Ако чужденец се озове в София навръх 9 септември, вероятно ще реши, че е попаднал в страната на чудесата.
Денят му ще започне с неразбираеми, но инстинктивно неприятни спорове в ТВ ефир на тема "Тържество на свободата ли е държавният преврат в условия на чужда военна окупация".
Разходка в центъра на столицата ще го доведе до не по-ведра артистична инсталация, наподобяваща изоставен декор от "Сиянието" на Кубрик. Кърваво-червен фонтан пръска минувачите, за да им напомни за съдбата на "неблагодарните" народи, които имат вредния навик да застават на грешния бряг на историята.
На отсрещния тротоар Руското посолство дава културно-информационен прием за признателните потомци на съветския режим в България.
Някъде във въздуха е оставена да виси изричната критична забележка на МВнР срещу подтекста на събитието като опит за пренаписване на историята на Източна Европа от ХХ век.
Входът за коктейла е барикадиран от полицейски кордон и дипломатически лимузини, отвъд които се е събрала група протестиращи с плакати "Чемодан, вокзал, Сибир" и "Je suis Константин Муравиев". Но 500 метра по-надолу се вее флаг с бродиран сърп и чук. Набори на ОФ полагат цветя в подножието на съветския "Шпагин", а момчета на гимназиална възраст си правят сянка с портрет на Георги Димитров.
Докато столичното ръководство на най-голямата опозиционна сила вдига тост в чест на българо-руската-дружба-между-народите, прокуратурата провежда акция срещу партийци-дейци на НД "Русофили" по разследване за предполагаем акт на шпионаж.
На заден фон се чува заклинанието, че терор от мащаба на онзи след 9 септември "може да се случи и в нашето поколение".
Вярно, три десетилетия са достатъчни за израстването на цяла генерация без житейски спомени от тоталитарния режим, но в исторически мащаб граденото в продължение на 30 години изобщо не е застраховано от срив.
Идеята, че този срив може да се развие като повторение на сценария от 9 септември, не изглежда рационална - през 1944 г. България е държава с едва 66-годишно самостоятелно съществуване (само 36 г. в независимост), но с две монархически абдикации, посветила четвърт от своя ХХ век на катастрофални войни за национално обединение и на кръвопролитен вътрешнополитически тероризъм; преживяла е три държавни преврата в рамките на 21 години и десетилетен едноличен режим непосредствено преди съветската окупация.
Но избледняващата памет за травмите от тоталитарното минало явно не е гаранция срещу повторение на стари грешки (дори когато тази памет е кодирана в закон).
Дистанцията се оказва недостатъчна, за да проясни фокуса на обществото. Лесният и свободен достъп до информация не се ползва за осмисляне на историята, а за овикването й. Не се подменят факти, защото никой няма интерес към тях.
Подменя се смисълът на понятия като "свобода" и "право на избор".
Някой би предположил, че щом обществото допуска съществуването на две взаимно отричащи се мнения за смисъла на 9-ти септември, при това - им дава трибуна през националните си медии - то това е жив признак на демократично поведение. Но преди всичко е симптом за възпалението от дълбока рана, от разлом в колективното съзнание, който не се лекува от само себе си, а се задълбочава след всяка външна провокация.
А провокации винаги ще се намерят, сякаш като по правило, за да смачкат настроението около истински национален празник, какъвто е 6 септември.
75 години след преврата - 30-годишната българска демокрация продължава да се парализира от вродените пороци на своето минало.
>но в исторически мащаб граденото в продължение на 30 години изобщо не е застраховано от срив< 30 години на изграждане на бетонни джунгли за развиващата се демокрация на шимпанзетата в България, първо по Черноморието, а после в София. 30 години през, които изграждането на детски площадки, нови училища, басейни и сппртни комплекси е нещо което дори не се обсъжда-как така ще отнемаме площи от "демократичните" строители пълнещи джобовете на "демократичната" продажна администрация. 30 години на обезценяващ се живот в провинцията с престъпност, която полицията не е в състояние да овладее. Бъдещето безспорно е впечатляващо.
ЧУХТЕ ЛИ, АБпФКейците/русофилите, де/ ги почнаха. Отиват един по един в панделата, а оттам - в любимия Сибирь. Тука оставаме само Българите.
Верно? Почнаха ли ги вече? Ами сега какво ще правим без форумните интелигенти, като Червения барон, например...Няма да го прежалим бе, Хора!
Ами дъртата червена Сукуба, не можем я забрави клетата... Жалко, без тях ще е скучно, кой ще пуска смешки, кой ще ни разсмива и разведрява? Ще трябва да се замислим за щатни клоуни, може би от Масковския Цирк, а?
"... последното нещо което съм е русофил... " Тоя виц беше много смешен, кажи някой друг!
Едно въпросче относно ОКУПАЦИЯТА: Можете ли да посочите един пример по света, при който "окупаторът" е оставил непокътната армията на "окупирания"? Всеизвестно е, че по това време България има 450-хилядна армия, военно техника- танкове, артилерия и т.н. и всичко това е оставено непокътнато в ръцете на Българската армия по заповед на Сталин.Че даже, след това дарява още една камара военщина. Ако Червената армия е била "окупатор", то първата и работа е трябвало да бъде да разоръжи и разпусне армията и полицията, но това не е направено...И после, не си спомням някога да е имало бази или каквото и да било съветско армейско присъствие в България до 89-та година. Нали сме били окупирани? Окупацията предполага силно военно присъствие на "окупатора", както например е в Германия и Япония и до ден днешен...Та, молА за отговор от онези, които са сведущи по въпроса за "окупацията"...За това, че СССР е причина да не загубим половината от сегашната си територия и за нищожните репарации... за това-как Вишински осмя Гърция за апетитите и към България през 1946 г. на съветската делегация в Париж. А, някой знае ли след загубата ни през ПСВ, за окупацията и последвалия Ньюйски договор, какво се случва с нещастната ни територия и нация, армия и репарации, че нещо съм забравил?! А, какво се случва с армията ни, и с чуждата военщина по територията ни след 1989 г., а???
@гети, по спомени от баща ми, когато немската армия дошла в селото им, войниците били опрятни, и когато искали нещо например кокошка, питли колко струва и я плащали. Когато дошла червената армия, войниците бил идоста мръсни и неугледни, ходели по дворовете и взимали каквото искат, без да кажат добър ден и ако някой им направел забележка, го заплашвали с оръжие. По въпроса за армията, прочети малко, но всички царски офицери са били изритани като неблагонадеждни. След това на ключови позиции бяха все съветски възпитаници верни на режима. Да не захващаме темата за Варшавския договор...
А ти какво очакваш, бе Експи? Естествено е съюзникът да бъде културен и вежлив, а врагът презиран. Все пак, тва твоето е не официална информация. Аз от моя дядо имам друга, различна от твоята.
"Естествено е съюзникът да бъде културен и вежлив, а врагът презиран." Мисля че това е достатъчно, а колкото до официалната информация, именно тя ни научи да четем между редовете, през онези години.
Радвам се, че сме на едно мнение вече- че се отървахме леко. Защото другите на запад за които също бяхме презирани врагове, избиваха мирното население от небето. Па и имаха планове да ни изравнят със земята и в развалените и да засадят картофи още преди да са ни бяха окупирали...
Всичките там съветски паметници, альоши, знайни и незнайни, петолъчки прочее глупотевини трябваше да се срутят още когато мавзолея срутиха. Сега ще е малко по-трудно, но не и невъзможно. Естествено изявени деветосептемврийци и рубладжии ще пищят, та щото пасоля да ги защитава и брани, ама и това ще мине. И още - 9-ти септември да бъде ден на жертвите на комунистическия и съветски терор, а 6-ти септември да стане национален празник на републиката. На Гети дедо му, с другите истории, явно е поукрасявал и позабравил, така че да е в духа на българо-съветската дружба, любовта, братството и единството между двата народа, от векове за векове. Та и затова малкия Гети израстнал и станал голем русолюб и форумен чугун. А па моя дедо ги псуваше на майка до девето коляно комунистите дето им взели квото там им взели, т.е. всичко и го раздали. Та истории разни...
Окупация не е имало. Нито след ПССВ, нито след ВСВ, още по-малко по време на ВСВ преди 09.09. След ПСВ ни е натрапена съюзническа контролна комисия без окупация. В България сенегалци не са влезли, като в рурската област в Германия. Толкова са успели да издействат тогавашните ни политици. Обнаглелите англофренци са искали и българските знамена, но армията не ги е дала и те благоразумно се въздържали. Няма българско знаме в чужди ръце. По време на войната немците са се държали като лоялни съюзници, както някой каза, плащали за всяка кокошка. И малко са останали у нас, 300х армия просто преминала да завладее Гърция. Също така е преминала и ЧА. Защо им е да оставят окупационни части, когато правителството им е подчинено. Българската армия не е изстреляла един куршум срещу тях, и точно затова не е била разоръжена и разпусната, а хвърлена срещу Германия. Където е показала традиционната българска войнска доблест, когато се сражава по заповед на българското правителство. И царските офицери не са изритани веднага, защото някой все пак трябва да командва, а болшевиците не са имали подготвени кадри. Само им назначили надзиратели ЗКПЧ. (гтети да обясни на милениалите що е то) Старите офицери са прогонени чак през 46г. И, стига с тая благодарност за запазване на териториалната цялост. Че кой отстъпва територия от новозавладяната си губерния?! Стига с глупостите, че нямало бази в България. Цяла България беше база и българската армия не можеше да изстреля един куршум без заповед от Москва. Като днес без заповед от Вашингтон. П.П. На фронта с/у Германия е имало войнишки бунтове, не и офицерски.