В зората на промените "комунистическото изчадие" ЦСКА беше трън в очите на новоизлюпените демократи.
Фигури като Георги Марков и Венцеслав Димитров призоваваха "ЦСКА в Сибир". Един от вестниците с огромен тираж тогава дори излезе с такова заглавие на цялата си първа страница.
Половин България обаче успя да диференцира политиката от футбола и застана зад отбора си. Бяха нужни години, за да се отбие атаката, но "червената" общност не се предаде и спаси ЦСКА.
Заредиха се още тъмни периоди със собственици олигарси, източвания на клуба и кризи.
Около "Армията" винаги витаеше напрежение, имаше различни мнения и виждания за бъдещето, но някак си феновете успяваха да се консолидират в най-важните моменти и да влеят кръв на футболния титан, който падаше повален многократно.
Понякога на системи и в опасно състояние, ЦСКА живееше и продължаваше напред. Със забавена крачка и грохнал, но дишащ.
До понеделник, 4 юли, когато издъхна в собствения си дом.
Смъртта бе болезнена.
Доскорошни приятели и съмишленици, братя, застанаха от двете страни и започнаха да се обиждат и да дърпат в различни посоки.
В Средновековието това се е приемало за една от най-зверските екзекуции - разпъване.
Трагедията беше пълна.
Уж всички те бяха правоверни цесекари, които преди малко повече от месец напълниха "Васил Левски" във финала за Купата, а сега застанаха зад два имагинерни проекта - единия на Ганчев, а другия на Божков, и бяха готови да ги бранят с бой срещу свои.
Но вече "свои" в Борисовата градина няма.
Всеки е срещу всеки и в това се крие най-голямата трагедия.
Възкръсването в момента изглежда невъзможно, но то преминава през задължително обединение.
Защото ЦСКА е един и винаги ще бъде само един.
ЦСКА е там, където са феновете му - инакомислещи по много въпроси, но обединени в любовта си.
Глупости! Няма как 50-те платени фенове на Черепа, предвождани от Цимбика да са ЦСКА. Огромната червена общност отдавна направи своя избор и той е Гриша Ганчев. Опорките за оздравяването на някакво си автентично ЕИК отдавна не хващат дикиш, освен сред глашатаите на Черепа, начело с Юли Москов и шишовия "Блиц". Да, грозно бе да се освиркват децата, които не са виновни, че бяха използвани по най-долния начин от т.нар. "оздравители". Но много по-долна гледка бяха разните "Зафета", които са цесекари само когато работят в клуба.
@vayk, огромната червена общност никакъв избор не е правила, защото никой не я е питал. Ганчев, подобно на всички останали български бизнесмени-опортюнисти, изклати ЦСКА с безброй обещания – общо взето тупкаше топката докато си нареди схемите - и накрая, разбира се, създаде някакво собствено изчадийце, защото не му се плащаха чужди дългове. Това за плащането е разбираемо и не вярвам Божков да беше постъпил по друг начин, между другото. Общото между двамата е, че грам не им пука нито за историята, нито за честта, достойнството и т.н. хубави думички на ЦСКА. Те имат сериозни интереси, но никой от тях не е свързан с добруването на някакъв футболен клуб, може да сте сигурни. Колкото до най-грозното, разцеплението сред феновете - сблъсъкът е между фракциите от ядрото на агитката, точно онези 1000-2000 души, които имат значение и винаги са били с клуба. Останалата "огромна" общност е съставена от обичайните лаладжии, дето са цесекари по форуми и фейсбуци и можеш да ги видиш на мач, когато Ицо прави юбилей или ще се взема купа (тоест, веднъж на петилетка). Иначе са много шумни де, имат мнение за всичко и перфектно знаят какво е най-добре за клуба. Те никога не са били фактор и никога няма да бъдат. Те си чакат някой чичко-паричко, ако ще най-долният мафиот в държавата да е, да хвърли едни мангизи и да се "бият говедата" (любим рефрен - който плаща, той поръчва музиката). Какво, защо, как - въпроси без отговор, а след година пак се събуждаме с 20-30 милиона задължения. Достойната позиция е на феновете, които искат истинското ЦСКА, с всичките му проблеми, а не пребоядисан Литекс.