Майски ден е в крайречния парк Чангпу, недалеч от площад “Тянанмън”. Групи от хора на средна възраст са се разпръснали наоколо, в търсене на запознанство, танц, разговор... или просто тиха компания. Тази ситуация се развива всеки вторник и събота, като тълпите варират от няколкостотин до повече от 1000 души.
На средата на дансинга в парка е Ху - мъж на около 60 години с гордо изражение и очила с широки рамки, който танцува с жена в развяваща се бяла пола.
"Стар мръсник! Всички тук знаят, че той харесва само високи и красиви жени!", казва неодобрително жена на негова възраст, седнала до дансинга.
"Всички мъже тук са похотливи и зли", казва грубо Ху. Той самият често идва да играе покер, да клюкарства и да пробва късмета си. Той смята, че може би някой ден ще попадне на жената на мечтите си.
Всъщност Ху има приятелка, на около 40 години, от северозападната провинция Гансу. Тя работи като миячка на съдове в ресторант. Тя постоянно притиска Ху да се ожени за нея, но той признава, че я върприема само за "секс партньор".
През 2016, Ху е започнал да посещава къта за запознанства в парка Чангпу, като изгубена душа. Съпругата му е починала само шест дни по-рано.
Той не е непознат в този кът. Само на 20-30 метра едни от други, две групи хора се събират там всеки уикенд. Сутрин отчаяни родители разменят информация за неженените си потомци и им уреждат срещи. Следобед, някои от тях идват да търсят партньори за самите себе си.
В един такъв ден Ху се е запознал с първата си приятелка. Тя също е била от провинция Хубей, 20 години по-млада от него. Тя е работила като бавачка в Пекин.
"Тя имаше бяла кожа, деликатни ръце и крака, и еротичен поглед. Озовахме се в леглото в деня, в който се запознахме!" казва развълнувано мъжът. Това обаче е била връзка, белязана от събирания и раздели, ревност и скандали.
"Понякога идвах в този парк с нея. Винаги обаче идваха стари мъже да й дадат телефонните си номера, и да ѝ казват, че биха искали да я поканят на вечеря! Все едно не съществувах, и тя очевидно много харесваше да я ухажват."
Но това, което наистина е отровило отношенията им, е било искането й да купи къща. "Какво, да не би къщата ми да не е достатъчно добра?," пита той.
"Виждал съм много пъти, когато някой стар глупак се жени за по-млада жена, която е срещнал в парка. После, след като тя е получила пекинско hukou (адресна регистрация, която гарантира социални осигуровки) и нова къща, тя си намира по-млад любовник и се развежда", горчиво отбелязва той.
Заплетената му връзка с тази първа приятелка е продължила половин година, преди да се разделят. "Тя обобщи нещата доста ясно: мъжете търсят секс, жените - пари. Питах я не съществува ли истинска любов на света. Тя отвърна - съществува, но рядко", спомня си Ху с тъжна усмивка.
Тази конкретна игра на запознанства има собствени базови правила. Първо, участниците в нея трябва вече да имат пекинско hukou. Второ, трябва да притежават собствен апартамент. Накрая идва и наличието на пенсия.
Тези, които имат месечна пенсия над 8000 юана (1120 долара), се приемат за заможни. Тези с доходи между 5000 и 6000 юана са средна класа. Под 3000 юана (420 долара) са предимно мигранти, които нямат къща в столицата. Те обикновено биват игнорирани от потенциалните ухажори.
След суровата икономика, хората говорят за здравословното състояние и възрастта.
Геге е на около 60. Тя носи наподобяваща корона перука и е облечена в кадифено ципао, бродирано със златни пауни, и обувки, украсени с мъниста и многоцветни камъни. Тя идва тук от доста време. Тя обяснява, че мястото за срещи на старите хора някога е било в работническия Дворец на културата, и досега се е сменяло два пъти, докато накрая се е установило в този парк.
"Трудно е за младите хора да се оженят, но за нас, старите хора, е още по-трудно. Не се надявам вече", казва Геге, допълвайки, че всички тук идват с целия си житейски емоционален багаж. Защо тогава все още продължава да идва?
"Въпреки че е много невероятно да намеря вече някой, все още имам усещането, че нещо липсва в сърцето ми, ако не идвам. Този кът в парка е като детска градина за нас. Хубаво е, че има място, където куп стари деца да си намират занимавка и да бягат от скуката", казва тя през смях.
Хан Кан е продуцент на "Избирай" - предаване на BeijingTV за запознанства и уговаряне на срещи за хора на средна възраст и стари хора. От дебюта му преди десетилетие, то не спира да бъде хит. "Търсенето на партньор за старите хора е по същността си политика за сигурност за старини", заявява Хан.
Рядко обаче това е лесно, тъй като старите хора често са забравили как да се влюбват.
"Те също така обикновено са предубедени и често са много предпазливи по отношение на парите и надеждите, за да се насладят на това късно дошло щастие, без да плащат за него", обяснява продуцентът.
Разведен от 2002, Юе е имал четири приятелки оттогава, като за последно се е разделил с Хуа през май, след като е живял с нея три години. Въпреки че месечната му пенсия е много малка, той има и пекинско hukou и живее общинско социално жилище на умерен наем. Хуа, 61-годишна мигрантка от североизточната провинция Дзилин, смята получаването на пекинско жителство за жизненоважна предпазна мрежа.
Хуа е срещнала Юе втория път, когато е отишла в кътчето в парка. Юе е бил този, който е поел инициативата, и с ниските доходи на двамата, те са решили, че съжителството ще им позволи да живеят по-добре. И все пак, след три години заедно, Юе още не е предложил брак на Хуа.
Накрая той казал на Хуа, че би се оженил за нея, ако тя му даде 50 000 юана (7000 долара) като "депозит," в случай че го напусне някой ден. Чувайки това "предложение," Хуа го е напуснала на мига.
Тан Лин, директор на Института за изследване на жените, отбелязва в анализа си "Остаряване в съжителство", че неравностойният икономически статут води до нестабилна динамика на отношенията между мъжете и жените. "Много жени имат толкова голямо желание да живеят с мъж, че вярват на лъжите му," констатира Тан.
Според Пан Суимин, почетен директор на департамента по сексология на университета “Ренмин”, ситуацията в парка Чангпу не е микро-отражение на старците в Китай, а на тези "на дъното на китайското общество".
Пан заявява, че от социологическа гледна точка винаги има някои хора, които остават сами. "Тези хора, които виждате в парка, са изоставените от времето и живота", коментира той. "Те не са имали нищо преди, и не губят нищо сега."
