След като измисли перфектния тактически план за финала на ФА Къп, Ерик тен Хаг се беше подготвил и за последвалата пресконференция.
Нидерландският треньор добави нов трофей във витрината на Манчестър Юнайтед, но въпросите за бъдещето му и за евентуалното му уволнение нямаше как да спрат.
Тен Хаг подчерта, че е успял да спечели втора купа в рамките на два сезона, въпреки огромните проблеми с контузии и въпреки че е заварил "бъркотия", когато е пристигнал на "Олд Трафорд".
Имаше и изненадващо предизвикателно изречение от него: "Ако повече не ме искат тук, ще отида някъде другаде да печеля трофеи, защото това съм правил през цялата си кариера".
Звучеше като директно послание към неговите шефове от INEOS, които в следващите дни ще направят финална равносметка на сезона и ще решат дали да го оставят на поста.
Спечелената Купа на Англия определено постави сър Джим Ратклиф и останалите босове в по-сложна ситуация, защото уволнение на Тен Хаг ще бъде непопулярен ход сред една значителна част от фен базата.
Хипотетично е възможно триумфалният край на сезона да разколебае ръководството, освен ако решението вече не е било взето. А съществуват достатъчно индикации, че присъдата на треньора вече е прочетена.
Докато Тен Хаг говореше с репортерите, Ратклиф вървеше през микс зоната и в началото се спря за интервю, но когато получи въпрос дали мениджърът остава, усмивката веднага изчезна от лицето му.
Милиардерът се обърна и си тръгна без да отговори нищо, а това изглеждаше по-красноречив отговор от всеки друг. Съсобственикът, който вече взима футболните решения на "Олд Трафорд", изобщо не спомена Тен Хаг в свой по-ранен коментар.
Доста от отговорите на самия нидерландец звучаха така, сякаш той вече е приел съдбата си. А ден преди героичната победа с 2:1 над градския съперник и сериен шампион Манчестър Сити, Guardian написа, че независимо от резултата треньорската смяна е неизбежна.
Но все пак финалът беше много повече от нов повод за дискусия около Тен Хаг.
Триумфи като този над Сити напомнят, че големите цели в Юнайтед са именно трофеите и футболната слава. Фактът, че "червените дяволи" влязоха в мача като пълен аутсайдер, направи победата още по-сладка и по-значима.
Играчите в червени екипи се изправиха срещу видимо по-силен от тях отбор, но проявиха повече характер, решимост и желание от Сити. Те бяха тези, които имаха нещо за доказване и които играха за своята чест и за своя треньор, докато при Сити не се забелязваше същият глад, след като четвъртата поредна титла на Англия вече беше спечелена.
Ерик тен Хаг специално се спря на задоволството си от отборната игра и проявената задружност срещу "най-добрия отбор в света", напомни колко са му липсвали през целия сезон отсъстващите играчи и колко е фундаментално завръщането на някои от тях.
Вярно е, че други отбори също бяха затруднени от купища травми през кампанията, но никой конкурент на Юнайтед не беше толкова осакатен в една конкретна зона от терена.
За цял сезон мениджърът успя само веднъж да заложи на своята предпочитана защитна линия от миналата кампания, състояща се от Люк Шоу, Лисандро Мартинес, Рафаел Варан и Диого Далот.
Първите трима отсъстваха почти постоянно, а не е изненада, че срещу Сити отборът изглеждаше много по-солидно с Мартинес и Варан в центъра на отбраната.
Аржентинецът постави стандартите още в първите минути с една брилянтна ранна намеса.
Но от друга страна, цялостният подход и облик на Манчестър Юнайтед във финала показа и защо Тен Хаг не е човекът за по-дългосрочни успехи.
Колкото и великолепно да беше представянето, то беше до голяма степен обратното на стила, който се очакваше от нидерландеца на "Олд Трафорд".
Този реактивен футбол не може да се счита за "идентичността", споменавана толкова често от мениджъра.
"Червените дяволи" отстъпиха топката на съперника, стояха добре прибрани и успяха да наранят тима на Гуардиола с дълги топки зад защитата.
Това е начинът да се играе срещу Сити и на "Уембли" Юнайтед го изведе до съвършенство.
Но просто успешният дефанзивен подход в един мач не е доказателство за работеща дългосрочна стратегия. И достатъчно пъти през сезона се убедихме, че проблемите на Юнайтед идват най-вече тогава, когато отборът опитва да доминира на терена и да подхожда по-нападателно.
След съботната победа коментарите на Тен Хаг може и да звучаха с по-различна тежест, но от месеци той повтаря сходни реплики на тези как "отборът прогресира" и е "точно там, където искам да бъде".
Същевременно Юнайтед завърши осми в крайното класиране на Висшата лига и през последните месеци не приличаше на нищо в повечето двубои.
Тоталното отсъствие на почерк и стил на игра, съчетано с позитивните изказвания на треньора, е достатъчна причина от INEOS повече да не искат да работят с него.
Затова и триумфът над Сити беше толкова неочакван. Победата си остава повече продукт на обстоятелствата и на една последна мобилизация на футболистите, отколкото резултат от консистентно добра треньорска работа.
А поне публично, Ерик тен Хаг непрекъснато отказва да поеме отговорност за срамните резултати.
Ако той в крайна сметка бъде прокуден след завоювана Купа на Англия, също като сънародника си Луис ван Гаал преди няколко години, това няма да е несправедлив развой.
И едва ли някой ще остане изненадан от такова решение.
