Студената война не е само надпревара на идеологическия фронт и този на превъоръжаването.
Съревнованието е особено ожесточено и в областта на автомобилната индустрия, където на СССР липсват опит и умения. По тази причина Съветският съюз нерядко прибягва до това да копира западни коли - къде по-завоалирано, къде напълно директно.
Може би най-яркият, но далеч не единственият пример е легендата "Жигули".
Тази серия, излязла от заводите на АвтоВАЗ, е буквално копие на Fiat 124, като инициативата за създаването на съветския еквивалент е на самите италианци. "Жигули" обаче се произвежда изцяло със съветски части и е адаптирана да се движи без проблеми по пътищата на Източния блок.
Fiat 124 дори известно време се произвежда и в България, но това е тема на друг разговор.
Ето кои други автомобили от СССР са изкопирани от западни еквиваленти с малки или по-сериозни модификации:
Москвич Алеко - от Chrysler Simca 1308
Chrysler Simka 1308 е обявен за "Кола на годината" за 1976 г. Затова съветските инженери бързат да се сдобият с образец от автомобила. Още повече, че в Московския автомобилен завод е получено нареждане директно от Кремъл да се направи лек руски хечбек по пример на Simka.
В момента, в който във фабриката получават образеца, веднага разглобяват купето, скъсяват леко базата и ѝ монтират двигател от Москвич-412.
Ръководителят на дизайнерския екип Игор Зайцев си припомня, че е бил изключително унизен, защото му е заповядано не просто да заимства идеи от западния автомобил, а да го изкопира дословно. "Всички бяхме оскърбени и унизени от това", признава Зайцев.
Така обаче се ражда Москвич Алеко, който е със задно окачване, нова трансмисия и подсилено шаси. От френска страна, където се произвежда Simka 1308, смятат, че измененията под капака са толкова много, че няма смисъл да претендират за кражба на интелектуална собственост.
ЗАЗ-965 - от Fiat 600
ЗАЗ работи съвместно с института НАМИ по задачата да създаде компактен четириместен автомобил.
Доста от опитите се оказват неуспешни, докато инженерите не решават да използват за вдъхновение Fiat 600. ЗАЗ-965 е с малък двигател с 27 конски сили, като багажникът е в предната част на колата. Купето с две врати побира точно четири човека и то с не особен комфорт.
Шегите за съветския автомобил започват да циркулират веднага след премиерата му. Наричат го "Гърбушкото" и "Отмъщението на Хрушчов", но пък само за една година фабриката успява да изкара 1500 бройки от него.
От колата са продадени общо 322 хил. бройки, някои от които още могат да бъдат забелязани по пътищата на бившия Източен блок. Някои ентусиасти закупуват ЗАЗ-965 и го реставрират, като му слагат по-мощен двигател, по-комфортни седалки и съвременни прибори.
От Fiat нямат претенции към ЗАЗ "Гърбушко".
Волга ГАЗ-21 - от Ford Mainline
ГАЗ Победа се оказва голям успех за съветското автомобилостроене, затова Кремъл упорито търси негов заместник, който да предизвика същото вълнение.
Затова в края на 50-те години на миналия век, когато започва производството на ГАЗ-21, от Москва поглеждат към лидера в автомобилизма - САЩ, и техния Ford Mainline. Сам Никита Хрушчов призовава "да се догонят и дори надминат американците" и инженерите възприемат заръката му доста присърце.
Ford Mainline е внушително изглеждащ седан с две врати и отличителна броня. ГАЗ-21 Волга се сдобива със сходни характеристики в дизайна, макар че някои отбелязват и прилики с Chevrolet Bel Air и Plymouth Savoy.
За да отговаря на съветските изисквания за комфорт, автомобилът е снабден с четири врати, а двигателят му достига до 70 конски сили. Колата е здрава и с лесна поддръжка.
Дълго време от Ford не подозират, че техният Mainline си има и съветски събрат.
Москвич-400 - от Opel Kadett K38
Годината е 1945-а, а Съветският съюз официално е победител във Втората световна война. Вследствие на това заводът на Opel се мести от Германия в Москва, за да започне работа по първия сериен автомобил на СССР.
Самият Сталин се оказва голям почитател на Opel Kadett K38 и няма нищо против Москвичът да е дословно копие на немската кола, даже насърчава работата в тази насока.
Резултатът е Москвич-400, който някои не много мило наричат "Слон" заради синкавия цвят и грубоватия вид. Автомобилът е седан с четири врати и забележителна предна решетка, с каквато се е хвалел и Opel.
Съветският вариант е снабден с нов тип окачване, който да издържа по пътищата до дачите. С цел повече здравина багажникът няма задна врата - товари се през задните седалки. Производството на Москвич-400 е сравнително бързо и лесно.
От него са създадени над 216 хил. бройки, които в наши дни са невероятно трудни за откриване и носят голяма колекционерска стойност.
ЗАЗ-966 - от NSU Prinz
Ето го и "Запорожецът с големите уши", както е известен ЗАЗ-966.
Малко известно е, че и тази съветска кола е копие на западен модел - не особено добре познатия NSU Prinz. Последният е западногермански автомобил, който се рекламира с хитрия за времето си слоган "Карай Принц и стани крал".
На съветските инженери им допадат лаконичните форми на NSU Prinz и смятат, че няма да е особено трудно да се направи съветски еквивалент. Те обаче добавят характерните въздухопроводи, на които казват "големите уши".
Въздухозаборниците носят със себе си и известни затруднения, защото се натрупва прах по оребряването на цилиндрите. Оттам се стига и до прегряване на двигателя и чести спирания по пътя, за да се охлади колата.
Това, че ЗАЗ-966 повтаря формите на NSU Prinz, не остава незабелязано от немския завод. Германски експерти веднага описват визуалните сходства и търсят сметка на съветските си колеги за съмнителните прилики.
Въпреки това до съдебни дела така и не се стига.
