Мъдри съвети от 9-годишния ми син

Много ми е любопитно що за възрастни ще излязат от съвременните хлапета. Ето, да вземем сина ми. На девет години е, пише с 2000 знака в минута на компютърната клавиатура и може да ти преформатира хард диска мижейки, но дойде ли време да си намери чорапите, тогава настъпва Апокалипсисът.

Слуша в оригинал англоезични комедийни сериали и не само ги разбира, а дори има нахалството да ми разяснява някои поп-културни препратки.

Ама иначе си връзва обувките с Гордиев възел и е убеден, че магданозът е смъртоносен.

В един момент човек се обърква къде точно трябва да бъде родителската намеса в разясняването на света и къде само да кима и да слуша упътването на по-мъдрия.

Вкъщи се опитваме да му наливаме акъл (най-вече по отношение на хигиенни навици, дисциплина и ред), но обикновено това води до серия от философски коментари за битието и живота, та се чудя със съветите си не разваляме ли съвършен картезианец, за сметка на някакъв си сгънат анцуг.

И все пак нищо по-ценно от бащински съвет няма (казват), така че сега ви предлагам резултатът от последния разговор, в който аз се опитвам да му дам безценни насоки за бъдещето, но като че ли получавам повече в замяна.

Аз: Я ми кажи, кой е най-добрият съвет, който съм ти давал досега и който помниш?

Той: Да си имам свое собствено мнение за нещата. Например ако някой ми каже, че нещо не е добро, но аз мисля, че е добро, да не му обръщам внимание какво говори. Което аз и преди си знаех, но е добър съвет.

Аз: Не помня да съм давал точно такъв съвет. Даже ми е странно, понеже не звучи като аз да съм го казал.

Той: Еми нали така каза за филмите. Да не гледам какво казват критиците в Rottentomatoes и каква им е оценката, а аз да си преценя хубав ли е филмът.

Аз: А, да. За филмите така казах.

Той: За другото не важи ли?

Аз: Всъщност важи в известна степен. И това е най-добрият съвет, така ли, да си имаш собствено мнение за всичко? Това обезсмисля всички други съвети тогава. Нищо ли друго не помниш?

Той: И съвета да не си слагам банички без плик в чантата, защото омазняват учебниците. И него го спазвам.

Аз: Това не беше съвсем съвет, по-скоро заповед. Радвам се, че я спазваш, макар че забелязвам, че си слагаш бисквити и има трохи в чантата ти.

Той: За бисквити нищо не си казвал.

Аз: Сега казвам. Запомни го. Как ти звучи съветът: Не спирай да мечтаеш?

Той: Не е лош. Макар че понякога трябва да спираш. Аз така един път в училище се бях размечтал за нещо и учителката каза, че не внимавам в час. Така че не трябва да мечтаеш непрекъснато.

Аз: Това е метафорично. Да не се отказваш от мечтите си, сещаш ли се, не да блееш в час? Макар че е малко клише, честно казано.

Той: Какво е „клише"?

Аз: Нещо, което се повтаря непрекъснато и е изпразнено вече от смисъл.

Той: Тогава кажи не „Следвай мечтите си", а „Не следвай клишетата". Не е ли по-добре?

Аз: Всъщност доста по-добре е. То сега излезе, че ти на мен даваш съвет. Я ми дай някой друг. Посъветвай ме за живота нещо.

Той: Ако имаш работа, която можеш да свършиш вдругиден, не я върши днес или утре.

Аз: Тоест: „Оставяй утрешната работа за утре". Хич не звучи зле.

Той: Аз така правя с домашните. Никога не ги пиша предварително.

Аз: Не разваляй сега впечатлението с примери. Имаш ли нужда от съвет за жените? Всъщност преди това я ми дай ти на мен съвет, за да преценя.

Той: Прави каквото искаш, защото и без това ще стане по-зле.

Аз: Хахахаха, това е гениален съвет. Ама аз си мислех нещо по-така, за начало.

Той: В началото опитай с цветя, после си реши сам.

Аз: И този никак не е лош. Ти как възприемаш жените?

Той: Същите като мъжете, ама с цици и викат повече.

Аз: Не съм сигурен имам ли какво да добавя. Кажи ми трябва ли човек винаги да е честен. Това добър съвет ли е?

Той: Не. Защото ако рисунката на някой не е хубава и му кажеш, че не е хубава, ще ти се обиди. По-добре го зарадвай.

Аз: Дай съвет за приятелството.

Той: Бъди приятел със симпатичните, тези, които те тормозят, ги игнорирай.

Аз: Обясни думата игнорирай, защото ще излезе, че ти я приписвам.

Той: Да ги избягваш значи.

Аз: Няма ли да изглежда тогава, че те е страх.

Той: Лошите са по-страхливи. Нали така си ми казвал.

Аз: Най-после смислен съвет да си запомнил. Трябва ли баща да дава съвети на сина си?

Той: Давай, аз съм съгласен с всичко. Ако ми харесат, ще ги изпълня.

Аз: Ама аз не съм ли по-мъдър?

Той: По-стар си. Значи си по-мъдър, макар че всички остаряват, ама не всички помъдряват.

Аз: Тук спирам с разговора, защото хората ще решат, че си съчинявам сам тия твои отговори. Ти мислиш ли един ден да даваш съвети на сина си?

Той: Да, не е лошо.

Аз: И какви съвети ще са това?

Той: Същите, каквито ти на мен. Добри съвети, каквото ти хрумне за важно.

Аз: Каквото ми хрумне за важно е страхотно определение. Еми добре тогава, засега е това.

Той: Толкова ли ти бяха съветите?

Аз: Да, засега толкова. То и без това ще изпълниш само тези, които ти харесват. Ама това с трохите в чантата е задължително. И те съветвам да си оставяш дрехите там, където на сутринта ще знаеш къде са. Ето ти един съвет, който звучи мъдро.

Той: Звучи старо, за мъдро не знам...