СССР ли ни спира да правим Renault Alpine, за да продава "Жигули"?

Годината е 1965-а.

В България има (не особено редовен) достъп до съветски автомобили, но въпреки това страната ни иска сама да излезе на картата на автомобилното производство. Западът от своя страна харесва идеята на наша територия да се произвежда кола по европейски образец.

Renault, Fiat и Alfa Romeo са заинтересовани от подобна сделка, която най-накрая ще даде на водачите от Източния блок достъп до европейски автомобили.

Най-накрая офертата на Renault се оказва най-изгодна за България и през 1966 г. София и френската компания си стискат ръцете.

Процедурата никак не е лесна и минава през държавното стопанско обединение "Булет", което отговаря за търговските връзки с Европа. Обединението се занимава с разнообразни браншове - лека и тежка промишленост, модни стоки, хранителни стоки и дори галантерия.

"Булет" обаче не може да оперира самостоятелно, особено що се отнася до автомобилостроене.

Затова в преговорите се включва и "Металхим", който контролира военните заводи в България, но целта е под неговата "шапка" да мине и правенето на коли. Двете държавни обединения разполагат с достатъчно средства, които предварително са заделени от държавния резерв.

На 18 септември 1966 г. вестник "Работническо дело" гордо обявява сделката между България и Renault за производството на вариант на Renault Alpine, още наречен "Булгаралпин". В този период Renault Alpine е спортният хит на Европа, лично набелязан от директора на "Булет" - Емил Разлогов.

Именно по настояване на Разлогов в България пристига един оригинален образец от модела, който е изпробван и одобрен от автомобилния ни състезател Илия Чубриков.

България плаща 2 млн. тогавашни франка, за да придобие правата да произвежда "Булгаралпин" и се ангажира да изнася колата единствено и само в некапиталистически държави.

Франция си запазва правото да изкупува българското Renault Apline, но само ако впоследствие го използва за резервни части. Така през 1967 г. първите бройки от "Булгаралпин" вече са реалност - те се сглобяват в изцяло нов завод, проектиран и завършен на бул. "Асеновградско шосе" в Пловдив.

Колата се произвежда в два варианта - купе и кабриолет. Ангажиментът на България е за производството на малко над 10 хил. автомобила.

Самото Renault Alpine е красива и впечатляваща за времето си машина. Каросерията е изработена от фибростъкло, която прави колата лека, бърза и маневрена. Теглото ѝ е 720 килограма, максималната скорост - 134 км/ч. Спирачките са дискови.

Характеристиките са посочени подробно и в каталога, изготвен от "Булет".

България може и да не изнася "Булгаралпин" към Европа, но пък разполага с пазара на Куба, Китай, Северна Корея и Източния блок. Автомобилът стига и до ралито в Монте Карло с Илия Чубриков зад волана и до автошоуто във Виена. Цената на "Булгаралпин" е 8200 лева.

Освен до някои от популярните рали състезания автомобилът стига (на собствен ход) и до Москва и технологичното изложение в парк "Соколники". Там като че ли СССР решава да сложи край на българското Renault.

В парка са изложени три от чисто новите образци на модела, които току-що са слезли от поточните линии в Пловдив и са стигнали до руската столица като част от рали София - Москва - София. Снимки от списание "Спектър" от 1968 г. показват колите, които носят надписа "Булет" от едната си страна.

Леонид Брежнев също е на експозицията и наглежда достиженията на социалистическите технологии.

Оттук нататък клюката мълви, че когато видял "Булгаралпин", Брежнев меко казано бил недоволен, свъсил дебелите си рунтави вежди и казал, че с подобен тип автомобили "дразним съветските хора". Последните по онова време се задоволяват с тромавите и грозновати съветски коли.

Даже се спекулира, че са използвани думи като "антикомунистически автомобил" и "капиталистическа кола" - все обиди за "Булгаралпин" в контекста на дружбата със СССР.

TechCafe Аutocafe

Легенди на пътя: Първите западни коли, които се появиха в България

90-те бяха истински ренесанс за любителите на хубавите автомобили

Факт е, че през 1969 г. производството на модела е изцяло прекратено въпреки всякакви планове за засилване на дейността на завода в Пловдив и изработването на автомобил на ден.

Слуховете, че Съветският съюз умишлено слага край на българското Renault Alpine се засилват, когато става ясно, че отново през 1969 г. край Толиати започва да се строи огромен автомобилен завод, където да се произвеждат "Жигули" за Африка, Близкия Изток и Южна Америка.

И пак през 1969 г. Тодор Живков нарежда пълна ревизия на стопанско обединение "Булет", която сочи, че печалбите от "Булгаралпин" са над 1 млн. долара. Въпреки това обединението е ликвидирано още същата година заради скалъпени нарушения.

Никой не знае докъде би стигнал този автомобил, ако производството му не е било ликвидирано.

Очевидно е обаче, че до началото на 90-те години България повече не вижда коли, които да приличат на западните.