Европа се стреми да постигне въглеродна неутралност най-късно до 2050 г., но амбициите на Брюксел са до 2035 г. употребата на автомобили с двигатели с вътрешно горене да бъде силно намалена и клоняща към нула.
Действително в последните 18 месеца търсенето и продажбата на електромобили в рамките на Европейския съюз (ЕС) чувствително са се увеличили, най-малкото защото изборът става все по-голям, а самите коли - все по-достъпни.
Има само един проблем - инфраструктурата за зареждане сериозно изостава като темпове на изграждане.
Така например през август тази година Алегра Стратън, говорител на Великобритания за климатичната среща COP26, разбуни духовете, като заяви, че за нищо на света няма да замени дизеловия си автомобил за електромобил, защото не вижда как ще изминава дълги разстояния с електрическа кола.
Стратън не е единствената, която се притеснява, че инфраструктурата за зареждане липсва или не спомага за бързото пълно зареждане на батериите. Липсата на достатъчно станции за зареждане кара 24-годишния финансов гуру Йонас Мартин да предпочете Tesla Model 3 пред някой от европейските ѝ конкуренти.
Както посочва пред "Политико", за да зареди електромобил, който не е марка Tesla, Марин има нужда от поне две членски карти на определени вериги бензиностанции, както и от далеч по-често зареждане, защото европейските и азиатските електромобили все още не са с достатъчно голям пробег.
Това за пореден път поражда донякъде философския въпрос кое трябваше да дойде първо - електромобилите или инфраструктурата за зареждането им.
Очевидно е, че предлагането на електрически автомобили сериозно изпревари изграждането на зарядните станции за тях. По данни на "Евростат" търсенето на електромобили от 2017 до 2020 г. е скочило шест пъти, но за същия период от време станциите за зареждане само са се удвоили.
Още повече, че инфраструктурата за зареждане не е разпределена пропорционално в европейските държави и в страни като Норвегия, Холандия и Исландия тя е далеч по-развита, отколкото в Италия, Франция и Испания например. Отделно е неравномерно и разпределението между зарядни станции в по-големите градове и в по-малките населени места и по пътищата.
В същото време търсенето на електромобили само ще става по-голямо и няма как да даде шанс на изграждането на необходимата инфраструктура да го догони. Към това прибавяме и факта, че станциите за бързо и свръхбързо зареждане са разположени само по бензиностанции по магистралите, докато зарядните станции в жилищните квартали и паркингите са далеч по-бавни.
Идеята е, че хората най-често се придвижват на кратки разстояния и затова нямат нужда от толкова бързи зарядни станции, но така се стига и до изказвания като това на Стратън.
"Проблем номер едно са апетитите на автомобилните компании да продават електромобили, без да ги е грижа за инфраструктурата", казва Петер Бадик.
Той е основател на Greenway - компания, която се грижи за изграждането на зарядни станции в Централна Европа. В разговор за "Политико" Бадик заявява, че ситуацията с липсата на инфраструктура за зареждане ще се промени, едва когато електромобилите втора ръка масово навлязат на пазарите в Централна и Източна Европа.
Освен това той смята, че ще отнеме най-малко три до пет години за изграждането на гъста мрежа от зарядни станции, каквито има в скандинавските държави например.
По негово мнение предоставянето на адекватна инфраструктура, която да обслужва все по-нарастващия брой електромобили, за момента не се поставя като приоритет от никоя държава. Бадик припомня и че изграждането само на една бърза зарядна станция струва около 200 хил. евро и нагоре.
Европейският съюз обаче не разполага с твърде много време, в което да реши уравнението "закупени електромобили - зарядни станции".
Транспортът и особено личният транспорт е отговорен за над една четвърт от вредните въглеродни емисии и ако Брюксел иска да отбележи напредък по тази точка, зарядните станции трябва да са на много повече места от големите хипермаркети и бензиностанциите.
Европейската комисия иска до 2025 г. на територията на Евросъюза да има най-малко 1 млн. зарядни станции.
Въпреки това дори и от там признават за "Политико", че моментът, в който ще може да се пътува спокойно с електромобил из Европа, не е никак близо.
