След жребия, който отреди на Левски най-тежкия възможен съперник, ПАОК изглеждаше почти непреодолим.
Четвъртфиналистът от миналото издание на Лигата на конференциите и втори в последния шампионат на Гърция зад шампиона Олимпиакос е редовен участник в групите на евротурнирите.
"Двуглавите орли" имат славата на един от най-богатите отбори на Балканите благодарение на своя собственик - руския олигарх Иван Савидис
Насреща си ПАОК имаше противник, който преди 10 месеца се намираше в зоната на изпадащите в окаяното българско първенство.
Но какво от това?
На терена реалността се оказа друга и тя лъсна още в 40-ата секунда на първия мач, когато Уелтън хвърли в екстаз стадион "Георги Аспарухов".
Оттогава, чак до края на реванша, Левски рядко изпускаше от контрол ситуацията срещу именития си гръцки съперник.
Гръмката победа с 2:0 у дома беше последвана от внимателно и умно изигран реванш, в който Левски остави инициативата на домакините, но през цялото време беше по-опасният отбор, създаваше по-добрите положения и при повече зрялост в предни позиции щеше да си тръгне със заслужен успех от "Тумба" в Солун.
С 1:1 в гостуването, мисията на "сините" беше изпълнена, а Левски на Станимир Стоилов се завърна триумфално в Европа.
Треньорът беше подбрал правилната тактика и въобще не позволи на ПАОК да се доближи до обрат в общия резултат. Домакините бяха безпомощни и това доведе до невъздържаните им изпълнения към края и двата червени картона - още едно доказателство колко правилно Мъри изигра картите си в тези два мача.
Когато имаш способен треньор и когато той е най-важният човек в един клуб, шансовете за прогрес са налице, а привидно невъзможното става възможно.
Едва ли съществува привърженик на Левски, който да не посочи Мъри като главен "виновник" за отстраняването на ПАОК и за всичко хубаво, случващо се на отбора.
За "сините" Стоилов е фигура, за каквато мечтае всеки клуб - фигура, която въплъщава ценностите на Левски и която обединява фенски фракции, шефове, играчи, служители.
Мъри не обещава велики постижения, а честност, труд, себераздаване и дисциплина. Обещава неуморна работа, спомагаща за стабилизирането на клуба.
Именно такова мислене липсваше на Левски във всички тези години след уволнението на Стоилов от "Герена" през 2008-а. Всички негови наследници се провалиха в опита си да бъдат истински обединители и клубът влезе в най-мрачния период от съществуването си.
Левскарите добре помнят каква болка им причиняваше любимият тим съвсем доскоро - именно от тази болка се раждат всички емоции, изразени след спечелването на Купата на България и елиминирането на ПАОК.
Разбира се, феновете си заслужиха хубавите моменти, дори само заради начина, по който помогнаха на клуба в най-тежката фаза, когато фалитът беше на хоризонта и светлина в тунела не се виждаше.
Сега феновете достигнаха до етап, в който смело да мечтаят. Влизането в груповата фаза на Лигата на конференциите е цел, която се оформя съвсем естествено след представянето срещу ПАОК и предвид преодолимия следващ съперник Хамрун Спартанс.
Най-хубавото обаче е, че дори при неуспех, драми няма да има. Обичащите Левски знаят, че отборът им е на прав път и някоя и друга загуба няма да промени нагласите.
Нова "синя приказка" в евротурнирите може да бъде мечта, но не и задължителна цел още този сезон. Стоилов остава много здраво стъпил на земята и след отстраняването на ПАОК предупреди, че мачовете срещу Хамрун най-вероятно ще се окажат по-трудни.
Наставникът отбеляза и че Левски изкачва по няколко стъпала нагоре в развитието си, но най-вероятно ще дойдат и спадове.
Важното е, че докато всички на "Герена" гледат в една посока и докато Стоилов е там, за да ги обединява, вярата ще е налице. Мъката продължи над десетилетие и тегнеше над едно цяло ново поколение фенове, които не бяха изживявали трофей с Левски и не бяха изпитвали гордостта да видят своя клуб напълно обединен и сплотен.
Но най-сетне да си левскар не е само непрестанно изпитание, а и истинска радост.
При всички кусури на сегашния състав, сформиран набързо и със скромни средства, привържениците наблюдават как Левски играе смислено и достойно.
Футболистите знаят защо са на терена, имат ясни задачи в атака и в защита, имат ясна идея как да бъде неутрализиран противникът и как да бъде затруднена отбраната му. С други думи, треньорската работа си личи отдалеч.
Може би най-голямото качество на Стоилов е, че развива наличните футболисти, вместо да се оплаква от селекцията и да се оправдава с финансовото състояние, което е известно на всички.
Когато Мъри е начело, всеки един от наличните играчи има предпоставките да надскочи собствения си потенциал. Затова и са възможни вечери като тези срещу ПАОК.
Затова и Левски отново мечтае в Европа.
