Много е модерно, но се оказва, че татуирането е и доста вредно. Мастилото под кожата, може да промени физиологията й по начин, който засяга потенето.
Според ново изследване, татуировките променят количеството и солеността на потта. Разкритие, което касае пряко атлетите с много туш по тялото, а дори и тези от нас, които спортуват и имат една-две дискретни шарки.
Татуировките са остроумни, шарени, често метафорични, понякога сантиментални, понякога каращи ни да съжаляваме, но винаги вредни. При татуирането татуистът пробива кожата с пълни с бои игли до 3000 пъти в минута. Боята се инжектира в дермалния слой на кожата, където се намират повечето потни жлези.
Тялото приема пробожданията като нещо необичайно. Целта им е да вкарат под тъканта чуждо вещество, каквото е мастилото, и следва реакция.
Имунната система реагира, изпращайки различни клетки към мястото на татуировката.
Някои клетки пренасят малки количества мастило, предимно в лимфните възли, където то се разсейва. Други имунни клетки се сливат с останалото мастило, за да се превърнат в дългосрочни обитатели на тази част от кожата. Трети пък се борят с възпалителния процес, като помагат на увредената тъкан да заздравее, което обикновено се случва в рамките на няколко седмици.
Всеки, който гледа спорт, знае, че татуировките са популярни сред атлетите. Според наблюденията, поне половината от колежанските и професионалните баскетболисти в Щатите са татуирани - повечето с огромни "ръкави" и много мастило по гърдите и гърба. Татуировките са огромен хит и сред футболистите.
Но никой не е проучвал обстойно дали татуировките по някакъв начин биха могли да засегнат физиологията на кожата и по-специално работата на потните жлези.
Вероятността това да е така е от съществено значение, тъй като нормалните, здрави потни жлези са важни за спортистите (и всички останали, разбира се). Факт е, че охлаждаме телата си до голяма степен чрез изпотяването. С потта се отделят още натрий и други електролити.
Наскоро Маури Льокемайер, професор по интегративна физиология и здравни науки в Алма Колидж в Алма, Мичиган, и двама от неговите студенти, Джо Ханиско и Кайл Ахо, решават да проучат внимателно как се поти татуираната кожа.
За своето изследване, публикувано наскоро в Medicine & Science in Sports & Exercise, те експериментирали с десетима млади мъже в добро здравословно състояние с татуировки от едната страна в горната част на тялото.
Най-общо казано опитът се изразява в следното: ако някой от мъжете има татус на дясното рамо, да се изследва какво се случва на същото място на лявото при потенето.
Някои от татуировки на доброволците са съвсем скорошни, а други на 3-4 и повече години.
На двете симетрични места се поставят малки химически пластири - върху татуираната и върху нетатуираната кожа. Тези пластири съдържат пилокарпин нитрат - вещество, което предизвиква изпотяване. (Често се използва за тестване на муковисцидоза).
Веднага след като кожата е била изложена на пилокарпин, научните работници сменят пластирите с лепенки с малки спираловидни дискове, предназначени да абсорбират отделената пот. Доброволците остават с тях в продължение на 20 минути, докато кожата им се поти обилно.
Опитът показва, че потенето от двете страни е неравномерно. Количеството пот от татуирания участък е значитено по-малко от другия.
Става въпрос за голяма разлика - наполовина.
Също така учените откриват, че съставът на потта от татуировката е различен. Тя съдържа почти два пъти повече натрий, отколкото другата.
Интересното е, че резултатите не се влияят от "възрастта" на татуировката - по-старите шарки променят потенето по същия начин, както и по-новите.
Тази констатация подсказва, че основната причина за промяната в потта вероятно включва трайни промени в кожата след татуиране.
Може би мастилото блокира функцията на някои от потните жлези... Но по-вероятно е възпалението вследствие на татуирането да променя химичната среда в тази област на кожата по начин, който забавя реакцията на жлезите и влияе на това колко натрий е отделен от близките клетки в потта.
Разбира се, това е доста малко по мащаб проучване и е проведено чрез химично индуцирано изпотяване, а не такова в резултат на тренировка или друга физическа активност. Затова Льокемайер и неговите асистенти възнамеряват съвсем скоро да проведат експеримента сред доста по-голям брой доброволци и в по-реални ситуации.
Но все пак хората с татуировки не бива да се потят прекалено много от притеснение заради липсата на пот.
"Почти е изключено", казва Льокемайер за възможността мастилото по кожата толкова да възпрепятства потенето, че да допринесе за прегряване или други проблеми по време на физически упражнения.
"В други ситуации - казва той, - например, когато някой е претърпял тежко изгаряне и е загубил потните жлези в засегнатата кожа, тялото компенсира, като увеличава изпотяване от здравата кожа."
Вижте в галерията някои от татуираните звезди в спорта.
