Рециклиране на 80-те

Не помня с повод или без, един приятел ми прати  това забавно съвпадение:

Year 1981

Prince Charles got married.
Liverpool crowned soccer Champions of Europe.
Pope Died.

Year 2005

Prince Charles got married (again).
Liverpool crowned soccer Champions of Europe (again).
Pope Died.

В 2012-а сме, но имам чувството, че някои неща от 80-те се рециклират и то с пълна сила. Ако започнем от външното, видимото, няма как да не забележим, че графичният стил на 80-те е отново актуален. Геометрия в прическите, геометрия в дрехите и десените.

Определено скъсяване на дължините. Един от емблематичните цветове на 80-те - оранжевото е отново на мода и почти няма колекция, в която той да не участва. Яркост, пищност до кич. Възвръща се интересът към групи от 80-те. Няма нужда да споменавам Мадона.

През 80-те имаше "Синьо лято" и "Седморката на Блейк". Също "Далас". Днес има "Престъпна империя", "Под прикритие", "Стъклен дом" и много още. Сериалите завладяват телевизионната публика. Единствено те и риалити форматите са способни да я задържат пред екрана.

Днес като че ли не ни се случват толкова мощни, разтърсващи събития като Стената, Горбачов, Рейгън, културните войни в Америка между "леви" и "десни". Днес наблюдаваме войните между Apple и Майкрософт, нашествието на интернетмафията, а разтърсванията са най-вече природни, затова и може би доста по-страшни.

Споровете за масовата култура обаче, за кича, правата на хомосексуалистите, емблематични за тогава се водят и днес. Е, не така, че да влязат в парламента, както например дебатите по повод фотографиите на Мейпълторп и пърформансите на Серано, в Сената и Конгреса на страната, която тогава, през нашите, български 80-те ни се струваше еталон за демокрация.

През 80-те беше времето за говорене. Говорехме навсякъде. Говоренето ни беше важно. То беше нашият избор, нашата решителност, опит да бъдем истински, да бъдем крайни, да сме различни, странни, ексцентрични дори. Като в парчето на Кейт Буш (ако се сещате) - Let the weirdness in. Беше възможният начин да се самоизразяваме, да се самоутвърждаваме. Да сме Ние.

80-те - да, това беше говорене в градинките, с водка и много цигари, по купони, по семинари и конференции. Време на контрасти. Между Мадона и Кейт Буш. Между соцклишета и жив, естествен, личен, в повечето случаи и таен език. Между текст и глас. Между естрада и рок. Между диско и рок. Между искрящи, провокативни, накъсани и намачкани дрехи и пригладен, едноцветен, фризиран соцстайлинг. Време за U2 и The Wall.

Днес като че отново говорим. След предишното апатично и "затворило" ни в едноличното пространство пред компютъра време на леко повърхностна социалност, време, в което повече се пишеше, струва ми се, че сега отново повече се доверяваме на изговорените думи, на живото общуване. Книгите да кажем не просто се четат, те се обсъждат.

Това става обаче в много по-неформални общности, в заведения, в места, в които принципно се срещаме с другите. Ясно се разграничават общностите, те си имат свои пристрастия, свой език и свои лидери.

От обсъждане в интернет, в тесни групи и най-вече на страниците на вестници и списания, някои от важните ни неща - все едно дали АСТА, биохраните, романа "Възвишение" или еди кой си сериал, започнаха да се дискутират навън, на улицата, по-шумно и по-високо.

Това ме кара да си мисля, че между тогавашните 80-те и сега има безкрайно много връщания и припомняния, още толкова пропадания, зевове в паметта, още повече повторения и ремикси на онова, което е било или вярваме, че е, че започването и завършването ми се струват абсолютно неважни и някак супер невалидни в означаването на нещата.

С което искам просто да кажа, че, разбира се, не мисля, че всичко се повтаря и това сега е същото като тогава или че "тогава" е приключило завинаги. Просто имам някакво свое усещане за връщане на времето. Което също значи, че още нямам и своя история за 80-те.