Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Контрапротест на протеста срещу насилие? Тука е така...

Контрапротест на протеста срещу насилие? Тука е така... Снимка: БГНЕС

Мъдрият Толстой е казал, че всички щастливи семейства си приличат, но всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

В България обаче е обратното.

Във всички щастливи семейства най-вероятно се носи различно ухание - я на мусака, я на свинско със зеле, я на ароматни свещи, я на току-що изпрани бебешки дрешки. А във всички или поне почти всички нещастни семейства се носи една и съща миризма - на пот, сълзи и нерядко - на кръв.

Всяка трета жена в страната е подложена на домашно насилие, сочат данни "Зонта Интернешънъл".

С други думи, миризмата на пот, кръв и сълзи се носи в немалко български домове съвсем свободно и безнаказано.

И е съвсем логично в Международния ден за борба с насилието срещу жени в България да има демонстрация, която шумно и на висок глас настоява за по-строги закони и по-тежки наказания за извършителите.

Нелогичното в случая е да се направи контрапротест дори и на този протест.

При това с чаршаф с надпис "Българката - биологична жена и майка на нашите деца". При това в ден, в който поредната млада жена беше пребита до смърт, преди да навърши и 22 години.

Това ли заслужава биологичната жена и майка на децата ти - бой до смърт, който на всичкото отгоре не трябва да наричаме с истинското му название, а именно убийство заради полова принадлежност?

Възможно е с лека ръка да отминем опита за провокация от шепа маргинали, но не можем да подминем друго - факта, че всеки опит за някаква промяна в законодателството с цел защита на по-уязвимите в обществото, били те хора с различна сексуалност, деца или жени, започва да се посреща на нож.

Първо беше Истанбулската конвенция, после - Стратегията за детето, сега - закон за насилието срещу жени.

Първо си измислихме ново модерно чудовище на име Джендър, после сатанизирахме норвежците, които ще ни взимат децата от гара Искър, сега какво излиза - че не си даваме побоя над жени, сякаш той е традиция, редом до сармите за Бъдни вечер, и от подобна регулация ще изскочи някоя конспирация, която ще посегне на "истинското българско семейство".

Разбира се, веднага ще се надигнат гласове, които ще призоват да не преувеличаваме всяка една хулиганска проява и да не ѝ придаваме колосални размери. И ще са напълно прави.

Само че бас държим, че ако утре се прокара нещо с кодово название Стратегия за защита на семейството, например, още в същата вечер на площада ще са не няколко, а десет пъти по няколко хиляди протестиращи с шарени плакати, които ще крещят никой да не пипа българското семейство.

А след това демонстрантите ще се приберат у дома, ще седнат пред телевизора и ще цъкат с език колко е хубаво някъде там, на Запад.

Само че "на Запад" има закони, които защитават по-слабите, и никой не възприема въпросните закони за заплаха за семейството си, идентичността си и децата си.

През това време ние упорито вървим към смяна на девиза над Народното събрание - от "Съединението прави силата" на "Тука е така". Улисани в притеснения, че ще ни направят джендъри, ще ни вземат децата и ще ни забранят да бием жените си, крайно непатриотично забравяме, че още по времето на Крум е имало писани закони срещу насилието.

Затова и вече има протестиращи и недоволни дори и от най-малкия опит да се наложат някакви нови правила, тъй като зад тях подозрително ни се привиждат нечии подмолни цели и опасност за "изконно българското".

Пък и на нас изконно никой не може да ни каже ни какво да правим, ни как да си гледаме децата, ни как да се държим с жените си.

Е, да, с този волски инат срещу закони и регулации започваме да приличаме на република, само че не от западен, а от бананов тип. Тука е така...

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените