За цяла маса "оцелели" след българското образование някога си беше жив кошмар, когато номерът ти в клас съвпадне с текущата дата.
Силата на нумерологията в училище работеше безотказно, без да въздухарства по нострадамовски. Чисто и категорично предсказваше кои ще са изпитаните през деня, а ако учениците са отговорили с непукизъм на знака на съдбата, последствията си бяха само за тяхната глава.
Не знам друго място, където датата да създава такъв стрес, като класната стая, но за късмет на бъдещите потребители на българската образователна система, това предстои да се промени.
Не защото учителите ще спрат да използват календара като източник на вдъхновение за изпити, а защото Министерството на образованието и науката (МОН) е подготвило промени, с които да намали тревогите на учениците.
Новата Наредба 11, която ще бъде предоставена за обществено обсъждане на 28 август, гласи, че броят необходими оценки за оформяне на срока ще бъде редуциран от следващата учебна година.
Формалното обяснено - препоръката на МОН е контролните проверки на знанията да се намалят до два-три пъти в срока (в зависимост от предмета), но за сметка на това да се умножат упражненията за учениците.
Мотивът е, че повечето практически упражнения ще дадат по-пълна картина на учителите за потенциала на учениците им и ще ориентират фокуса на образованието към цялостния напредък, а не към тестове върху конкретен материал.
Неформално, това означава, че за учители и ученици ще остане време да подобряват комуникацията помежду си и да се радват на по-хармонична връзка, след като най-болезненият трън в отношенията им - честите изпити, бъде изваден.
В тази обстановка на образователна нирвана, преподавателите ще могат необезпокоявани от стандартите за оценяване да отмятат наум напредъка на възпитаниците си по някакви невидими и никъде неописани критерии.
Нали точно за това мечтаеше българското образование? Да не се гоним с шестобалната система като едно време, а да погледнем по-философски на нещата. Да се примири най-после, че оценките в дневника не са огледало за възможностите на децата.
Ами не съвсем.
Разбирам, че на стотиците учители отдавна им е дошло до гуша да са в ролята на цербери, които час по час изпитват учениците си.
Но и учителите, предложили промените в наредбата, трябва да разберат, че хората, които плащаме заплатите им с данъците си не разполагаме с друг инструмент, за да следим за качеството на обучението.
На доверие ли трябва да приемем, че децата са усвоили материала си за срока при положение, че са минали на проверка само два пъти?
Или да чакаме резултатите от матурите да ни покажат на какъв хал е всъщност на българското образование?
С редовното препитване, колкото и милиционерски да звучи, учениците имат стимул да влизат подготвени в час. А не да се утешават, че могат да научат два урока, да ги изпитат по желание, да им оформят оценката и до края на срока да не си мърдат пръста.
Третирането на устните изпити и писмените контролни като наказание, което трябва да бъде намалено, ще отведе българското образование именно дотам. Пълна мъгла относно знанията на децата в система и още по-слаби резултати на външното оценяване.
Друг е въпросът, че измененията в Наредба 11 далеч на засягат най-съществения проблем на обучението у нас - любопитството на учениците продължава да стои незадоволено.
Черна точна за образователните ни програми е, че приема подрастващи с естествена нужда да научат повече за света около себе си, и с времето ликвидира това им желание.
А без да се поощрява натуралното за децата любознание, никакви нормотворчески пируети няма да преодолеят бездните в пропуските на знанията.
Вместо нормативът за оценки да се сгъстява, учениците полека-лека да скалъпват прилична оценка за завършване, а учителите да си спестяват документация, трябва да се помисли върху по-съвременни варианти за изпити.
Задаване на проблем за решаване, тема за дебат и казус за изследване, вместо обичайната фактология за зазубряне.
И понеже е изключително интересно защо от МОН се спряха точно на броя на оценки в дневника като най-належащия проблем в сферата, си спретнах своя проверка.
Оказва се, че паралелно с промяната на абсолютния минимум за оформяне на срочна оценка МОН е предвидило и други изменения, които ще засегнат финансирането на училищата.
В сайта на просветното министерство се казва, че се задвижва нова методика, според която парите за образователните институции у нас няма да се отпускат спрямо броя на записалите се деца (както беше досега), а спрямо средния годишен успех на учениците. Иначе казано - оценките.
Дали МОН не си оставя вратичка с новопредложения си изпитен норматив - не знам. Но определено ми посява някои съмнения.
С хвърлянето на вината върху своеволните тестове, МОН са прави само за едно - ученикът не е лимон, който трябва да бъде изцеден.
Но е желателно да му се дават предизвикателства, с които да си напъва неврончетата и синапчетата си, пък току-виж, взел, че поумнял.
