Изпълнителният директор на технологична компания Макс Шайърсън не бил удовлетворен от начина, по който работата му съсипвала живота, така че напуснал, обяснявайки в блог-пост, който моментално бил споделен от хиляди потребители, как "Реших, че единственият начин да постигна баланс бе да се оттегля от работата си."
Въпреки че напускането на работата може да звучи като твърде крайна стъпка, има почти неограничен брой съвети как да постигнете баланс между работа и личен живот. Книги, списания, уеб сайтове и подкасти преливат от такива съвети. Има обаче една мръсна малка тайна: много от тях са откровени глупости.
Ако се опитате да ги следвате, в най-добрия случай си гарантирате дори още повече стрес и се чувствате зле, че не можете да постигнете невъзможното; в най-лошия, бихте могли да се "балансирате" в бюрото по труда.
Така че вместо да питаме експертите, които да ви съставят пореден списък със съвети как да постигнете баланс между работата и личния живот, ги запитахме кои съвети да игнорирате, ако искате да запазите здравия си разум (и кариерата си).
"Правете това, което обичате"
Това звучи като изключително дълбок, емоционално открит съвет; само че не е. "Настоящите съвети за напредък в кариерата поставят голям акцент върху съчетаването на работата с някакъв тип предварително съществуващи характерови черти... нещо, което сте „създадени да правите", казва Кал Нюпорт, доцент по информатика в университета в Джорджтаун и автор на книга, обясняваща защо да правите това, което обичате, е лош съвет.
"Това, което кара човек наистина да харесва професионалния си живот, всъщност няма нищо общо със съчетаването на тази работа с предварително съществуващи интереси."
Ами ако приятелите ви ви повтарят през цялото време, че трябва да продавате глинените съдове, които правите, или божествените ви къпкейкове? Чудесно. Опитайте първо да спечелите пари от хобито си, казва Нюпорт. "Парите са невероятно точен индикатор колко ценно е всъщност това, което правите".
"Договорете си гъвкаво работно време"
Този съвет се появява под много форми - така наречените експерти убеждават претоварените от работа служители да си договарят гъвкаво работно време, привилегии при дистанционна работа, споразумения за споделяне на работно място - и старателно игнорират някои важни културни и финансови подробности.
"Много хора на не-мениджърски позиции имат много структурирани длъжности и не могат просто да идват и да си отиват когато пожелаят," казва Джери Джейкъбс, мениджър в Work and Family Researchers Network и професор по социология в университета в Пенсилвания. "Много хора, включително такива, които се занимават с почасова работа, получават графика си буквално дни преди изпълнението му... дори самият аспект на график на задачите прави живота им много сложен и създава сериозни предизвикателства."
Дори и да имате такава възможност, гъвкавият график често означава да жертвате част от възнаграждението си, кариерни перспективи и възможности, или и двете. "В традиционните офиси има стигма по отношение на гъвкавостта," казва Елън Ернс Косек, професор в школата по мениджмънт "Кранърт" към университета "Пардю" и експерт по въпросите на съчетаването на работата и семейните ангажименти.
Почти половината от американските служители казват, че биха приели намаление на заплатата, за да имат възможност да работят от къщи - така че ако желаете да се договаряте за повече време, в което да работите от дивана или верандата, бъдете готови да наблюдавате заплащането си да се свива.
А дори и финансовият аспект да не е проблем, получаването на разрешение да работите от разстояние надали ще ви направи популярен в офиса. Според Families and Work Institute, в наши дни по-малко работодатели позволяват на служителите си да преминават от пълна към почасова заетост (и обратно) в сравнение с 2008 г.
"Поставяйте граници"
Само по себе си това не е лош съвет. Просто той е твърде мъгляв и неясен, за да бъде полезен, и старателно замазва болезнената реалност: на работното си място много от нас не са в ситуация, в която да поставят граници, а ако се опитваме да го правим, се излагаме на риск да изгубим работата си. "Много хора имат затруднения да възприемат това... но вашият шеф, вашата организация, вашата работа трябва да се съгласи на тези граници," казва Джейкъбс. "Не можете да ги поставяте сами."
Това не означава да стоите на кофти работа от усещане за безизходица; ако шефът ви ви мачка, тормози и ви крещи примерно, веднага започвайте да си търсите друга работа. Всъщност проблемът не е, че вие не сте в състояние да определяте граници; той е, че безмилостно ви използват.
"Направете си цифрова дезинтоксикация"
"Мисля, че това е абсолютно безсмислен съвет," казва Нюпорт. "Дезинтоксикацията" хвърля вината върху електронните джаджи и социалните мрежи, с които те ни свързват, за това, че се разсейваме, но проблемът е, че сме се приучили да реагираме на тези разсейвания в мига, в който се случат, казва Нюпорт.
„Това, че от време на време ще правите пауза от този разсейващ фактор, няма да ви помогне да решите проблема повече от това да направите диета за ден и да се надявате заради нея да отслабнете," коментира той. Вместо краткосрочна "дезинтоксикация," Нюпорт предлага преди всичко да прецените дали наистина ви е нужно да бъдете във всички тези социални мрежи.
"Наемете си коуч"
Честно казано - недейте. "Бъдете сами за себе си коучове," казва Елън Косек. Вместо да плащате на някого, за да ви пита какво желаете да постигнете, просто си задайте сами този въпрос. "Трябва обаче да знаете какво желаете, а не всички са наясно с това," пояснява тя. Повечето компании в наши дни имат култура, която изисква от всички да правят нещата по един и същ начин - по "фирмения" начин - и много служители просто избират пътя на най-малката съпротива и го следват.
"Отделяйте малко време за себе си всеки ден"
Това е много по-подмолен съвет, отколкото звучи, и това остава незабелязано, защото всъщност има частица истина в него. Да, повечето от нас, които се разкъсват между задълженията си към семейства, шефове, клиенти и колеги, вероятно трябва да отделят време за четене, прекопаване на градината, фитнес, все едно какво.
Но начинът, по който този съвет се поднася, стоварва цялата отговорност за това на вас. Давайте, намерете допълнителен половин час някъде - а ако не можете, този съвет загатва, че вие сте просто прекалено стресирани, защото не сте поставили достатъчно голям приоритет на утринната медитация или следобедната чаша чай.
"Прекалено много се набляга на това как трябва да преодолеем тези проблеми сами, и недостатъчно се акцентира как трябва да постигнем по-добър баланс по отношение на фирмената политика... и правилата на икономиката," констатира Джейкъбс. Докато хората не започнат да притискат компаниите да възприемат по-съобразяващи се със служителите политики, много компании охотно ще продължават да прехвърлят топката и да превръщат това в проблем на самия служител.
"Бъдете смели"
Това общо взето означава да бъдете склонни да напуснете работата си, ако не получавате това, което желаете. "Мисля, че е некоректно да се говори за смелост в такъв контекст," казва Нюпорт. "Много се говори за това да имаш смелостта да напуснеш работа и вместо това да се занимаваш с нещата, които обичаш... а това са много сбъркани тези," твърди той.
Смелостта няма да ви плати сметките, а потенциалният работодател се вълнува от това колко добре можете да вършите работата, за която сте му нужен, а не дали сте били достатъчно "смели" да напуснете предишното си работно място.
