"Ирационалният страх от националистическите доктрини ни пречи да спрем собственото си национално-културно самоубийство в момент, когато ислямската колонизация се увеличава с всяка изминала година."
Това е част от политическия манифест на терориста Андерс Брейвик, който през 2011 година изби 77 души, предимно ученици, в най-големия терористичен акт в историята на Норвегия.
Масовият убиец оправдава действията си с мотива, че спасява Европа от ислямизация и замяна на бялото християнско население.
Именно това е основата на една от най-популярните теории на конспирациите.
Над десетилетие по-късно тя продължава да набира сила на фона на последствията от глобализационните процеси, пандемията от COVID-19 и редица икономически, политически, социални и военни кризи по света.
Става въпрос за вярата в така наречената "Голяма замяна" (Great Replacement), според която ляво-еврейски местни или международни политически елити системно и целенасочено се опитват да заменят бялото население в Европа и САЩ с цветнокожи, мюсюлмани и други общности.
Това, според теорията, става чрез провокиране и насочване на мигрантски вълни, наред с умишлено потискане на демографския прираст на белите.
Целта, отново според теорията, е да се даде възможност на небелите имигрантски малцинства да се превърнат в мнозинства, да поемат контрол над всички политически и икономически институции и оттам да заличат бялата християнска цивилизация в културно и демографско отношение.
Някои привърженици на теорията на Голямата замяна определят тези промени като "геноцид срещу бялата раса".
Сходни идеи циркулират из крайнодесни, антисемитски и националистически кръгове в продължение на повече от столетие, като различни вариации на идеята за "замяна" са се появявали във връзка с различните мигрантски вълни в САЩ, както и срещу вълните на еврейска миграция в началото на XX век.
Рамката на текущата теория обаче е поставена от френския писател Рено Камю в неговата книга от 2011 г. "Голямата замяна" (Le Grand Remplacement).
В нея авторът говори за "геноцид чрез заместване" и свързва големите мюсюлмански общности от бившите колонии на Франция с опасността от заличаване на френската култура. Той и негови съмишленици приписват демографските промени в Европа на умишлени политики, прокарвани от "глобалните либерални елити".
За него демокрацията е абсолютно несъстоятелна като политическа форма, тъй като поощрява мултикултурализма и води до деградация на традиционната култура.
Интересното в случая е, че Камю също е част от малцинство, само че сексуално. Той е открит гей и защитник на ЛГБТ правата в страната си, като именно хомофобията в ислямските общества представлява основна мотивация за позициите му.
През голяма част от активния си политически живот е социалист, но се разочарова от левите, тъй като смята, че те се концентрират върху правата на мюсюлманите, вместо върху правата на гей хората.
През последното десетилетие подкрепя националистическите кампании на Марин льо Пен, a конспиративната му идеология е прегърната и от крайнодясната немска партия "Патриотични европейци срещу ислямизацията на Европа" (PEGIDA).
Посланията на хора като Камю са лесно разбираеми и бързо намират почва в реториката на популисти, демагози и националисти от двете страни на Океана, които предлагат лесни на пръв поглед отговори за сложни социални, политически, културни и политически проблеми.
За тях трябва да има виновник, а в най-честия случай това са "другите" или общностите, които по една или друга причина се приемат за чужди.
Затова и теорията на "Голямата замяна"се адаптира лесно в различните места според местните особености и дава основа за формиране политики, обществени мнения и нагласи.
И дори по-лошо - води до насилие.
Например през 2019 г. 21-годишният американец от Тексас Патрик Крусиус убива 23 души в супермаркет в град Ел Пасо. Жертвите са основно с латиноамерикански произход, а в манифеста на терориста се реферира към "Голямата замяна" и "латино инвазията в Тексас."
Крусиус се вдъхновява от атентата на Брентън Тарант, който няколко месеца по-рано убива 51 души в нападение срещу две джамии в новозеландския град Крайстчърч.
Друг, който следва действията на Тарант, е 18-годишният Пейтън Джендрон. През 2022 година той пътува два часа с автомобил от Ню Йорк до град Бъфало, за да влезе в местен супермаркет и да открие стрелба срещу чернокожи. Жертвите са 11 души.
"Кризата на масовата имиграция и ниската раждаемост на белите е нападение срещу европейския народ. Ако не се борим срещу това, в крайна сметка ще стигнем до пълна расова и културна подмяна на европейския народ", пише Джендрон в своя манифест.
Подобна е реториката и на най-високо политическо ниво, като медии, политици и обществени фигури широко експлоатират темата.
Скандалният журналист и политически коментатор Тъкър Карлсън доскоро водеше свое предаване по американската телевизия Fox, в което стотици пъти е споменавал по различен повод "Голямата замяна".
В един от епизодите дори спекулира, че Демократическата партия "се опитва да замени сегашния електорат" в САЩ с "нови хора и по-послушни избиратели от Третия свят" - позиция, която се подкрепя също от бившия президент Доналд Тръмп и неговите избиратели.
Според социологическо проучване на британската организация за пазарни изследвания YouGov 61% от поддръжниците на Тръмп и 53% от зрителите на Fox News вярват в "Голямата замяна".
Подобно е виждането и на много места в Европа, откъдето все пак идва конспиративната теория.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан отбеляза началото на своя пети мандат през май 2022 година с ясния ангажимент да се бори срещу "голямата замяна на европейското население".
По същество всички подобни вярвания представляват елементарни конспирации.
Те не отчитат съвременните и исторически модели на миграция и демографски проблеми, а разбират всичко като нещо изкуствено и дирижирано с неясна цел за нечия облага.
Теорията звучи достатъчно широко, така че дава свобода за всякакви интерпретации и съответно да обслужи конкретния интерес на политици като Тръмп, Льо Пен или пък Орбан.
Тя се превръща в лесно обяснение за сложни геополитически процеси, които водят до сериозни промени в съвременните общества. Така например, въпреки че през по-голямата част от последното десетилетие Европа ясно се противопоставя на нелегалната миграция от Африка и Близкия изток, мигрантските потоци продължават да водят стотици хиляди хора.
Това не е следствие на някакъв заговор - причината е, че държавите нямат толкова добре развити апарати, които да блокират тези потоци от мигранти.
Дори и най-крайните поддръжници на теорията за "Голяма замяна" да дойдат на власт, те не биха могли да спрат мигрантските потоци, тъй като зад тях стои мрачната реалност на ситуацията в държавите от Северна Африка и Близкия изток. И това са хора, които бягат от войни, мизерия, глад и смърт.
Ако има начин да се спрат тези процеси, то във въпросните страни от тези два региона трябва да се създаде достатъчно спокойна, мирна и просперираща среда, която да пресече самия смисъл от миграцията.
Затова и в същността си теорията за "Голямата замяна" не представлява нищо повече от старото расистко разбиране за превъзходството и чистотата на бялата раса.
