Въпросът вече не е дали хората ще разчетат езика на животните, а по-скоро кога. Благодарение на изкуствения интелект сме все по-близо до "превода" и възможността да разберем какво си казват те, когато комуникират, а оттам - и какво мислят.
А това, смятат учените и специалистите зад подобни проекти, може да помогне за опазването на застрашени видове и екосистеми - преводът "очовечава", показва и осветява животните и прави каузата за тях по-разбираема.
Засега доста от проектите за разгадаване на речта са насочени към китоподобните бозайници.
Причината е, че подобно на хората те учат чрез вокални имитации и общуват помежду си чрез комплексни подредби на звуци, със структура и йерархия. Използват за комуникация основно звуци и те са много разнообразни.
••• Може би след време ще можем да попитаме тези животни и за това:
Един от най-известните подобни проекти е CETI - The Cetacean Translation Iniciative, който изучава и опитва да преведе "езика" на кашалотите. Той се състои от екип от учени, специализирани както в изкуствения интелект, роботиката, криптографията и лингвистиката, така и в морската биология.
Целта е да се събере огромна база акустични и поведенчески данни от кашалоти, чрез която се обучава технологията, която пък наблюдава и превежда комуникацията и езика на тези китове.
Идеята на този проект е - ако успее да разчете езика на китовете - да помогне за опазването им.
Това се е случвало и преди. Когато през 60-те години на миналия век учените установяват, че гърбатите китове пеят едни на други, това помага на успешната кампания за спасение на китовете и води до законодателство в защита на тези бозайници.
В основата на общуването на кашалотите са т. нар. коди - поредици от изключително кратки цъкания.
Едно цъкане е почти като нула и единица от бинарния код - базовия компютърен език, обяснява пред National Geographic Дейвид Грубър, морски биолог и ръководител на проекта. И съответно те, като част от 20-минутна китова песен, са лесни за разбиране и дори анализиране от съответния ИИ модел.
За целта се използват събирани с години данни и от звуците, и от поведението на китовете. Специалистите се опитват да свързват определени коди от цъкания с поведение и така да покажат, че китовете се слушат едни други и отвръщат.
Постепенно проектът успява да открие и каталогизира хиляди различни поредици цъкания, добити от хиляди часове записи. Така изследователите са установили, че кашалотите имат над 150 различни коди, или последователности от цъкания.
Освен това са идентифицирали базовите звуци, или фонетичната азбука на тези животни - фонемите, които в човешкия език формират думите.
От проекта дори смятат, че различните групи животни използват различни диалекти, подобно на различните акценти сред хората в една страна.
Хората в CETI се надяват, че през 2026 г. вече ще могат да говорят "кашалотски" - поне базово.
Други китоподобни - делфините, пък са обект на ИИ програмата за превод на Google Dolphin Gemma. Това е модел, трениран за изучаване на структурата на вокализациите на тези бозайници. Той трябва да генерира и делфиноподобни звукови поредици в търсене на комуникация между видовете.
Моделът е обучен върху данни, събирани 40 години, и се базира на откритие отпреди малко над 10 години. Тогава алгоритъмът, с който се следят различните звуци, открива ново цъкане, което животните са научени от хората да асоциират с определен вид водорасли.
Dolphin Gemma обработва поредиците от звуци, които делфините издават, за да различи модели и структура и да може да предскаже следващите, подобно на текстови редактор. Той се използва от изследователите от Wild Dolphin Project, който записва и изучава делфиновата реч от 80-не години на миналия век. Сега новата технология може да им помага да откриват скрити структури и значения в комуникацията между животните.
Освен това звуковите модели евентуално ще могат да помогнат за създаване на звуци от учените, които да "назовават" любими за животните обекти и така да се създаде общ речник за комуникация.
Eatrh Species Project пък има още по-амбициозна цел и работи с учени, които изучават езика на гарвани, слонове и белуги. Целта и тук е да се разгадае - с помощта на ИИ инструменти - комуникацията между животните.
Оттам искат с ИИ модели да разпознават и интерпретират звуците, издавани от животните, и да ги свързват с определено поведение или емоция. Това става с помощта на аудио-езиков модел, създаден за анализ на животински звуци и обучен върху огромни масиви от биоакустични данни.
Според организацията елементарни речници са възможни и биха помогнали за по-добри стратегии за опазване на видовете.
Примерите в тази посока са вече десетки - учени установиха, че слоновете се обръщат един към друг с индивидуални имена, други пък научиха делфин да имитира човешки гласни звуци като А, И, О и Ю.
И, естествено, вървят и опити за "разчитане" на лая на кучeтата и мяукането на котките.
И още, и още.
Затова и вероятно "разчитането" на животинската реч предстои. Въпросът е дали когато това стане, ще сме готови - включително етично и юридически. И дали подобна комуникация действително ще доведе до емпатия и защита или пък до точно обратното.
••• Ето и някои не толкова технологични "преводи":
