В края на 2019 г. изпращаме не само изминалата година, но и цяло едно десетилетие, което преобърна разбиранията за света - в политиката, технологиите и културата. В поредица от текстове от Webcafe ще дадем поглед към някои от темите, които оказаха най-голямо влияние в обществото.
От разместванията на пластовете в Близкия изток, причинени от Арабската пролет, през това как се разви Холивуд за последните 10 години, до ремонтите, променили облика на София.
* * *
Само допреди няколко години щеше да е странно да видим човек, който се обръща с глас към телефона си, лаптопа или някоя тонколонка наблизо. Все пак хората, които си говорят сами, ги смятат за луди дори и в наши дни.
Но годината е почти 2020 г. и е съвсем обичайно някой около нас да попита смартфона си какво ще е времето днес и е също толкова обичайно устройството да му отвърне с приятен женски глас, че днес ще вали и трябва да си вземем чадър.
Вече държим изкуствения интелект на една ръка разстояние и го използваме ежедневно и може би това е явлението, което белязва изминаващото десетилетие.
Както при много от иновациите, и тук Apple са пионери.
През 2010 г. те представят своя гласов асистент, по който работят от няколко години, и запознават света със Siri (името е игра на букви с фразата "speech recognition" - разпознаване на речта).
Година по-късно, при премиерата на новия iPhone 4S виртуалният помощник вече не е отделно приложение, а е вграден в устройството и така изкуственият интелект официално става общодостъпен.
Лошата новина е, че тогава Siri получава по-скоро негативни отзиви от потребителите. Разпознаването на гласа на притежателя е прецизно за времето си, а асистентът върши коректно повечето задания. Минусът е, че той изисква командите да звучат като извикани от военен, в противен случай е възможно на въпроса за времето клиентът да получи отговор какъв е курсът на йената.
Липсата на гъвкавост и на "човешки облик" изнервя собствениците на iPhone, макар че впоследствие много потребители ще съжаляват колко "човешки" ще станат виртуалните асистенти.
Към онзи момент Siri е като гениалното дете на класа - свръхпотенциалът е придружен със спорни социални умения.
Това не пречи на дигиталния помощник още следващата година да се прехвърли и на други Apple устройства като iPod, а по-късно и на AirPods например. Заедно с това Siri става все по-изкусна в разбирането на човешката реч и все по-добре изпълнява своите задължения.
Конкуренцията следи внимателно това развитие и няколко конкуренти решават, че 2014 г. е моментът да се включат в надпреварата чий изкуствен интелект ще стигне до сърцата (и портфейлите) на потребителите.
Тогава в играта влизат други двама големи играчи - Microsoft и Amazon.
Microsoft разработват Cortana още от 2009 г., но през 2014 г. са готови да я покажат на света. Тя е част от мащабен план за промяна в облика и потребителското изживяване при използването на Windows и Windows Phone, които тогава изглеждат леко демоде.
Част от този план е и потребителите на операционната система на Microsoft да свикнат да използват изцяло нов тип дигитален асистент, който да помага с ежедневни задачи като графици и организация на работата.
По същото време Amazon запознава света с Alexa. За разлика от Siri и Cortana, Alexa е предвидена като домашен помощник, който пристига в дома ви заедно с колонките с изкуствен интелект Amazon Echo.
Виртуалният асистент може да изпълнява както фабрично зададени функции, така и да му бъдат инсталирани различни приложения, които го подобряват все повече.
Както Alexa, така и конкурентите й стават все по-съвършени (и още повече - с навлизането на Bixby на Samsung и Google Assistant).
А изкуственият интелект си пробива път към повече устройства и джаджи, като вече е съвсем обичайно присъствие в новите модели телевизори, климатици, хладилници и други. Той е и в едно от знаковите устройства на изминалите десет години - смарт часовниците, които се посрещнаха с огромна доза скептицизъм, но които виждаме на все повече китки.
С няколко докосвания по екрана на смартфона вече контролираме температурата у дома, кога да имаме готово изстудено питие, кога да извадим идеално изпраните дрехи от пералнята. Той с лекота ще ви продиктува рецептата, която искате да сготвите довечера, или ще ви насочи към ресторанта, който е точно по вкуса ви.
Нещо повече, ИИ интуитивно започва да запомня предпочитанията ни и да предлага още от същото или нещо подобно, което би ни допаднало.
Точно както алгоритмите на Facebook определят кого да ни предложат за приятел, а тези на Google - какви реклами да виждаме, така и изкуственият интелект - във и извън устройствата, с които пристига - усеща какво да покаже и извърши.
В момента най-популярният и използван асистент е Siri, следван на второ място от Cortana.
Зад усъвършенстването на виртуалните асистенти и на изкуствения интелект допринасят най-вече потребителите. Колкото повече те си "общуват" с дигиталния си помощник, независимо дали се намира в смартфона им, или в домашна колонка, толкова повече той свиква с човешката реч, команди и не е пресилено да кажем, начин на мислене.
Отново можем да направим паралел със социалните мрежи и техните алгоритми, които се опитват да налучкат какво искате да си купите или къде искате да отидете и така ви показват стоки, места и забавления, които биха ви допаднали.
Не можем да отречем, че често технологията успява да нацели вкусовете ни. Вчера сме написали в някоя търсачка "дамски обувки", а днес пред очите ни е перфектният чифт, от който ни делят няколко клика. Със същата почти неоспорима логика изкуственият интелект приоритизира дейности, които са ни полезни - телефонът ни буди с прогноза за времето или с любима песен, предлага маршрути до вкъщи и даже ако поискаме, дава съвети за диетата и здравето ни.
Само че постепенно стана ясно, че както все повече хора си говорят с устройствата си, така и все повече хора слушат от другата страна.
Вашите думи са внимателно прослушани и анализирани от цели отбори разработчици, софтуерни и хардуерни специалисти. Как иначе тези технологични гении ще направят джаджите си още по-добри и интуитивни?
Ако вие помолите ясно и високо асистента си да ви пусне класическа музика, а от колонките зазвучи безпощадна чалга, значи нещо не е наред, нали така?
Производителите на "умни" устройства с изкуствен интелект обикновено успокояват потребителите, че всеки техен уред може да бъде настроен и/или изключен и така да не запише нито една думичка. С времето това също се оказа не особено невинна лъжа.
Данни за подобни записи се появяват и от хора, които използват Google Assistant, Siri и Cortana, а страхът, че Големият брат ни слуша и вижда се засилва. Появи се странен дисонанс - искаме технологията да ни разбира, но не искаме да ни се меси твърде много. Усещането, че всяка твоя дума и стъпка може да бъде записана, със или без съгласието ти, е зловещо и няма как да не е такова.
Появиха се и страховете, че в един момент компютрите и изкуственият интелект ще ни вземат работата.
Срещу развитието му се обявиха дори имена като Илон Мъск, а научнофантастичните антиутопии, в които роботите превземат човечеството, започнаха да звучат плашещо реалистични. Най-уплашените от тази перспектива директно зарязаха смартфоните си и отново минаха на телефони с клавиатура.
Страхът от новото и непознатото в лицето на все по-напредващите технологии обаче не спира възхода на изуствения интелект, който удобно се настанява в ежедневието ни и няма намерение да си ходи.
