Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Още веднъж Пеп се провали заради желанието да бъде гений

Още веднъж Пеп се провали заради желанието да бъде гений Снимка: Getty Images

Мениджърът на Манчестър Сити несъмнено е бил наясно каква вълна от критики ще го залее, ако хазартният му ход във финала на Шампионската лига не донесе победа.

Изминаха 10 години, откакто Пеп Гуардиола последно вдигна трофея и в това десетилетие той непрестанно беше обвиняван, че прекалява с изненадващите тактически ходове в елиминациите на турнира - и така по-скоро обърква собствения си отбор, вместо противника.

В края на този изключителен сезон за Сити, когато финалът в надпреварата беше достигнат без подобни треньорски приумици, каталунецът не успя да се сдържи и се реши на един последен тактически риск.

Може би просто той имаше твърде дълго време, за да се подготви за английския финал в Порто, може би опита да се надхитря с Томас Тухел след двете поредни загуби от Челси в близките месеци.

А може би го направи просто от суета, от неудържимо желание още веднъж да докаже треньорския си гений.

Каквито и да бяха мотивите му, Гуардиола избра да изведе на "До Драгао" титулярен състав без дефанзивен халф. И това съсипа страхотно функциониращия му до този момент тим.

Системата, с която наставникът преобърна цялата кампания и изстреля Сити до титлата във Висшата лига и до първи финал в Шампионската лига, беше необяснимо захвърлена на боклука в мач №1 в историята на клуба.

Фернандиньо и Родри шокиращо останаха на резервната скамейка, а атакуващо настроеният Илкай Гюндоган (водещ голмайстор на отбора) беше изтеглен назад към основата на полузащитата, безкрайно далеч от противниковата врата.

От 60 мача на Сити този сезон, само един беше стартирал без никой измежду Родри и Фернандиньо - победата с 3:0 над Олимпиакос през ноември.

Но Челси е съперник от съвсем друго ниво и нямаше проблем да се възползва от предизвикания хаос в редиците на "гражданите".

Гуардиола активно допринесе, за да намали шансовете на своите да победят и предизвика смут в отбор, който беше фаворит във финала и беше най-впечатляващият в Англия и Европа за момента.

Вместо полузащитник с дефанзивни функции, той постави сред титулярите Рахийм Стърлинг - играч в слаба форма, загубил мястото си в тима напоследък и очевидно страдащ от липса на игрова практика. Приносът на крилото в атака беше минимален, докато в отбрана целият състав страдаше.

Единственият гол във финала дойде след провалил се опит за преса от страна на Сити, когато нямаше кой да запълни гигантската дупка, отворила се в средата на терена и Мейсън Маунт имаше цялото необходимо време и пространство, за да изведе Кай Хаверц зад защитата.

Манчестърци не приличаха на себе си през първото полувреме, когато футболистите очевидно бяха объркани, защото функциите на няколко от тях бяха променени заради липсата на Фернандиньо и Родри.

Така вместо да постигнат най-големия си триумф в ерата на шейх Мансур и арабските милиони, те записаха най-голямото разочарование в модерната история на клуба.

Години наред ще се търси отговор на въпроса защо Пеп Гуардиола не предпочете просто да се довери на най-силния си състав.

Фиаското утежнява още повече личната му драма в тази надпревара и доказва тезата, че той не е способен да спечели Лигата без Меси в отбора си.

А визионерът в треньорската професия беше доведен в Сити с конкретната цел да стане шампион на Европа. Спортно-технически клубът се преструктурира изцяло според неговите желания, инвестира над милиард евро в играчите, които той поиска и по всичко изглеждаше, че е дошло времето най-сетне да изкачи и последното стъпало до върха.

Играчите осъзнават какъв шанс пропуснаха и осъзнават колко много ги затрудни приумицата на треньора им.

Със сигурност те щяха да предпочетат да изиграят мача по начина, който им осигури толкова победи напоследък, вместо да се адаптират към нещо различно.

Объркаността при Сити контрастираше с подредения план на Тухел и Челси. Играчите на лондончани имаха строго дефинирани роли и никой от тях не изпитваше и грам съмнение в подхода на мениджъра си - те просто мислеха как да изпълнят най-добре задачите си, как да останат възможно най-решителни и концентрирани.

Затова и Челси вдигна купата.

Защото Тухел остана верен на това, което му донесе успех до момента, докато Гуардиола не се сдържа и отново предпочете хаоса.

Най-четените