Занзибар е полунезависим остров, разположен до Танзания, където основният бизнес на уличните продавачи...не е да продават наркотици. Ами е пробутване на всичко, свързано с Фреди Меркюри.
Въпреки че Меркюри е роден в столицата на Занзибар - Стоун Таун, той е прекарвал приблизително половината от времето си там, а останалата половина в Индия, докато не е навършил 15, след което семейството му се мести в Англия. Това е през 1964, когато архипелагът Занзибар е в зората на политическа революция.
Меркюри и семейството му така и никога не се връщат в Занзибар, но след като Фреди достига световна слава, архипелагът бързо започва да отстоява заслугите си, че го е "създал" - практика, която продължава и сега, почти 24 години след смъртта му. GetYourGuide.com предлага туристически обиколки "Фреди Мъркюри", които включват района Шангани, където той е израснал, и зороастристкия храм, посещаван от него и семейството му. Много от туристическите обиколки завършват на място, наречено "Ресторантът на Меркюри."
Сграда, известна в региона като "Мъркюри Хаус", е покрита със снимки на певеца в различни сценични пози
Това обаче, което е иронично и дори двулично е, че местните в като цяло предимно мюсюлманския остров са толкова вманиачени по това да продават Фреди Мъркюри като продукт, въпреки че не одобряват това, което той въплъщава: хомосексуалност и западен либерализъм.
Все повече хомосексуални туристи започват да посещават острова - донякъде заради възхода на гей браковете в Европа и последващите ги медени месеци. Кърсти, говорител на организацията Gay Unity Abroad, казва, че често двойки искат да си организират медени месеци на места като Занзибар - "но като цяло се стремя да ги убедя да отидат на по-дружелюбни към гейовете дестинации," споделя тя.
С ръста на туризма в Занзибар се увеличават и други неща, които неизбежно са свързани с него: не толкова строг дрескод, употреба на алкохол и (поне в очите на местните) хомосексуалност. Засилващата се "прозападност" на острова вече е цитирана от източноафрикански медии като причина за сектантски напрежения там. Пътищата край плажовете осигуряват както гледки на облечени в изрязани топове туристи, така и облечени в огромни черни абаи.
В Занзибар продължават да се съвместяват две препитания: нарастващата туристическа индустрия и традиционния рибарски начин на живот
Мо произлиза от цял род рибари от източния бряг на острова. Той работи и с туристическа компания, като превозва посетители от Занзибар до Призън Айлънд, където могат да наблюдават гигантски костенурки и да почиват на девствени бели плажове. Той обожава и британската кралица, и групата Queen. Но подобно на много други хора в Занзибар, той отказва да възприеме всеки аспект на навлизащата там западна цивилизация.
"Харесвам много Фреди Меркюри. Той носи много пари на този остров, защото много американци и британци идват да посетят родното му място," казва Мо. "Това е добре, защото означава, че мога да купя на синовете си телевизора, който желаят. Но в моята религия не е добре да бъдеш с мъж, ако си мъж. Новите закони в Уганда са правилни (да бъдеш гей се наказва с доживотен затвор). Тези хора трябва да бъдат наказани, защото това, което правят, е греховно. Но най-голямото ми притеснение е, че тези хора ще дойдат от Уганда и в Танзания."
Въпреки медийния шум около антигей законодателството в Уганда, Танзания в законодателен план не е много по-опростителна към хомосексуалните
На Занзибар, острова, който се е посветил почти изцяло на "показно" хомосексуалния образ и музика на Фреди Меркюри, извършващите еднополови сексуални актове между мъже са застрашени с доживотна присъда. Все пак еднополовите актове между жени се наказват с относително по-лека присъда - до 5 години затвор.
Тото е гид, който си изкарва прехраната, разхождайки туристи по Килиманджаро. Разхождам се с него и разговаряме за много неща, включително степента, в която Занзибар и Танзания разчитат на туризма. "Лично аз харесвам туристите," казва той. "Те ми носят пари и бизнес, така че да мога да издържам семейството си. Не искам да бъда рибар, защото почти няма риба. Ситуацията е тежка в този климат. Но въпреки че ми харесва да идват туристи, се притеснявам за начина на живот тук."
"Дали ще стане като на Запад? Кой знае."
Питам го как възприема хомосексуалността, особено предвид антигей закона в Уганда, който все още е популярна тема за разговори. "Гейове?" смее се той. "Това не се случва тук. Ако хората са хомосексуални, те повече не са част от общността. Не такъв е бил Божият промисъл за човечеството."
Разговорът с него отново напомня раздвоението между твърдия традиционализъм сред консервативното мюсюлманско население на Занзибар и разрастващата се туристическа индустрия. Ако Занзибар възприема Фреди Меркюри и използва името му, за да печели пари, може би местните власти трябва да бъдат по-открити по въпроса защо хората отдават почит на певеца. Ако не, занзибарското общество е редно да възприеме всички хомосексуални по начина, по който го прави за покойния фронтмен на Queen.
