Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще подчинят ли природата изкуственият интелект и биотехнологиите

На базата на сегашните технологични разработки едно хипотетично бъдеще предполага, че човешкият род няма да съществува в сегашната си форма, а ще бъде безсмъртен и свободен от ограниченията на тялото
На базата на сегашните технологични разработки едно хипотетично бъдеще предполага, че човешкият род няма да съществува в сегашната си форма, а ще бъде безсмъртен и свободен от ограниченията на тялото

Докато хората продължават да се стремят към границите на възможното в области като изкуствен интелект и биотехнологии, си заслужава да се запитаме какво ще причини целият този напредък на съзнанието и телата ни.

В едно не толкова далечно бъдеще, когато гладът, войните и епидемиите вече няма да са причина за масова смърт, и с помощта на биоинженерството, киборгите и неорганичните същества, човешкият род няма да съществува в сегашната си форма. Той ще отстъпи място на безсмъртен, богоподобен човек с безкраен живот. Подобни създания ще могат да живеят, докато не загинат случайно от злополука, например.

Това е хипотетичното бъдеще, описано в "Homo Deus: Кратка история на утрешния ден" на Ювал Ноа Харари и базирано на сегашните технологични разработки. В този въображаем свят мъжете и жените може да изгубят икономическата си ценност, семейната динамика ще се промени, защото и родителите, и децата ще станат безсмъртни, а алгоритмите ще ни познават по-добре, отколкото ние се познаваме сами. Мястото на човека в обществото ще се определя от генетично инженерство, нанотехнологии и интерфейс между мозъка и компютъра.

И все пак най-значимите промени, които хомо сапиенс може да изживее, ще се случат в мозъка и съзнанието, като резултат от сливането между изкуствения интелект (ИИ) и функциите на човешкия мозък. Това ще има отражение върху когнитивните способности, емоциите, чувствата, ученето и краткосрочната и дългосрочната памет. Мозъкът - основен орган, който отличава нашия вид и е генерирал технологии в продължение на милиони години, също ще стане биотехнологичен продукт.

В този настъпващ свят изкуственият интелект постепенно ще заема централно място, като ще ни принуждава да правим разграничение между "слаб" и "силен" ИИ.

„Слабите" системи са тези, които притежават интелигентно мислене, подобно на това на хората, но остават специализирани в сложни системи за решаване на специфични задачи. Те няма да демонстрират никакви симптоми, показващи наличие на когнитивни състояния, като разбиране, разсъждение или учене.

„Силният" изкуствен интелект ще означава способност на системите да подражават на определени когнитивни процеси или общи възможности на човешката мисъл, като разбиране на въпроси, придобиване на познания, избор на релевантна информация, научаване да изпълнят задачи или извършване на прогнози. Те също така постоянно ще подобряват ефективността и резултатите си, докато извършват такива операции. С други думи, те се учат от опита.

Дали силният изкуствен интелект някой ден ще замести човешкия интелект?

Според хипотезата за технологична сингулярност* при сегашните темпове на прогрес изкуственият интелект рано или късно ще надмине човешкия интелектуален капацитет и контрола, който имаме над него.

Дали ще използваме техническия прогрес като средство да подчиним природата и да постигнем колективно човешко усъвършенстване? Дали не стремим да премахнем всички ограничения, свързани с органичното тяло, което е препятствие пред неограничените ни амбиции и потенциал? Или се намираме в неумолим преход към „пост-органичен" човек, който се стреми да преодолее смъртта и да съществува, свободен от тяло? Стремеж към същестуване, базирано на нематериален код или софтуер, с дигитална нервна система.

Революцията, предложена от ИТ и биотехнологиите, би могла в крайна сметка да преструктурира телата и съзнанието ни. Връзките между човешкото тяло и машините ще се променят, и физическите и психологически способности на хората ще се усъвършенстват чрез импланти, засилващи ефективността на тялото, които биха ни отвели във фази като трансхуманизъм или постхуманизъм.

Трансхуманизмът означава човешко същество в преход, с физически и психологически способности, превъзхождащи тези на обикновения човек, но без това да означава край на човешката еволюция. То обаче би било отклонение от нея.

Във втората фаза, постхуманизъм вече говорим за същество със способности, които в огромна степен превъзхождат сегашните способности на човека. Хората и пост-хората ще са напълно различни и вторите вероятно ще са по-съвършени.

Основните причини за смърт в нашия свят са остаряването и свързаните със старостта заболявания. Няма научен принцип в биологията, химията или физиката, който да забранява подмладяването и да налага необходимостта от смърт. Поради тази причина, научните разработки може да станат основа за стремеж към безкраен живот, или край на смъртта чрез биотехнологични решения за повторно подмладяване на хората.

Подобни „услуги" ще станат достъпни от това десетилетие нататък, като в следващото ще бъдат последвани от нанотехнологични процедури, които най-накрая ще могат да контролират и обърнат процеса на стареене през 2045 г. Представата за този бъдещ свят включва радикални промени във връзката между природа и култура, в биологичните и културните компоненти. Включва също и изоставяне на измерението, в което биологията означава ограничения.

Наближаваме време, в което ще трябва да приемем нова антропология, която признава човешката съдба като все по-зависима от научните и техническите елементи. Те ще освободят хората от причинно-следствените връзки и може би дори напълно ще ги освободят от ограниченията на природата.

*Механична сингулярност - положение или конфигурация на механизъм или машина, откъдето последващото поведение не може да бъде предвидено.

Най-четените