При първото сътресение - отпадането от Жилина от Шампионската лига ръководството на Литекс (и в частност собственикът Гриша Ганчев) решиха да уволнят треньора-шампион Ангел Червенков.
Уж имаше надежда за Литекс, уж бяха тръгнали по нов, европейски път и щяха да градят върху вече постигнатото... Но дотук! Явно балканският феодален манталитет не е напуснал клуба от Ловеч и там продължават да не могат да осъзнаят примера на големите европейски клубове, където например чакат един Алекс Фъргюсън седем години, преди да донесе титла. А за да се види наистина дали един треньор става или не, му е нужно време и доверие, за да осъществи идеите си.
Наистина, имаше нещо странно в този Ангел Червенков - със спокойното си, скромно и възпитано присъствие той някак си не се вписваше в средата. Сигурно е нещо от опита му като треньор в Шотландия и Литва.
Същият е и „германецът" Павел Дочев в ЦСКА. И на него познавачите не му дават много време начело на клуба. Вероятно още една-две загуби и е дотам...
Но да се върнем в Ловеч. Уволниха Червенков. И след това какво? Най-логичният ход беше да направят местната легенда Ферарио Спасов (пожизнен) мениджър и да оставят поне него да работи на спокойствие. А без гоненето на резултати на всяка цена, те неминуемо ще дойдат.
Но не би. Назначават никому неизвестния треньор на юношите Петко Петков, който очевидно е временно решение и най-вероятно чакат Любко Петрович.
Ако слуховете са верни и в Литекс за трети път вземат сърбина за треньор, това е още едно доказателство, че там развитие няма и не се учат от грешките си. Вместо да разчитат на това, което имат - качествени и сравнително млади родни специалисти като Ангел и Феро, се очаква да заложат на амортизиран и отдавна демотивиран за нови постижения треньор като Любко.
Не се научихте, ей... Честито на Левски, за ЦСКА ще видим...
