Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Технологията на бъдещето, която върна зрението на сляп мъж

58-годишен мъж върна зрението си след 40 години слепота Снимка: iStock
58-годишен мъж върна зрението си след 40 години слепота

Когато се говори за революция в технологично отношение основно се има предвид последен модел телефон, операционна система или нова джаджа, която прави онлайн живота ни по-реалистичен и пристрастяващ. Но екип от изследователи, ръководени от д-р Жозе-Ален Сахел, професор по офталмология в Сорбоната и университета в Питсбърг, дават повод да говорим за усъвършенстването на технологиите в нова светлина.

Само за 4 месеца учените успяват да върнат зрението на 58-годишен мъж, който от 40 години страда от ретинална пигментоза, довела до пълната му слепота.

Благодарение на свъхсензитивни протеини, инжектирани в ретината му, слепият 58-годишен мъж възвърнал част от зрението си, а положителните резултати от лечението му дават надежда на близо 2 милиона души по цял свят, споделящи диагнозата му. 

Ретиналната пигментоза не е просто заболяване, а условие, около което пациентът трябва да изгради начина си на живот. Състоянието засяга фоточувствителността на рецепторите в ретината и води до постепенна и прогресивна загуба на зрение. 

Първите симптоми се забелязват в детска и тийнейджърска възраст, когато страдащият започва да губи периферното си зрение. Зрителното му поле се ограничава до т.нар. "тунелно виждане", а с напредване на времето, тунелът се стеснява все повече, докато не се стигне до 100-процентова слепота. 

На науката отдавна е известно какво причинява това състояние - специфичен наследствен ген, който уврежда структурата на ретината и нарушава способността ѝ да абсорбира светлината,така че да разграничава отделните обекти. За човек с диагноза ретинална пигментация светът е изцяло бял, сякаш гледа директно към слънцето. 

Ключът към успешното лечение е откриването  на метод, който да върне фоточувствителността на рецепторите в ретината и да контролира снопите светлина, които мозъкът обработва и подава като сигнали към очите. Казано накратко, задачата е сложна, а фактът, че органът, който трябва да се обработи от лекарите, е окото, допълнително затруднява процедурата.

Проблемната зона е задната част на очите, зад лещата, която не функционира правилно и не успява да подаде точните сигнали към мозъка за обектите пред себе си. Пред лекарите стоят няколко предизвикателствата. Първо, безпроблемно да стигнат до тази зона на очите и второ, да открият инструмент, който да задейства рецепторите в ретината и да съдейства за усвояването на светлината, така че невроните в мозъка да разчитат по-прецизна информация. 

За френския професор д-р Сахер отговорът на втория въпрос се крие в протеина ChrimsonR.

Експерименти с него са показали, че той предизвиква електрическа активност, която трансформира клетките и ги прави по-способни в абсорбирането на светлина, а инжектирането му задейства рецепторите на ретината, така че да реагират на обектите пред себе си. 

Но за да стигнат до задната част на окото, учените трябва да се опрат на технология от ново поколение, която да гарантира, че невронните връзки няма да бъдат увредени, докато лекарите се опитват да инжектират протеина ChrimsonR зад лещата на пациента.

Тази технология е оптогенетиката. 

Чрез нея дейността на фоторецепторите се контролира от вирусен носител, насочен към специфични неврони, който възбужда визуалната система на мозъка и позволява на очите да обработват светлинните лъчи, дори когато рецепторите са силно засегнати. 

Първата стъпка е инжектиране на деактивиран вирусен вектор, към който е добавен ген, чувствителен към червена светлина. Когато достигне окото, той създава специфичен протеин и улеснява засичането на слънчевите лъчи.

Следващата стъпка е пациентът да носи специални очила. Те преобразуват светлината в монохромни изображения, когато достигат ретината. Очилата влизат в ролята на нефункциониращите пръчици от периферното зрение, без които пациентът не може да вижда целия спектър от обекти пред себе си.

При пациента на д-р Сахел са нужни няколко месеца, за да се забележи разлика. В лабораторни условия учените тестват зрението му, за да проверят дали успява да различи отделни предмети, поставени на маса, да ги вземе в ръце и да ги преброи, а извън лабораторията е проверено дали 58-годишният мъж ще успее да пресече улицата без чужда помощ.

Проучванията показват, че зрението му е възстановено до функционално ниво.

Той успява да разграничи предмети като тетрадка и чаша и знае къде точно се намират, когато погледне към тях, а навън - успява да види белите ивици на пешеходните пътеки, когато носи специфичните си очила. Пациентът обаче не вижда обектите пред себе си в детайли и цветове и не може например да разграничава конкретните лица на хората. 

Но това, което оптогенетиката в комбинация със свръхсензитивния протеин ChrimsonR постигат, категорично може да подобри качеството му на живот.

"Все още не съществува научен метод, който досущ да имитира функциите на здравата ретина, но е обнадеждаващо, че може да постигнем резултати, близки до естественото зрение. Мозъкът не интерпретира изображенията точно, но разделителната способност, която постигат фоторецепторите чрез протеина, дава по-ясна картина при пациентите с ретинална пигментоза. Резултатите могат да бъдат дълготрайни, а ако не са, ще ги върнем, като инжектираме протеина отново", казва д-р Сахел пред списание Nature Medicine.

Формално иновативната терапия все още е на експериментално ниво и не се прилага масово, въпреки че има десетки доброволци да се тестват. Щом има шанс да виждат дори и частично светът около себе си, хората, загубили зрението си, не искат да го изпускат. 

Най-четените