Кой стои зад атаката срещу Кремъл

Тиха майска нощ над Москва.

Жителите на руската столица вероятно се чувстват в безопасност, въпреки че в съседна Украйна армията води опустошителна война.

Всичко наистина изглежда спокойно, докато в централната част на града не се чуват експлозии. Нападнат е Кремъл - самото сърце на руската държавност и символ на властта в продължение на стотици години.

Властите обвиниха Украйна в дързък опит за убийство на президента Владимир Путин и определиха действието като "терористичен акт." От своя страна Киев категорично отрича да има нещо общо с инцидента, а Владимир Зеленски каза, че украинската армия се бие само на собствена територия.

Разпространените изображения и видеа на атаката показват, че поне един дрон се е разбил в купола на Сенатския дворец, а втори се взривява във въздуха малко над него - точно до пилона на развятото знаме на Русия.

Все още няма категорично обяснение какви точно са били използваните летателни апарати, както и кой точно би могъл да е извършил атаката срещу Кремъл.

Това, което е ясно, е, че през последната година Украйна засилено инвестира в разработването на бойни дронове с дълъг обхват и използва такива, за да нанася удари в контролирана от Русия територия.

Последният такъв е от края на април, когато бе ударено голямо депо за горива на пристанището в Севастопол в Крим. В рамките на последните два месеца пък бяха свалени два дрона в радиус от 100 километра от Москва.

Да се достигне самият Кремъл обаче е съвсем друга работа. При всички положения удар срещу една от най-добре защитените столици в света би изисквал доста дързост, късмет и способности.

Особено ако това се случва с дронове, които са бавни и уязвими оръжия.

Друга от въртящите се в пространството спекулации е, че става въпрос за руска инсценировка с идеята да се създадат условия за по-широка обществена мобилизация и да се оправдаят още по-интензивни бомбардировки срещу цивилни цели в Украйна. 

От Кремъл вече обявиха, че "си запазват правото за предприемане на ответни мерки, където и когато сметнат за добре", а първият отговор е от тази сутрин с редица въздушни удари в Киевска област и редица други места в Украйна. 

Все пак е доста трудно да си представим, че Путин е толкова отчаян за политически капитал, за да нареди инсценировка, при която собствените му сили за противовъздушна отбрана не могат да се справят с два дрона, които прелитат стотици километри през руска територия и атакуват сърцето на руската столица.

От друга страна това не би бил първият случай, при който Москва си признава за подобна фрапантна грешка в сигурността. Не е много далечен споменът от знаменитото пътуване на немския тийнеджър Матиас Руст, който през 1987 г. със своето едноместно самолетче прелита цялото разстояние от Хелзинки, за да кацне на Червения площад.

Това провокира чистка в съветското висшето командване, включваща министъра на отбраната и началника на противовъздушната отбрана.

В този смисъл интересно е да се проследи кои глави ще паднат вследствие на атаката, тъй като ще се поизясни и кой е извършителят.

Ако в скоро време се забележи промяна из ръководните постове на разузнавателните служби, отговорни за вътрешната сигурност, то тогава може да се говори за атака, която би могла да е организирана от вътрешна съпротива.

От началото на войната съвсем не са малко случаите на саботажи на много места в Русия. Наскоро бе взривена жп линия в Брянска област, докато по нея върви влак с гориво и боеприпаси. Преди това пък бяха атакувани газопроводи, рафинерии, складове, както и пунктове за набиране на военни.

Включването на дронове в случая би представлявало едно съвсем ново направление в тактиката на тези, които действат срещу режима на Путин в самата Русия.

Webcafe Свят

Кои са "силовиките" - вътрешният кръг около Владимир Путин (Част 2)

Някои от тях са с него от самото начало, докато други се издигат впоследствие

Който и да е бил отговорен, със сигурност не е имал за цел да ликвидира руския президент.

Да се смята това като опит за убийство е меко казано наивно.

От една страна боеприпасите, използвани от дроновете, са твърде малки, за да нанесат сериозни щети, а пък за самия Путин се знае, че рядко обитава Кремъл и предпочита своята фортифицирана извънградска резиденция в Ново-Огорьово край Москва.

Цялата операция изглежда има чисто символичен смисъл.

Тя се случва точно седмица преди День Победы на 9 май, когато Москва е в разгара на подготовката за провеждане на ежегодния военен парад на Червения площад - един от символите за управлението на Путин, около които той гради идеологическия и културен стълб на войнстващия руски национализъм.

Атака в сърцето на Русия, при това в навечерието на един от най-важните празници за режима в Кремъл, представлява доста силна демонстрация на способности и декларация за намерение, че това едва ли ще бъде първата атака срещу Москва.