Този автомобил може да бъде описан накратко с фразата "Не стана такава, каквато я мислехме".
През 70-те години на миналия век държавният автомобилен институт на СССР - НАМИ - иска да създаде малка, но в същото време мощна и високопроходима кола, подходяща за отдалечените селски райони.
Каросерията би трябвало да е тип "комфортен пикап", а основата да дойде от "Запорожец" и по-точно - от ЗАЗ-965.
Резултатът е автомобил с номенклатура СМЗ С-3Д и не много милото прозвище "Инвалидка".
Произвежда се от 1970 г. нататък в автомобилния завод в град Серпухов и прякорът му има две направления.
Първо, това е кола, която се управлява само с ръце и е създадена за хората с нарушена подвижност, но също така е слаба, бавна, тромава и с много малка мощност.
Дизайнът е дело на инженера Едуард Молчанов, който вместо проект за съветско SUV чертае максимално опростено шаси на тясна двуместна кола. Автомобилът е лишен от всякакви излишни детайли заради скромните възможности на завода в Серпухов. Отначало идеята е каросерията да се изработва от фибростъкло.
Някъде тук обаче идеята за селски всъдеход започва все повече да избледнява и да се изражда в нещо съвсем друго. Трудният за работа метал е предпочетен пред фибростъклото.
Вместо пълноразмерен двигател СМЗ С-3Д получава едноцилиндров двигател от мотоциклет "Иж-Планета-2" с 12 конски сили. През 1971 г. автомобилът преминава през незавиден ъпгрейд и е снабден с двигател от "Иж-Планета-3" с 14 конски сили, които също едвам задвижват малката количка.
Теглото на "Инвалидка" е 470 килограма без натоварен багаж, а по документи багажникът побира до 10 килограма.
От друга страна като всички двутактови двигатели, и тези от "Иж-Планета" са с голям разход на гориво (10 литра на 100 километра) и високи нива на шум. Единственото успокоение за собствениците на СМЗ С-3Д е, че горивото в Съветския съюз е относително евтино по онова време.
Скоростната кутия е четиристепенна, като превключването на скоростите става от лост до волана.
И тук възниква поредният проблем - неутралната скорост се намира между първа и втора предавка. Така превключването на скоростите се превръща в сложен алгоритъм, при който нерядко лостът сам се връща на неутрална от по-висока предавка, автомобилът гасне и трябва да бъде запален отново.
Ако има нещо положително, то е, че крайният резултат от усилията в Серпухов - СМЗ С-3Д е била напълно безплатна за хората с увреждания.
Те са имали право на петгодишно ползване на автомобила с включен един голям ремонт на втората година и половина от експлоатацията.
На петата година колата бива иззета от социалните служби и, ако е в състояние, се предава към инженерните техникуми и университети "за благото на образованието". На инвалидите пък се предоставя нов екземпляр.
Междувременно от поточните линии в Серпухов излизат по 10 000 "Инвалидки" на година.
Производството им е спряно чак през 1997 г., защото вече е твърде нерентабилно.
Въпреки това СМЗ С-3Д си остава едно от сравнително прилично работещите чудеса на автомобилното производство на СССР, обслужило една от най-ощетените прослойки в тогавашния строй.
