Миналия месец се изпокарах с моята приятелка Наоми. Тя и новото й гадже бяха излизали няколко пъти, когато той я попитал дали е гледала в YouTube клипове от неговото стендъп комедийно шоу.
"Отговорих му: "Не съм те търсила в Google, защото предпочитам да те опозная в реалния живот", ми сподели тя. Столкването на познати в Интернет до такава степен се е превърнало в рефлекс за мен, че идеята да бъде прескочен този ритуал направо ме притесни.
Да не провериш някого онлайн изглежда почти обидно - като знак, че нямаш никакъв интерес към него. Въобще, аз способна ли съм да помисля за нещо - човек, животно, растение, каквото и да е - без да проверя набързо в Google по темата?
"Това е ултимативното въздържание", продължи Наоми. "Когато всичко е достижимо, по-секси е да НЕ го правиш. Ами ако въздържанието от Google се окаже дори по-секси от въздържанието преди първата нощ заедно?"
Почувствах се така, сякаш ми каза, че небето е зелено или че гравитацията е мит. Този начин на мислене ми беше толкова чужд, че накрая преминах в агресивна контраатака. Накарах я да ми каже пълното име на потенциалния й партньор, след което я затрупах с информация, снимки и връзки към неговите видеа.
"Не искам да ги гледам", възрази Наоми. "Ама това е за твое добро!", възкликнах аз. "Познавам едно момиче - излизаше с някакъв тип и адски беше хлътнала по него, а после го потърси в мрежата и цялата първа страница беше за сватбата му. Незнанието не е оправдание".
Превърнала съм се в Google-чудовище, станала съм част от социалния терор, до който ни докара супер-изобилието от информация.
Нещо повече, станала съм демоде
Когато поразпитах приятелите си по темата, открих, че повечето са в лагера на Наоми, а не в моя. След години на преодоляване на потопа от лична информация, достъпна онлайн, повечето бяха стигнали до извода, че шпионирането на потенциални партньори е интернет е загуба на време, в най-добрия случай. Естествено, не всички имат самоконтрола на Наоми, но подобно на нея мнозина прибягват до езика на целомъдрието, стане ли въпрос за онлайн-проучването на нови познати.
То може и да изглежда "изкусително", но трябва да "устоиш", докато не си "готов".
Преди време в Guardian попитаха читателите си какво мислят за "тайното онлайн-преследване на човек, по когото си падате". 24% го заклеймяват като "дигитален грях".
Негодуванието срещу безграничния достъп до лична информация води и до някои промени. Новото поколение компании за запознанства възприемат много по-минималистичен подход: Tinder и Hinge тотално изоставиха традиционните профили; Twine пък се ограничава само до снимки.
Докато не бъде изградена солидна междуличностна връзка, според Наоми, кибер-боклукът, лишен от контекст, действа разсейващо, а в краен случай - дори провокира предразсъдъците. Шокиращите подробности, които в началото на една връзка ви изглеждат непреодолим проблем, впоследствие може да ви се сторят дори чаровни. Дори доборовoлно споделената информация в интернет може да бъде вредна, особено в ранните етапи на една връзка.
"Ако бях попаднала на неговия профил в сайта за запознанства, преди да се срещнем, можеше и изобщо да не изляза с него", казва приятелката ми Джени за бъдещия си съпруг. "Там имаше една снимка, на която той се преструва, че свири на китара, и е заобиколен от бутилки от бира. И на нея изглеждаше като пълен задник, въпреки че всъщност изобщо не е такъв".
Не че няма риск от прибързани оценки и на живо - но пък когато повърхностни проблеми бъдат открити очи в очи, обяснението се намира много по-лесно.
За тези, които имат склонност към вманиачаване по партньора, Google-въздържанието действа профилактично
"В Google не търся неща, по които да преценя дали някой "става", а дали пасва на въображаемите образи в главата ми", признава друга моя приятелка. "Интернет напомпва хората фалшиво, поне за мен. Примерно открих, че един тип, с който излизах, е боксьор, и си казах "Йес! Той е ‘истински мъж'. На живо обаче той изобщо не ми хареса толкова". Разминаването между очакванията и реалността я е разочаровало.
Друг приятел, който смята, че гугълването на потенциални партньорки е нередно, ми каза, че все пак прегледал Instagram профила на ново негово гадже.
"Тя беше харесала мое селфи и това ми се стори чудесно. Но пък когато кликнах на профила й, се оказа, че тя е близка с една жена, която, доколкото знам, има негативно мнение за мен. Сега вече ми се иска да не го бях правил, защото ме накара да се разтревожа. Дали не ме обсъждат помежду си? Дали няма да го направят в даден момент? Обречен ли съм да бъда сам завинаги, защото съм издразнил популярна бивша моя приятелка? Сега се чувствам кофти и се притеснявам".
И все пак - дори Наоми не издържа предизвикателството да излиза с човек, за когото съзнателно пропуска да потърси достъпна информация. Няколко седмици след нашия разговор тя се предаде и изгледа клиповете със стендъп комедийното шоу на гаджето й. "Да, гледах ги", призна си тя. "Най-накрая!!! Не са лоши, нали?". "Определено са атрактивни", каза Наоми.
* Имената са променени, за да бъдат защитени невинните от хората с по-нечистоплътни навици за търсене в Google.
