Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За македонската история и червените линии, които имаме да чертаем по нея

Да, историята тук, на Балканите, има значение
Да, историята тук, на Балканите, има значение

Само няколко седмици делят Северна Македония от решително за властта в страната гласуване в Брюксел - дали да се започнат преговори за присъединяване към Европейския съюз (ЕС).

Докато в Скопие се притесняват за това дали Франция, която е основният противник на разширяването на ЕС, все пак ще ги "пусне" да минат, сега се заражда нов потенциален проблем. И то от съседа, който досега оказваше най-голяма помощ за присъединяването на Македония към голямото европейско семейство - България.

София на практика даде повторен тласък на Скопие в посока Запад. Само преди 2 г. все още новото македонско правителство сключи Договора за добросъседство с България с обещания за... добросъседство.

От българска гледна точка това означаваше, че македонците ще престанат да пощипват от историята на страната ни, представяйки я като своя.

За някой чужденец това може и да звучи смешно и нелепо, подобно на спора за името на Северна Македония, който създаваше проблеми между Скопие и Атина в продължение на 27 години, но истината е, че това са Балканите и тук историята има своята сериозна тежест, дори и не като наука, а като национална гордост и средство за самоопределение.

Могат томове да се изпишат за влиянието на това как балканските държави възприемат историята си и как тя въздейства върху отношението им към съседите. Парадоксът, че една с една историята на местните държави не се припокриват като данни, събития и факти, е отделен въпрос.

Това не трябва да бъде пренебрегвано от политиката, защото - както се вижда - може да предизвика малки и големи бури, които да обърнат каруцата на добрите евроатлантически намерения.

Сред целите на Договора за добросъседство между България и Македония фигурираше именно изчистване на несъответствията в историческия прочит от историците на двете държави, посредством боравене с различни източници, които да покажат в оптимална степен кое как е било.

От една страна, това цели да прекрати досадното "крадене" на история от македонците, за които Самуил е македонски владетел, опълчил се на Българското царство, а Гоце Делчев - етнически македонец, борил се за суверенна македонска държава.

Другата страна на този процес на изчистване на подобни исторически... "спорни моменти", е по-важна. Тя се отнася до самото формиране на македонските настроения спрямо съседните държави и най-вече спрямо България.

Ако отворите някой от местните форуми, където се засягат българо-македонските отношения, няма как да не попаднете на израза "бугари татари" - ултимативна обида, която цели да покаже българския народ като пришълци от изтока, които сякаш са дошли само за да тормозят коренните македонци в региона.

Сръбската пропаганда по македонските земи, целяща да изтрие намека за българско самосъзнание в тях, поставя страната ни като един от "големите врагове" на Македония през историята. Всичко това обаче стъпва на прочит на историята на Балканите в стила на "Дяволът чете евангелието".

Прастаро правило е, че ако искаш да обединиш група от хора, да им дадеш обща идентичност, това става най-лесно, когато им посочиш враг, когото да мразят и ненавиждат, за когото да разказват чудовищни истории, да обвиняват за проблемите си и на когото да се присмиват за слабостите и грозотата (в това отношение можете да прочетете есето "Да сътворим врага" на Умберто Еко, великолепно четиво).

И ако комунистическата власт в бивша Югославия налагаше със сила тези митове, наричайки ги смело история, то 11-те години на ВМРО-ДПМНЕ и Никола Груевски на власт в страната им дадоха отново свобода и поле за растеж в киното, в публичната култура и в науката.

Македонските историци, за разлика от мнозинството от българските им колеги, пишат по много и то на места, където трудовете им могат да бъдат прочетени от възможно най-много хора.

Освен това пишат на английски, което допълнително популяризира тезите им на Запад, налагайки македонската идея за историята на Балканите като водеща. (По простата причина, че отговор от българска страна почти няма. Това обаче вече са камъни в градината на българската историография.)

Затова и сега в съзнанието на много македонци отношението към България е все така негативно.

Сега може и това усещане да е притъпено заради прозападната власт в страната и премиера Зоран Заев, който е склонен да загърби миналото и да гледа към бъдещето, но какво ще стане, когато той си тръгне? Когато в един или друг момент ВМРО-ДПМНЕ се върнат на власт?

Това отношение към България няма да се промени, докато македонските историци третират България като агресор, нелегален окупатор и т.н. Това прави работата на тази обща македоно-българска комисия от учени толкова важна - те трябва официално да изтрият петната и да изхвърлят в кофата за боклук всички подобни грозни митове.

Да, червени линии в отношението към Северна Македония трябва да има и България има в ръцете си лоста, с който може да оправи нещата - вратата към членството на Скопие в ЕС. Ако пропуснем този шанс, този проблем няма да се реши, а ще продължи да оставя петно върху собствената ни история и култура.

Най-четените