25 дни - точно толкова време мина между първата клетва на дясното-реформаторско-национално-отговорно-алтернативно-възродено българско правителство и първата му данъчна "реформа" - възстановяване на десятъка върху лихвите по депозити.
В крайна сметка - на 25-тия ден от носенето на мандата ГЕРБ обърна и опозиция, и партньори срещу себе си с любезната молба да се възстанови в пълен размер любимият данък на Симеон Дянков (но пък си издейства още по-голям обхват на задължените лица).
Самото Министерство на финансите си призна, че "приходът" от данък-лихва е малко над 17 млн. лева - които сигурно не покриват дори разходите по събирането им.
Дори психотерапевтичното обяснение с насилствен стимул за събуждане на "спящите" пари не издържа особено - системата сама се регулира, като свали до рекордно ниски нива доходността по влоговете.
Напорът да се увеличи данъкът върху лихвите по депозитите звучи като най-големият виц на 2014 г., в която Бурканбанк спокойно може да получи наградата за банка на годината.
Годината, в която цяла верига от държавни институции "проспа" фалита на четвъртия по големина трезор - КТБ. После заприщи за половин година 3,7 млрд. лева законово-гарантирани депозити в него. И най-сетне - принуди същите тези данъкоплатци да платят още веднъж сметката - с 2 млрд. лева заем от пробития държавен бюджет.
Жалко, че в Бюджетната комисия не членува острието Красимир Велчев, който преди две години защитаваше нововъведението на Дянков с аргумента, че така най-после щяло да се спре облагодетелстването на хората, които не искали да работят.
(С това прозрение си заслужи номинация за Нобелова награда за икономика лично от Иван Костов)
А на всеки по-критичен коментар Велчев отговаряше с фундаменталния похват на милиционерската икономическа школа - журналистите да декларират конфликт на интереси (т.е. банковите си сметки), преди да задават въпроси.
Странно - никъде в 63-те страници на иначе детайлно разписаната предизборна програма на мандатоносителя не пишеше, че първата му работа ще е да вдигне (вместо да се премахне) един от най-безсмислените данъци.
Не че някой си прави труда да чете програмни документи, но дори и по основополагащото деление ляво-дясно вече трудно се ориентира човек.
Уж-левицата въведе уравниловката на плоския данък, а пък уж-десницата си кърпеше дефицитите с невъзстановеното ДДС на частния бизнес.
Уж-левицата даде премиерски мандат на разбивача на учителски седенки Пламен Орешарски и се сети, че се води социалистическа партия чак когато излезе в опозиция. За сметка на това - уж-десницата е на път да сбъдне и най-смелите мечти на синдикатите, само и само да отчете малко повече събрани данъци.
Данък върху пари, на които вече е взет данък. Освен доказателство за безсилие и некомпетентност не виждам какво друго да означава това.
Айде ние да си решим дали да пускаме парите си в обръщение или да си държим в банковата сметка. Поне с това право все още разполагаме.
Твърдения от типа, че "парите веднъж вече били обложени" и изобщо цялата тенденциозност на статията показват или тотална икономическа НЕГРАМОТНОСТ или КОРИСТ. Доходът от лихви получени за една година е доход, както всеки друг и няма причина той да бъде необлагаем. Ако имате 100 хил. лева в началото на годината и имате две алтернативи: 1. Оставяте ги на депозит в банка, то накрая ще получите доход от лихви. 2. Инвестирате ги в някакъв бизнес, то накрая евентуално ще получите печалба от дейността, която също е доход и ще бъде обложена. И какво се получава?! Хората дето си залагат и задника за да вършат нещо ще бъдат щавени и драни с данъци, а тези с милионите в банките - нищо?!
Валентин Георгиев Какво обръщение бихме могли да правим, след като си изкараме парите от банките?
До тук добре, съгласен съм. Само не можах да удена какво точно обръщение ще правим след като си изтеглим парите от банките? СпИцялиститИ, обяснете молля.