В последното си изследване проф. Стивън Хокинг предполага, че нашата вселена може да е една от много други, подобни на нея. Теорията разрешава космически парадокс, създаден от самия физик. Тя също така показва път, по който астрономите да вървят в изследванията си, за да намерят доказателства за съществуването на паралелни вселени.
Изследването на Хокинг е било изпратено на Журнала за високоенергийна физика 10 дни преди смъртта на професора.
През '80-те години ученият от Кембридж, заедно с американския физик Джеймс Хартъл, разработва нова идея за началото на вселената. Тя помага да се разреши една трудност, свързана с теорията на Айнщайн, според която вселената е създадена пред 14 милиарда години, но без да се посочва как точно е станало това. Идеята на Хартъл и Хокинг използва различна теория, наречена квантова механика, за да обясни как вселената се появява от нищото. Идеята им решава един проблем, но създава друг – безкраен брой други, биха казали някои.
Докато физиците анализират идеята, става ясно, че тя върви ръка за ръка с предположението, че Големият взрив ще създаде не просто една вселена, а безброй такива.
Някои от тях, според теорията на Хартъл-Хокинг, ще са много подобни на нашата и вероятно ще имат в себе си планети като Земята, общества, дори и личности, сходни с тези в нашата вселена. Други вселени ще бъдат малко по-различни – вероятно с планети като нашата, на които динозаврите все още съществуват. И накрая ще има вселени, които ще са напълно различни от нашата – без планетата Земя, вероятно дори без звезди и галактики и с различни физични закони.
Макар това да звучи много малко вероятно, изчисленията в тази теория показват, че такива сценарии са теоретично възможни. Появява се обаче сериозен проблем, защото ако има безброй типове вселени с безброй вариации в техните физични закони, то тогава теорията не може да предвиди в какъв вид вселена се намираме ние.
Проф. Хокинг е обединил сили с проф. Томас Хертог от Университета в Льовен, Белгия, който е бил финансиран от Европейския научноизследователски съвет, за да реши този парадокс.
„Нито един от двама ни не беше доволен от този вариант. Той предполага, че мултивселената се е появила случайно и че не можем да кажем много повече от това. Казахме си „Може би ще трябва да се примирим“. Но не искахме да се отказваме“, разказва Хертог.
Последният труд на проф. Хокинг е плод на 20-годишна работа с проф. Хертог. Той решава пъзела, като „рисува“ нови математически техники, разработени да изучават един специфичен клон на физиката: струнната теория. Тези техники позволяват на изследователите да погледнат на физичните теории по друг начин. А новата преоценка на теорията на Хартъл-Хокинг, която се намира в новия труд, вкарва ред в доскоро хаотичната мултивселена.
Новата оценка на Хокинг-Хертог показва, че може да има само вселени, които имат същите физични закони като тези в нашата.
Тази догадка означава, че нашата вселена е типична и всички наблюдения, които правим от нашата гледна точка могат да имат значение за разработване на иеди за това как работят другите вселени.
Колкото и сложни да са тези идеи, те ще бъдат от истинска полза на физиците, които се опитват да изградят по-пълна теория за това как се е появила вселената, смята проф. Хертог.
„Физичните закони, които тестваме в нашите лаборатории, не са съществували винаги. Те са се появили след Големия взрив, когато вселената се е разширила и охладила. Какъв вид закони се появяват зависи в голяма степен от физическите условия по време на Големия взрив. Чрез изучаването им ние се опитваме да навлезем по-дълбоко в разбирането на това откъде идват нашите физически теории, как се появяват и дали са уникални“, обяснява той.
Едно любопитно приложение на новите открития, според проф. Хертог, е, че те могат да помогнат на учените да засекат наличието на други вселени посредством изучаване на микровълновата радиация, останала от Големия взрив.
Въпреки всичко това, той самият не мисли, че е възможно да се премине от една вселена в друга.
