Тази година милиарди заразени с бактерии комари предстои да бъдат пуснати в природата.
Новината, съобщена от "Би Би Си" по-рано тази седмица, представлява последният опит на учените в Европа да се противопоставят на все по-големите биологични опасности за човека заради глобалното затопляне.
2023 г. очаквано беше определена като най-горещата година, откакто съществува практиката да се измерват температурите, а това води след себе си до много неприятни последици, за които не се сещаме на първо четене.
Една от тях е денгата. Болестта е наричана още "трошаща костите треска" заради огромната болка, която причинява на болните" заедно с неконтролируемото тресене, кървенето от венците и носа, болки в корема, болки в глава, болки зад очите, болки и спазми в мускулите, повръщане, високата температура и други.
Симптомите започват 4-10 дни след заразяването и могат да продължат от два дни до седмица. Тъй като няма налични антивирусни лекарства, лекарите могат само да облекчат проявите на болестта.
От 2000 г. до 2019 г. случаите на това неприятно заболяване са се увеличили над 10 пъти, а през 2023 г. е отбелязан рекорд в регистрираните случаи. И то не само в страни като Бангладеш, Перу и Буркина Фасо, където тя традиционно се среща, но и в държави като Италия, Франция и Испания.
Причината за този сериозен пик в случаите на денга е затоплянето на климата.
Заболяването се пренася от комари, които заради по-топлото време виреят все по на север. Затоплящата се планета дава по-големи обитаеми пространства за насекомите за по-дълги периоди от време.
Денга се предава най-вече чрез ухапване от женски комар от вида Aedes aegypti, който обикновено се среща в тропическите и субтропическите региони, но според някои учени пренасянето на вируса в Европа е станало чрез силно инвазивния азиатски тигров комар.
Заради глобалния транспорт насекомите успяват да пътуват заедно с хората и да пренасят по този начин различни зарази.
И ако по принцип Европа е твърде студена за хабитат на тези два вида, вече се оказва, че температурите и средата са достатъчно подходящи, че те да обитават и този регион.
Адаптирането на комарите към градска среда отдавна е факт.
В градовете има достатъчни количества застоялата вода, която е ключова за тяхното оцеляване. Тя им осигурява място за снасяне на яйца и местообитание за развиващите се водни ларви и какавиди.
Комарите могат да използват малки водни басейни, които се натрупват в контейнери, направени от човека, като боклук, използвани гуми, саксии и т.н., за да се размножават. По този начин хората са се превърнали в основният фактор за адаптирането на комарите, преносители на денга.
Другият голям проблем е, че традиционният начин на противопоставяне на комарите - пръскането с инсектициди, има все по-малък ефект. Насекомите започват да се адаптират към отровите, които се използват за пръскане, а по-тежки биха застрашили живота и здравето на хората.
На много места градските власти работят да премахнат или поне да ограничат тези малки водни басейни, в които комарите снасят яйцата си, но тези действия целят да ограничат оптимално разпространението на насекомите. Няма начин как да се премахнат всички тези удобни за кръвосмучещите гадини места.
Затова и Световната програма за комарите предлага ново решение - носещите зараза комари сами да бъдат заразени. Учените използват бактерията Wolbachia, която се среща естествено в много видове насекоми, но не и в Aedes aegypti.
Според изследователите това е нехимичен и неосноващ се на генетични модификации подход за контрол на денга, като идеята е, че бактерията предотвратява развитието на вируса на денга при възрастни женски.
По-важното в случая е, че методът е самоподдържащ се - Wolbachia се предава от женската на яйцата при чифтосването и следователно може да се разпространи в диви популации.
Нещо повече - подходът на Световната програма за комарите е насочен специфично към опасния вид комари, пренасящи вируса на денга.
Това е важно, защото комарите са голяма част от екосистемата - докато само женските се хранят с кръв, мъжките се хранят с цветен прашец и участват в опрашването на растенията. Те също така са храна за риби, жаби, влечуги, прилепи и птици.
Затова този метод, който не подхожда с масово унищожение за всички комари, ще запази баланса в системата, като все пак ще блокира разпространението на опасната болест.
Вече има правени тестове на новия подход със заразените с Wolbachia комари от вида Aedes aegypti, като данните показват, че случаите на денга в конкретните региони намаляват значително.
Надеждата е, че методи като този ще се докажат като успешни и ще отворят нова страница в това как третираме проблемите, появяващи се като следствие от промените в климата.
