Навремето този лаф стана популярен покрай световното в Щатите - да видиш как бием Аржентина в 3 през нощта било по-хубаво от секса. Честно казано - така си беше, едно невероятно усещане, което и досега не можем да забравим.
Във вторник вечер Григор Димитров направо ни докара до подобна емоция, независимо дали сме фенове на тениса или хора, които не знаят защо корта завършва с две линии и за какво всъщност е там втората.
Гришо от поне 2 години опитва да ни разболее с инфарктни мачове, и да го гледаш е кеф, дори когато пада. Но когато удари Ноле, този непобедим и железен сърбин, направо беше велико! В барове, ресторанти и домове тенисът стана национално забавление за една вечер, а и нищо чудно да бъде така в следващите години. Не е изненада - спортът е най-чистата струя емоция, която може да ни разтърси. Всяка добра игра на волейболистите, на националния по футбол в последните месеци, а и на Гришо - това е оптимизмът. Гледаш и се радваш, защото после пак се потапяш в ежедневието.
Гришо е великолепен - горд, пълен с талант и умение, красив и излъчващ спокойствие. Той вече не е момчето от Хасково, което иска да пробие до своето място сред най-добрите. Той е там. Джокович му оказа респект, третираше го като силен и опасен съперник, а на корта феновете видяха в него своя фаворит и го подкрепяха.
Все по-често ще е така, защото българинът е бъдещето и настоящето на тениса. Дали ще стане №1 ще покаже времето. За нас е ясно - той вече е номер едно в сърцата ни, носи топлина и радост с играта си, замества онова усещане, което имахме навремето от Ицо и останалите, а напоследък единствено понякога с волейболистите.
А то наистина понякога е по-хубаво от секса. Във вторник вечер хората се прегръщаха из заведенията и преживяваха всеки удар. Имаме своя нов спортен символ.
А най-хубавото е, че побеждава не заради два метра ръст и 250 км/ч сервис, а защото играе с усет и фантазия – които напомнят защо тенисът е велика игра и защо се смята за един от „аристократичните“ спортове. Показателно е, че именно претенциозните британци му изсипаха толкова суперлативи. В това отношение с удоволствие го сравнявам с Бербатов – който може веднъж на мач да направи някой от ония, неговите финтове, ама така го прави, че се помни. Не ща България да е известна само с победители, дето вървят с „мамата“ напред, нека да се види, че и от тук отвреме-навреме излиза по някой, който може да побеждава красиво, а не го докарва от хъс.