да се откроява - Борис Джонсън.
Please check out my campaign launch video. Time to deliver Brexit and unite our fantastic country. I hope you will support me > @BackBoris #BackBoris pic.twitter.com/iRZ8b0flRK
— Boris Johnson (@BorisJohnson) 3 юни 2019 г.
Дори и британските букмейкъри се спират на депутата и бивш кмет на Лондон. Той е лицето, което от партията искат да застане на позицията, откъдето се вземат всички по-важни решения.
И това може би е за добро. За да е стабилна Великобритания, управляващата партия трябва да е стабилна. А при Мей подобна стабилност беше мираж с всичките допуснати от нея грешки и провали.
За разлика от нея Джонсън е истински поддръжник на Брекзит и дори беше едно от лицата на кампанията за напускането на ЕС. Той не се притеснява да заложи на по-твърда сделка с ЕС и има влиянието в парламента да я прокара, карайки съпартийците си да преглътнат няколко компромиса повече.
В известен смисъл това повишение за Джонсън щеше да е естествена кулминация на една дълга политическа кариера. Проблемът е, че при едно по-сериозно вглеждане в тази богата политическа кариера се вижда, че като цяло тя показва един човек със сериозна популярност, но въпреки това със сравнително малко реални лични успехи в работата си, с които да може да се похвали.
Да, на повърхността Борис Джонсън изглежда като подходящият човек за работата. Рошавият депутат, бивш кмет на Лондон и бивш външен министър, преди това е учил в най-престижните училища и е завършил Оксфорд. Преди политическата си кариера работи като журналист в известното списание The Spectator.
През целия си политически път печели популярност и името му придобива известност, макар и противниците му да го критикуват като популист, особено след кампанията за Брекзит и големия автобус, с гръмки, но напълно неверни твърдения. Истината е, че Борис Джонсън има историята и опита, за да бъде председател на консерваторите.
Освен това той има в себе си и нещо, от което торите отчаяно се нуждаят в момент като този - той е интересен. Нещо, което съвсем не може да се каже за Консервативната партията, обвинявана често, че е скучна. С Джонсън обаче нещата не стоят по този начин.
През цялата си политическа кариера той се е доказал като талантлив шоумен, който макар да се поставя в нелепи ситуации (например да си затваря ципа пред публика, да пише неприлични стихотворения за турския президент Реджеп Таип Ердоган или да събаря малко японско момченце в демонстрация на ръгби мач), умее да привлича вниманието върху себе си и да кара хората да го слушат (дори и това да е само очакване за следващата глупост, която БоДжо ще изтърси).
Сред по-известните му публични изказвания например попада тържественото обещание: "Гласувайте за торите и това ще направи гърдите на жена ви по-големи и ще увеличи шанса да карате BMW M3".
Днес Джонсън се радва на одобрение от 32% - нещо не кой знае колко високо в световен мащаб, но напълно достатъчно да го превърне в най-популярния политик в цяла Великобритания. А в условия на упадък това е нещото, което консерваторите търсят.
И все пак ако се вгледаме малко по-дълбоко в професионалния му път, ще се видят доста дупки в него. За почти две десетилетия на обществени постове той е постигнал забележително малко. Това отчасти се дължи на факта, че той винаги се е стараел да балансира политическата си кариера с кариерата в журналистиката, още откакто влезе в парламента през 2001 г.
През ранните си години като депутат той също така успя да достигне до поста на главен редактор в The Spectator и стана колумнист на The Telegraph - позиция, която пази и до днес. В допълнение към тези две професии, той също така е зает да публикува и широка гама от книги и есета за Рим, Лондон, Уинстън Чърчил и... за себе си.
Тези отклонения няма как да не се отразят и в работата му като политик и по-специално в протокола за присъствие в парламента. За първия си мандат като депутат Джонсън е присъствал на 52,1% от гласуванията на закони в парламента. Във втория си този дял дори спада - 44,6% от всички гласувания.
Личи си и от записа на законодателните предложения, които той е направил. През времето си в парламента той не е показал кой знае каква активност по този параграф. Участвал в е законови предложения в подкрепа на войната в Ирак, за намаляване на данъците и срещу екологични регулации. Извън това неговото име не е прикрепено към почти никакви други законопроекти.
По-обещаващо изглеждат осемте години, които той прекарва като кмет на Лондон - един от най-либерално ориентираните градове във Великобритания - успех, сам по себе си за един консервативен политик.
Той спечели широко и заслужено признание за въвеждането на програмата за велосипеди в града - Santander (известна и "Велосипедите на Борис"). Тя помага за справяне с проблемите на замърсяването, задръстванията и здравето наведнъж. Той бе похвален и за други инвестиции и подобрения в обществения транспорт, откриване на нови линии на метрото и нови велоалеи.
Междувременно обаче друга негова значима политика - "Автобусите на Борис" - не се радваше на такава подкрепа и отнесе множество критики за това, че не работи и че е твърде скъпа.
След като се върна в Парламента, проектите, с които се захвана той бяха по-скоро за трупане на рейтинг, отколкото за прекарване на действителни политики. За да дойде накрая и кампанията за Брекзит, която въпреки успеха си, сега му носи обвинения и призовки за явяване в съда за лъжи пред избирателите.
На този фон идват и откровено неверни изказвания, които той отправи. След като през 2016 г. Барак Обама изрази несъгласието си с Brexit, Джонсън отхвърли позицията на американския президент като "наследствена неприязън към Британската империя", произтичаща от това, че Обама е "кениец по рождение".
Най-голямата неравност в политическата кариера на Джонсън дойде и най-скоро. В двете си трудни години като външен министър, от 2016 до 2018 г., той най-вече създаваше проблеми на "Даунинг стрийт 10" с гафове, непремерени изказвания и нарушения на протокола.
На всяка крачка от преговорите за Брекзит рошавият политик използваше колонката си в The Telegraph, за да критикува премиера Тереза Мей и да внася напрежение в правителството, събуждайки по този начин слухове за възможен "преврат" в партията. Този преврат така и не дойде, но Джонсън все пак нанесе не малко щети върху стабилността на правителството.
А веднага след като Тереза Мей разкри първата си чернова по сделката с Brexit, той даде тона на оставки от кабинета в знак на протест.
И макар че някой ще кажат, че е изразявал яростно позицията си, именно това му поведение през времето на министерски пост показа БоДжо в светлина, в която нито един лидер не би искал да бъде виждан - като пакостник, създаващ проблеми, но не и решения. То събужда и сега съмнения, че той е правилният човек, който би могъл да изведе страната си от сегашната криза и да я постави на заслуженото й място в международен план.
Още по-лошо е, че Джонсън създава истински и трайни спорове между Великобритания и нейните съюзници, както и между самите граждани на страната. Това се виждаше най-ясно в редовните му интервенции в преговорите за Брекзит, където коментарите му послужиха за изострянето на двустранните отношения в първите дни на преговорите.
През годините всички тези гафове и грешки станаха част от типичното за Джонсън поведение - нещо, което може да се очаква от него. А това, в сегашните условия, пред които е изправена както партията на торите, така и самата Великобритания, това би поставило страната пред сериозно изпитание.
Може ли един популярен политик шоумен, който досега не е показал особено много истински работа, да свърши всички тези нелеки задачи? Никой не може да каже със сигурност.
