Колкото и време да мине от демонстративното напускане на "Олд Трафорд" от страна на Кристиано Роналдо преди края на мача между Манчестър Юнайтед и Тотнъм, усещането, че действието завинаги пренарежда картите до края на кариерата му остава.
Португалската суперзвезда на "червените дяволи" беше резерва в среща, в която отборът на Ерик тен Хааг показа пълния си потенциал и определено направи най-силния си мач досега. Юнайтед победи Тотнъм с 2:0, а минути преди края Кристиано демонстративно извървя пътя от около 50 метра до тунела, за да напусне терена, приковавайки погледите на всички фенове.
За мнозина това беше акт на егоизъм, който вместо да насочи фокуса към страхотното представяне на отбора, той да падне върху сърдития №7 на "червените дяволи". В социалните мрежи заваляха тежки критики към португалеца и едва ли е имало телевизионно студио по света, в което мненията да не са се обединили около това, че Роналдо е прекалил.
Сблъсъкът на характери в Юнайтед е очевиден от момента, в който Тен Хааг и Роналдо започнаха да делят една съблекалня. Ситуацията е деликатна с оглед на това, че мениджърът идва във Висшата лига с перфектна визитка от Аякс, но трябва да се докаже на Острова.
Как да го направи, ако трябва да се съобразява с някого? Как обаче да не се съобразяваш с един от най-великите в историята? Това са два основни въпроса, които поставят клуба и бъдещето му в омагьосан кръг.
Изгледайте внимателно какво направи Роналдо в мача с Тотнъм. Той приличаше на малко дете, което е оставено на резервната скамейка. Всеки, който някога е тренирал футбол и е бил в подобна ситуация, знае точно за какво става дума.
Загряваш близо до треньора, за да може той да те види и пусне в игра. Цупиш се, ядосваш се и си мислиш, че си по-добър от всички останали.
Иска ти се момчетата от твоя отбор да не се справят толкова добре без теб, а когато влезеш да станеш герой на мача. Опитваш да привлечеш вниманието на треньора по всякакъв начин, а когато топката излезе в тъч близо до теб, се втурваш да я подритнеш, за да усетиш чувството.
Точно това правеше Кристиано. Дори е забавно, ако човек си го представи като малко момче.
Той продължава да обича футбола по детски - с цялото си сърце. Без значение от постигнатото и от възрастта си, отношението му не се е променило. Играта не му е омръзнала. Иска да играе. Всичко това го е държало на върха толкова дълго време. Именно детската любов му е давала сили пред всяко предизвикателство, карала го е да бъде дисциплиниран, всеотдаен и гладен за още признания, трофеи и успехи.
В мача между Манчестър Юнайтед и Тотнъм, Кристиано Роналдо се разсърди като дете. Засрами се от това, че трябва да изгледа мача отстрани и от това, че отборът може да бъде силен и без него. Тръгна си, без да мисли за последствията, защото това са действия, които могат да разтърсят цял един футболен клуб... и то какъв!
Поведението на португалеца всъщност е лесно и разбираемо - ако не беше такъв, той никога нямаше да бъде толкова велик.
Спомнете си за лицето на Меси, когато в първия си сезон в ПСЖ нещата не вървяха, а той поглеждаше какво пише на таблото на четвъртия съдия и виждаше, че трябва да бъде сменен.
Във всеки спорт най-великите са такива - Роджър Федерер и Серина Уилямс до последно опитваха да спечелят титла от Големия шлем, толкова силно, сякаш никога не са го правели. Том Брейди разби семейството си, защото не може да се раздели със спорта, а в последния си сезон в НБА Коби Брайън опитваше да вкарва толкова точки, все едно е новобранец и трябва да се доказва на някого.
Кристиано Роналдо би играл по няколко мача в седмицата от първата до последната минута, той е такъв и едва ли някога ще се промени, дори и вездесъщият Сър Алекс Фъргюсън да слезе край тъчлинията. За Ертик тен Хааг остава върпосът как ще справи с това.
Мениджърът на Юнайтед или трябва да измисли начин, по който да намери нова роля на Роналдо и да обърне цялата ситуация в полза на себе си и на отбора, или да го изтърпи до зимата и пътищата им да се разделят. И при двете развръзки, очакванията към Тен Хааг ще се вдигнат многократно и тепърва ще става по-трудно.
