Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хубчев, хората скоро ще поискат отговори

Левски прилича на сбирщина и няма как отговорност да не бъде потърсена от треньора - а Хубчев реди гаф след гаф Снимка: LAP.bg
Левски прилича на сбирщина и няма как отговорност да не бъде потърсена от треньора - а Хубчев реди гаф след гаф

Предвид начина, по който се раздели с националния отбор, и предвид някои полузабравени истории от миналото, Петър Хубчев първоначално бе приет с големи резерви от „синята" общност.

Затова в действие влезе екшън план по реабилитацията му и осигуряване на солиден стартов комфорт на треньора на „Герена" - обществеността напоително бе информирана за мотивите му да си тръгне от „А" отбора по никое време, от хиляда кладенеца бе донесена вода, за да разберем, че той е правилният човек и че трансферът му в Левски си е заслужавал дори изричането на откровени неистини от отговорните фактори в клуба.

Разбира се, адвокатурата съвсем не бе развита от самия Хубчев, той е над тези неща: ако го искат, добре, ако не е желан, довиждане. Много рядко ще го видите в акция по обосноваването на собствените му решения; всъщност последния път, когато изрази публично мнение без някой изрично да го е питал, бе точно по хубчевски - чрез цитат на Камен Донев по повод поредните критики на Лечков към националите.

Но нейсе, резултатът бе постигнат - Хубчев бързо бе превърнат в свещена крава и Левски като клуб даде ясно да се разбере, че това е треньорът и с него ще се върви напред дълго време. Нищо, дори издънки като 0:4 от турски гастербайтери или общо 0:7 от кипърски съперник не изглеждаше достатъчно срамно, за да може Хубчев да бъде поставен под въпрос. Хората си казваха - хайде, загуба в контрола с експериментален състав ще я преглътнем; отпадането от АЕК Ларнака също ще го смелим някак си: никой не е очаквал европробив, пък и мачовете не се развиха добре. В последните години многострадалният „син" фен се е нагледал на какво ли не и толкова е претръпнал, че някакви си летни издънки ли ще го стреснат.

А и Левски все пак бе първи в класирането, макар само след 3 кръга. Толкова отдавна не се бе случвало „сините" да гледат всички след себе си - значи все пак посоката е правилна.

До мача с Берое никой не се взираше и в откровено странните решения на Хубчев относно състава - априори бе прието, че при толкова мащабна промяна в съблекалнята, а и на всички нива в клуба, на треньора ще му трябва време, за да налучка точните изпълнители.

В София обаче дойде командата на Камбуров и начинът, по който се разправи с Левски, поотвори широко затворените сини очи. За първи път хората по трибуните започнаха да се питат: Хубчев ли е точният треньор? Засега не са го питали директно, но нещата определено вървят натам.

Защото на фона на „синята" трупа в събота вечер под примигващите прожектори на „Герена", Берое изглеждаше като Байерн, или поне като Борусия (Дортмунд), а големият виновник няма как да е друг освен треньорът на домакините.

Още след първия мач с АЕК на Хубчев трябваше да му светне лампата, че прекалените експерименти, прекомерно честата смяна на местата на футболистите и неаргументираните изваждания и връщания в титулярния състав ще разбият всяка основа, колкото и да е здрава. Не само в реванша срещу кипърския тим, но и в следващите два двубоя с Царско село и Берое наставникът продължи да реди гаф след гаф, кой от кой по-странен и по-неуспешен. Крайният резултат е, че към днешна дата никой в Левски не е наясно точно какво играе, как играе, на коя позиция и т.н. А оправданията със закъснялата селекция са за наивници.

Има един емблематичен пример за треньорския гьонсуратлък на Хубчев - и макар да е на пост, който видимо е най-безпроблемният в отбора (вратарският), именно той обяснява цялата каша, която витае в главата на бившия национален селекционер.

Вече два месеца Николай Михайлов търка пейката по напълно неясни причини. При това той не бе „сведен" на Хубчев, а вече си бе заслужил мястото със стабилни пролетни прояви, в които измъкна Левски в няколко мача. При това стражът положи големи усилия да влезе във форма и всички подмятания за някаква намеса отгоре при завръщането му на „Герена" отидоха в коша. Ники не само си бетонира мястото в Левски, но и се завърна успешно в националния отбор, където спаси реномето не на друг, а на... Хубчев с отличните си спасявания в последните му два двубоя начело на България.

Да, обаче незнайно по какви причини Хубчев побърза да му доведе заместник в лицето на Милан Миятович и при първия удобен момент закотви Михайлов на пейката. И проблемът съвсем не е в Миятович, който е приличен вратар, макар че и той взе да се пропуква покрай общата „синя" несъстоятелност. Проблемът е, че вместо да се подсили във всички останали зони, където положението е отчайващо, „синият" пълководец реши да пълни дупки там, където такива няма. И единственото обяснение могат да са личните му отношения с Николай и, по-конкретно, с баща му.

Което е напълно безпринципно и скандално, още повече за човек, който претендира за висок морал и чисти отношения.

Съвсем да не отваряме дума, че с крайно неаргументираното си отношение към Михайлов, Хубчев нанася сериозни щети и на националния отбор, на който иначе толкова желаел успех.

Желае му успех, но към днешна дата - изцяло заради Хубчев, България има само един читав вратар във форма по-малко от месец преди да кацне на „Уембли", където всички знаят какво ни чака.

Но да беше само Ники, да почерпим. Почти всяко действие на Хубчев напоследък свива „сините" сърца - безразборното преквалифициране на халфове в защитници и обратното (Нуно Реиш и Райнов), превръщането на крила в плеймейкъри (Станислав Иванов), реабилитирането на забравени герои като Нашименто, които от плажа директно стават титуляри, хвърлянето на неопитни момчета на лъвовете и смачкването на психиката им... И още, и още.

Каквито и да са оправданията за всичко поотделно, цялостната картинка превръща Левски в абсолютна сбирщина и човек започва да се пита дали онзи човек на пейката изобщо разбира от това, с което се занимава.

Според собствените му самопризнания, Хубчев се е разбрал с Левски още през март. Сега сме средата на август и всякакви обяснения със закъсняла селекция, контузии, спад във формата и прочие не важат. Треньорът отдавна изпусна срока, в който трябваше да си е изяснил две-три прости, но фундаментални неща: на кои играчи ще разчита, в каква схема ще ги подрежда и какъв футбол ще практикува.

Оттам насетне контузените да се лекуват, ненужните да си ходят, излезлите от форма да тренират и така. Но нищо от това не се случва на „Герена", а първенството вече е в разгара си.

А ако Хубчев не е разбрал, в събота картбланшът му изтече. Всеки момент хората ще започнат да задават въпроси. Лично на него.

Най-четените