От 1 октомври медицинските бележки за извиняване на отсъствията от училище са единствено електронни.
Край на хартията, фалшифицираните бележки и възможностите за злоупотреба - който е болен, отива на лекар, а той от своя страна уведомява по електронен път училището, че детето ще отсъства поради болест.
На теория, а и при доста случаи от практиката, това е чудесно и доста закъсняло решение.
Проблемът обаче е, че както в доста случаи в българската нормативна уредба, то също предполага, че всички са потенциални нарушители. Съответно се създава норма, насочена към ограничаване на злоупотребите, а не към улесняване и стимулиране на изрядните, които така или иначе обикновено са мнозинство.
В случая с образованието куп усилия и мерки са насочени към възпрепятстване на малцинство родители, чиито деца хем не ходят - достатъчно или изобщо - на училище, хем опитват да ползват социалните привилегии на образованието под формата на различни помощи, обвързани с редовното посещаване на занятията.
Мнозинството обаче не става и не ляга с идеята как да измами системата и се старае всячески да образова поколението си.
И именно това мнозинство се оказва потърпевшо от електронните бележки, които просто са затягане на и без това остаряла и омразна на всички практика.
В огромния процент от случаите учениците боледуват от съвършено невинни настинки, които не изискват никаква лекарска намеса. Имат възпалено гърло, запушен нос и лека температура за 2-3 дни и толкова. Или ги боли корем от нещо изядено предния ден.
Това се случва всяка есен и зима и огромният процент от родителите се справят сами с подобни неразположения. Оставят децата си у дома, дават им чай и медикаменти без рецепта и толкова.
Не ги пускат на училище по две причини - за да се възстановят по-бързо и за да не заразят и останалите деца, а не защото са болни до степен да имат нужда от медицинска помощ.
Напълно излишно е за подобни настинки да се ходи при лекар, да се виси по опашки, да се губи времето и на родителя, и на лекаря, и да се рискува заразяване пред кабинета, само и само за да се удостовери фактът на неразположението от правоимащ специалист с висока квалификация.
Родителят е достатъчно компетентен да прецени сам подобно нещо, както и кога точно се налага наистина да се търси доктор.
Затова въпросът често се решава неформално с класния ръководител, който просто си затваря очите за 1-2 дни отсъствие. Или пък изисква бележка, която се взема от лекаря със закъснение.
И преди тази практика беше в тежест и на родители, и на лекари, и на учители, но сега още повече - с електронен документ възможностите за лавиране са по-ограничени.
В резултат част от родителите мъкнат сополивите си деца ненужно по кабинетите на лекарите, но още по-голяма част просто си ги пускат настинали на училище, за да си спестят разкарване до поликлиниката, висене по опашки и неизвинени отсъствия (обикновено при 15 такива, т.е. около 3 учебни дни, има опасност от изключване на детето от училище).
Така всички в класа стават едно голямо семейство, което периодично си предава всеки появил се сезонен вирус, а децата от малки се учат на криворазбран стоицизъм.
Тук образователните власти вероятно ще отвърнат, че учениците имат право на до 10 дни отсъствие по семейни причини, за които родителите подават молба в училището, и съответно могат да използват тях в случаите, когато детето трябва да остане ден-два у дома.
Родителите обикновено обаче "пазят" тези дни за наистина семейни причини - пътувания и ваканции, и са прави. Образованието и училището са важни, но семейството, което е отговорно за възпитанието, е не по-малко важно.
Децата трябва да имат възможност за почивки и повече време с близките си. Време, в което също учат, но по различен начин и за различна част от живота.
Какво може да се направи? Защо не немислимото - преценката и отговорността да се оставят на родителя, без да се въвличат куп институции и да се върти ненужна бумащина?
В Швеция например родителите имат право да получават болнични до 7 дни, за да гледат отсъстващо от училище дете, без дори да предоставят удостоверение от лекар. Просто вписват дните в сайта на социалните власти и готово.
У нас подобно нещо е немислимо и идеята да получаваш болничен, без да се обясняваш на никого, би изкушила прекалено много хора. Но би могла да бъде приложена само за децата - например право на до 3 дни отсъствие по болест единствено по преценка на родителя в рамките на един срок.
Това няма как да доведе до кой знае какви злоупотреби, но пък ще улесни адски много всички въвлечени - семейства, лекари и учители.
Нещо повече - ще е прецедент за система, която все още изповядва философията, че институцията знае най-добре и трябва да решава вместо индивида. Че има право да изисква и задължава родителите за каквото ѝ хрумне, защото образованието е най-важно. Че е напълно в реда на нещата образованието да продължава да се върти около себе си, а не около потребителите си - деца и семейства.
Ако родителите бъдат оставени да преценяват сами елементарни неща, току-виж убедили въпросната система, че огромната част от тях искат децата им да ходят на училище и да получат образование, а не да клинчат и мамят.
