Когато Роналдиньо за втори пореден път взе наградата за играч №1 на ФИФА през 2005 г., той имаше един конкретен човек, на когото да благодари.
"Той е мой идол", каза бразилският магьосник за брат си Роберто де Азис Морейра. "Премина през много неща и ми помогна във всяка моя стъпка. Окуражавал ме е никога да не се отказвам".
15 години по-късно, Роналдиньо и Азис отново попаднаха във фокуса на целия спортен свят, но този път не заради възхода на футболната звезда. Точно обратното - тази година всички говорят за пропадането на бившия играч, чийто живот е низ от скандали, откакто сложи край на кариерата си през 2018-а.
Тази година той отпразнува 40-годишния си юбилей заедно с брат си, само че в парагвайски затвор, тъй като двамата бяха арестувани за влизане в Парагвай с фалшиви паспорти.
Като личен агент, мениджър и персонален асистент на Роналдиньо, Роберто Азис е сочен за основен виновник за случващото се с някогашния любимец на почти цяла Бразилия.
Репортажите за футболните подвизи на Роналдиньо в затворнически турнир по футзал бяха в тон с безгрижно гениалния имидж, който играчът си изгради през годините си на терена.
Но арестът на него и брат му беше просто последната излагация на дуото, което на няколко пъти се замесва в проблеми с властите и е свързвано с дръзки и отчаяни финансови схеми.
Както отбелязва журналистът от The Athletic Джак Ланг, "Азис движи бизнес делата на Роналдиньо и се грижи той да бъде където трябва във всеки един момент. Роналдиньо има безрезервно доверие на брат си, до степен да е доволен да повери голяма част от съществуването си на него."
"Веднъж видях Роналдиньо на едно медийно събитие в Мексико Сити и наблюдавах взаимоотношенията с брат му. Не е голямо преувеличение да бъде описан Азис като кукловод. Ако той не беше там, съмнително е дали Роналдиньо въобще щеше да намери пътя до масите за закуска, камо ли до местата за снимки и срещи, които бяха уредени за него".
Днес за братята се говори и пише предимно в този дух, но всъщност дълги години на Роберто Азис се гледаше като на изключително позитивно влияние в живота и кариерата на Роналдиньо.
Самият Азис е бивш професионален футболист, и то някогашен голям талант, видял хубаво и лошо във футбола. Вероятно неведнъж си е мислел, че един ден той ще е човекът, получаващ наградата за играч на годината на ФИФА.
Но грешни избори и семейна трагедия възпрепятстват бразилеца в годините му на терена - за да може по-късно да предаде на малкия си брат безценни съвети за суровия свят на футбола.
Именно благодарение на таланта на Азис, семейството успява да избяга от бедността и от живота в дървена колиба в една фавела в Порто Алегре. На 11 години момчето се присъединява към академията на Гремио и впечатлява с невероятно развити за възрастта си дрибльорски умения.
Заради дрибъла му започват да го сравняват с Диего Марадона, а на 16 Роберто Азис вече е спечелил интереса на Торино, който нагло опитва да го открадне преди да е подписал професионален договор с Гремио.
Случаят става известен в Порто Алегре като "отвличането на Азис" - момчето е качено на самолет за Италия и прекарва две седмици на проби, но Гремио му приготвя неустоим договор, за да го убеди да не напуска за постоянно Бразилия. В контракта е включена луксозна вила с басейн и главно заради нея Роберто Азис се съгласява да подпише с родния си клуб.
Така цялото семейство се мести в новата къща, а футболистът бързо оставя следа с Гремио и печели три поредни титли в щатското първенство между 1988 и 1990.
През 1988-а завършва като голмайстор шампионата на Южна Америка за младежи до 20 г. - постижение, което по-късно ще запишат имена като Адриано, Единсон Кавани и Неймар.
Следващата година Роберто Азис печели Купата на Бразилия, като отбелязва първия гол във финалния мач и избухва в неудържима радост.
Но същата 1989 г. е помрачена от трагедия, която променя живота на цялото семейство. Дни преди Азис да навърши 18 и преди Роналдиньо да стане на 9, техният баща Жоао е открит в несвяст в басейна на къщата им.
Оказва се, че таткото е претърпял инфаркт и е изпаднал в кома, а по-късно умира.
Като по-голям с 9 г. от брат си, Азис поема ролята на глава на семейството и върху него неимоверно се засилва натискът да успее като футболист.
Очаква се да попадне в състава на Бразилия до 23 г., преследващ класиране на Олимпийските игри, но сериозна контузия го оставя извън терена за цели осем месеца през 1991. Когато се възстановява, той е затруднен да възвърне предишната си форма, но успява да си уреди доходен трансфер в Европа.
Роберто Азис заиграва в швейцарския Сион, с което осигурява финансова стабилност на семейството. Местната лига обаче няма нужния престиж, за да запази шансовете му да стане национал и да изстреля кариерата му на друго ниво.
Това е само една от многото жертви, които Азис прави, като поставя сигурността на семейството пред кариерното си развитие.
Бразилецът успява да се наложи в Сион и печели Купата на Швейцария през 1995 г. Това му носи и обещаващ трансфер в Спортинг Лисабон, само че в Португалия не му потръгва - и след едва пет записани мача, Азис се завръща под наем в родината си във Вашку да Гама.
Той се връща и в Сион, отново под наем, за да запише дубъл от купа и титла в Швейцария, а после получава нов шанс в Спортинг и даже вкарва паметен гол от пряк свободен удар срещу големия враг Порто.
Обещаващият му период в Лисабон обаче продължава само осем двубоя и след тях кариерата на Роберто Азис бележи траен спад. Атакуващият халф сменя отбор след отбор в Португалия, Япония, Мексико, обратно в Бразилия и накрая във Франция.
На 29 г. Азис отива в Монпелие през 2001-ва и е описван в местната преса като "някогашна голяма надежда на бразилския футбол".
По това време той вече влиза в новата си роля и съветва Роналдиньо при преговорите по един ключов и много противоречив договор - договор, който изпраща суперталанта в Пари Сен Жермен без Гремио да вземе и пени за него.
Така братята още тогава показват талант за финансови хитрини и "финтират" своя роден клуб, който няколко години по-рано ги е спасил от бедността с щедрия договор за Азис.
По-рано Роберто Азис вече е отхвърлил една оферта на ПСЖ за Роналдиньо, тъй като държи брат му да не избързва да отива в Европа, както той при трансфера си в Сион.
Азис приключва с футбола след един сезон в Монпелие и се концентрира изцяло да движи кариерата на Роналдиньо като негов агент и ментор. Заедно дуото изживява славните мигове на магьосника с голямата усмивка, който печели световна титла с Бразилия и преминава в Барселона, за да стане безспорният най-добър футболист в света.
Същият път обаче отвежда Роналдиньо и брат му там, където са сега - под домашен арест в Парагвай след пускането им от затвора.
"Той остави целия си живот в ръцете на брат си. Не можеш да разбереш това решение, беше глупаво и е трудно за приемане", коментира бившият бразилски нападател Валтер Касагранде.
По ирония на съдбата, Касагранде щеше да бъде съотборник с Роберто Азис, ако братът на Роналдиньо навремето беше преминал в Торино.
Но така или иначе, подобни критики вече обичайно се насочват към Азис и Роналдиньо, не само заради живота им по ръба на закона, а и защото техните отношения не са лесни за разбиране.
Може би най-добра представа как гледа Роналдиньо на брат си получаваме от един туит от началото на тази година.
Тогава бившата футболна звезда честити на Азис рождения му ден и го описа като "брат, баща, партньор".
В един идеален свят, на Роберто Азис щеше да му е достатъчно да бъде просто "футболист".
