Остават броени месеци до деня, в който американците ще трябва да решат ще остане ли Доналд Тръмп на президентския стол на САЩ за още един мандат, или ще бъде заменен. Във всички случаи управлението на бизнесмена, преориентирал се от шоубизнеса към по-големия шоубизнес - политиката, ще остане в историята не само на Щатите, но и на целия свят.
В дълбините на този феномен ни потапя книгата "Страх" на Боб Удуърд - журналистът, имащ основна роля за разкриването на скандала "Уотъргейт", довел до оставката на друг президент - Ричард Никсън.
Книгата се появи на английски две години след като Тръмп се озова в Белия дом, за да разкрие подробности за плашещо хаотичния начин, по който функционира администрацията на сегашния американски президент. Превърна се в бестселър, а сега - малко преди изборите през ноември, така важни за целия свят - "Страх" излиза и на български език от издателство "Сиела" в превод на Георги Иванов.
В книгата си Удуърд, двукратен носител на "Пулицър", разказва за шокиращия начин, по който се вземат най-важните решения за външната и вътрешната политика на Щатите, както и за противоборствата между хората около Тръмп - от амбициозни съветници, през уплашени подчинени до членовете на собственото му семейство, преследващи собствените си цели и опитващи се да се възползват от влиянието си върху него.
За да оформи този впечатляващ разказ за може би най-нестабилната президентска администрация от десетилетия, Удуърд провежда разговори с хора от най-близкия кръг на Тръмп, трупа информация от срещи, лични дневници, протоколи и правителствени документи. Резултатът - практически учебник по журналистика - разказва една история, която може и да звучи невероятно, но всъщност е напълно реална.
Ексклузивно за читателите на Webcafe.bg ви предлагаме и глава от "Страх":
"До пролетта Банън започна да вижда, че постоянният безпорядък в Белия дом не помага нито на него, нито на когото и да било.
- Ти поемаш изцяло управлението - каза Банън на Прибъс. - Аз ще съгласувам всичко с теб. Няма да действам повече на своя глава.
Длъжността на задкулисен началник на кабинета, който нямаше официална власт, беше се превърнала в твърде смущаваща дори за човек, който обичаше да внася смут и заклет аутсайдер като Стив Банън.
Това беше огромен жест, който Джаред и Иванка нямаше да направят. Те си бяха отделна партия според Прибъс. Той не успяваше да ги вкара в какъвто и да било ред или процедура. Тази схема не работеше за никого. Не работеше за него. Не работеше за тях.
- Мислиш, че нямат работа тук ли? - Тръмп беше питал няколко пъти.
Да, нямат, отговаряше Прибъс всеки път. Но нищо не се случваше. Той смяташе, че няма как да отиде по-далеч в опитите си да отстрани дъщерята и зетя на Тръмп от Западното крило. Никой не можеше да уволни семейството. Нямаше как да се случи това.
Президентът стигаше дотам, че на няколко пъти беше казвал: "Джаред и Иванка са умерени демократи от Ню Йорк". Това беше по-скоро описание, отколкото оплакване.
Банън беше убеден, че Джаред е подшушнал една скорошна история на британския жълт вестник "Дейли Мейл" как Тръмп се разкрещял на Банън и на Прибъс и им забранил да летят с президентския самолет до Флорида. Не беше вярно, че са били изритани от самолета.
И двамата бяха отказали да пътуват този ден.
- Капан ми готвиш, мамка му - каза Банън на Къшнър. - Набиваш го на Рейнс с тази статия. И знам, че ти стоиш зад това.
Къшнър отрече с ожесточение и изглеждаше обиден от обвинението. Той от своя страна смяташе, че Банън е подшушнал новина към "Ню Йорк Таймс" за срещата му през декември 2016 г. с руския посланик, добавяйки масло в огъня на твърденията, че кампанията на Тръмп е имала тайна връзка с Русия.
По време на среща в ъгловия офис на Прибъс, Банън и Иванка влязоха в пререкание.
- Ти си просто редови член на екипа! - в крайна сметка извика Банън на Иванка. - Нищо повече от редови член, мамка му!
Тя трябваше да минава през началника на кабинета като всеки друг, каза той. Трябваше да има някакъв ред.
- Разхождаш се наоколо и се държиш все едно ти командваш парада, а не е така. Ти си персонал! - Не съм персонал! - разкрещя се и тя. - Никога няма да бъда персонал. Аз съм първата дъщеря.
Като "първа дама"; тя наистина използва тази титла.
- И никога няма да бъда просто персонал!
Разривът се разшири.
Боси, заместник-мениджърът на кампанията на Тръмп, все още поддържаше близки отношения с Банън, въпреки че не получи назначение в Белия дом. Банън беше подхванал открита конфронтация срещу Къшнър и Боси му предложи един съвет.
- Стив - каза Боси, - един от двама ви е баща на внуците му, а другият не е. Ако се поставиш на мястото на президента, на чия страна ще бъдеш?
Прибъс имаше своите проблеми с Банън, но Банън следваше линията на поведение и беше 10 пъти по-полезен за обединяването на екипа от Джаред и Иванка.
Прибъс все още изпитваше затруднения да накара Макмастър да си пасне с Тръмп. Когато съветникът по националната сигурност идваше в Овалния кабинет за насрочените срещи, президентът често казваше: "Пак ли ти? Нали преди малко беше тук". Стилът на брифингите на Макмастър беше крайно неподходящ за Тръмп. На практика беше всичко противоположно на Тръмп във всеки един смисъл. Макмастър беше ред и дисциплина, йерархия и последователно мислене. Тръмп прескачаше от А на Г, от Л на Я. И после скок обратно на Д и от там на С. Макмастър беше неспособен да продължи от А към В, без да е минал през Б.
Прибъс откри, че Макмастър е и малко избухлив. Министър-председателят на Индия, Нарендра Моди, който беше сериозно ухажван от Обама, щеше да идва на посещение в САЩ, за да се срещне с Тръмп. Индия беше противотежест на Пакистан, който създаваше на новата администрация точно толкова проблеми, колкото и на предишните администрации, като играеше побъркваща двойна игра, презастраховайки се, в случай че тероризмът победи. Моди искаше да отидат в Кемп Дейвид за вечеря и да прекарат малко повече време с Тръмп.
Няма как да стане, каза Прибъс на Макмастър.
- Ще трябва просто да направим вечерята тук. Президентът така иска.
- Как така, по дяволите? - избухна Макмастър. - Това е Индия бе, човек. Голямата, шибана Индия.
Той разбираше стратегическата важност на Индия, заклет враг на Пакистан.
Комуникацията и силните взаимоотношения бяха от ключова важност.
Последвалото събитие беше без кой знае каква помпозност. Работната вечеря беше в Белия дом."
