Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Първото съветско SUV. И, не, не е Лада Нива...

ИЖ-14 остава безнадеждно в миналото и вместо него на преден план излиза ВАЗ-2121 Снимка: Wikimedia Commons
ИЖ-14 остава безнадеждно в миналото и вместо него на преден план излиза ВАЗ-2121

Вече пет десетилетия Lada Niva е олицетворение на "руски високопроходим автомобил" и когато чуем за руски джип, не си представяме нищо друго.

Само че преди нея заводът в Ижевск се опитва да разработи свой вариант на достъпен всъдеход, който да покорява всичко от съветските магистрали до съветските тундри.

По онова време - 60-те и 70-те години - едно е ясно - СССР има нужда от компактен, но в същото време високопроходим автомобил, който ще допадне на колхозниците. УАЗ винаги е носил един военен привкус, който не допада на широките маси, затова съветските инженери са принудени да мислят и нови варианти.

Със задачата присърце се заемат и екипите в Ижевск, подпомогнати и от Централния научно-изследователски институт за автомобилизъм - НАМИ.

Тяхната цел е да създадат джип, който да е едновременно проходим като УАЗ, но и не толкова спартански откъм удобства и екстри. Така съвсем скоро на бял свят се появява кола с названието ИЖ-5. Предното му окачване е подсилено като на Москвич, а двигателят е от рали версията на Москвич-412.

От автомобила е създаден един-единствен прототип, който да дава представа как би изглеждало серийното производство. И тъй като ИЖ-5 не е заимствал абсолютно нищо от западните си събратя, при него е наблегнато на функционалността и дизайнът - ръбат и правоъгълен - остава леко на заден план.

Има и друг проблем - джипът трябва да е максимално лесен за изработка в завода в Ижевск, който не разполага с огромен капацитет. Затова и металните панели, от които са вратите и предният капак, се налага да се изработват без мощно и прецизно пресоване, което допълнително допринася за кубичния вид на колата.

По редица причини ИЖ-5 така и не стига до серийно производство, но в началото на 70-те започва разработката на нов модел - ИЖ-14.

Той е на основата на предшественика си и е първият автомобил със задвижване на четирите гуми едновременно в СССР. Външно отново не е доизпипан, но от завода предупреждават, че е прототип и предстои да бъде усъвършенстван.

Междувременно задачата да се създаде точно копие на ИЖ-14 е зададена и на завода в Толиати.

Предното окачване отново е взето от Москвич, но старите спирачки са заменени с нови барабанни спирачки с хидравличен усилвател. Скоростната кутия е четиристепенна, максималната скорост, която може да вдигне джипът, е 120 км/ч.

Двигателят успява да се похвали със 75 конски сили, което е крайно недостатъчно за автомобил с претенции за високопроходимост. Все още обаче витаят съмнения, че джипът е твърде труден за направа и че няма готовност за серийно производство.

Изниква и друг проблем - заводът в Ижевск е под контрола на Министерството на отбраната, а този в Толиати - на Министерството на транспорта. Затова и приоритетите на двете предприятия се оказват съвсем различни, оттам се получават и трудности в изпълнението на задачата да се създаде съветски високопроходим автомобил за масите.

Андрей Гречко, тогавашен министър на отбраната, публично заявява, че би предпочел разработката на нов танк, вместо на нова съветска кола.

Гречко е донякъде прав - ИЖ-14 действително остава в миналото, но вместо него на преден план излиза прототипът на ВАЗ-2121, който ще се превърне в така познатата ни Лада Нива. Той е директно вдъхновен от дизайна на ИЖ-14, но успява покаже по-добри характеристики.

Успява да вдигне малко над 130 км/ч и ускорява от 0 до 100 км/ч за 22,5 секунди. За сравнение на ИЖ-14 му трябват 33 секунди за същото ускорение.

От първообраза на Нива остава само една бройка - прототипната. Тя е зарязана в бомбоубежището на фабриката в Ижевск, където се складира и друго излишно оборудване.

В някакъв момент все пак служителите в завода решават, че ИЖ-14 не заслужава чак толкова тъжна съдба и го реставрират както могат. При възстановяването интериорът е почти напълно променен и колата е боядисана в бяло като най-евтин вариант за реновиране.

След това джипът е преместен в музея към завода, където стои и до днес. 

   

Най-четените