Изкуството да лъжеш, като говориш само истината

Хората като цяло са склонни лъжат. Едва ли някой ще тръгне да оборва това твърдение. Макар да са заклеймявани като нещо лошо, неправилно и неморално, лъжите по някакъв начин успяват да се превърнат в част от това да сме членове на обществото.

Старата мъдрост казва, че истински добрият лъжец, никога не казва лъжи - той само използва истината в своя полза, представяйки отделни нейни страни. Това е идеята да можеш да кажеш нещо, което формално е истина, но на практика да не представя точните факти.

Звучи объркващо? Всъщност нещата са доста по-прости и на практика, всеки го е правил в един или друг момент.

Най-простият пример е от ученическите години - когато те питат дали ти е готово домашното, а ти кажеш, че вече си написал задачите по математика или дадено есе. С това твърдение не казваш нищо грешно, но на практика и не отговаряш точно на въпроса, оставяйки в заблуда този, който пита.

Да заблудиш някого, говорейки само истината е толкова широко разпространено в ежедневието, че наскоро в англисийския език беше въведен нов термин, който го описва: "paltering" (усукване/подхлъзване/хитруване). Именно този термин и разпространението на това, което описва той, помага да вникнем в този сив сектор на лъжата, намиращ се между откровените лъжи и истината. А дори и да се отговори на въпроса защо лъжем изобщо.

През 1996 г. изследователят Белла ди Паоло от Университета на Санта Барбара в Калифорния. открива, че почти всеки човек поне веднъж или два пъти на ден преиначава информация или директно лъже. Тя провела експеримент с общо 147 доброволци, които всеки ден в продължение на седмица трябвало да записват лъжите, които им се налага да изричат. Освен това трябвало да посочват добри или лоши са били намеренията им.

В крайна сметка само 7 души били посочили, че не са лъгали нито веднъж за изследвания период. И все пак няма гаранция, че те не са излъгали.

В повечето случаи лъжите били по-скоро невинни - коментари за външен вид, например, които целят да избегнат неудобството.

Други целят да избегнат неудобство - например избягването от това, че си бил уволнен, в разговор с приятели навън. Според Ди Пауло участниците в нейното проучване не са знаели колко лъжи изричат дневно, отчасти защото повечето от тях били толкова "обикновени и така очаквани", че сякаш просто не се броят за лъжи.

Далеч по-притеснителни обаче са лъжите, които се изричат нарочно и с цел манипулация. А те са много по-често явление, отколкото може да бъде очаквано. Най-малкото - извъртането на истината е нещо, което вероятно в политиката се владеее до съвършенство.

Когато изследователят на поведенческите модели Тод Роджърс и колегите му от Висшето училище "Джон Кенеди" към университета Харвард разглеждат колко често политиците увъртат по време на дебати или интервюта, те осъзнават, че всъщност нещо друго се случва.

Често политиците изтъкват принципно верен, но нямащ пълна релевантност със зададения въпрос факт. Така се придава усещане, че на въпроса е отговорено, макар на практика отговорът да не носи пълната истина. Затова екипът на Роджърс се опитва да разбере повече за този феномен.

"Предимството" на тези "сиви лъжи" е, че те трудно се засичат. Когато човек се сблъска с тях, на практика той чува истината. Трябва значително познаване на контекста, което да даде съмнението, че това, което чуваш, макар и истина, не е цялата истина.

Роджърс дава интересен пример с рекламата на Лейбъристите във Великобритания за намаляване на възрастта за гласуване. Там се казва:

"Вие сте на 16. На тази възраст можете да се ожените, да работите на пълен работен ден или да се включите в армията. Но не можете да гласувате".

На практика обаче това, макар и вярно, не представлява пълната истина. Във Великобритания човек може да се присъедини към армията на възраст между 16 и 17 години, но само с разрешението на родителите или настойниците си, освен ако не е в Шотландия. 16-годишните все още не могат да работят на пълно работно време в Англия, но в останалите три регион (Шотландия, Северна Ирландия и Уелс) могат.

Друг интересен пример е с Доналд Тръмп по време на кандидат-президентската му кампания.

Той нееднократно изтъква, че "за разлика от други хора, които събират само пари за себе си" по време на президентската кампания, той събира и пари за Републиканската партия. Истината обаче е, че всеки номиниран за президент сключва общо съглашение за събиране на средства, което споделя парите между него и партията му.

И макар наистина да свързваме манипулацията и лъжите най-вече с политиката, те се срещат и в ежедневието с не по-малка честота. Достатъчно е човек да си спомни за брокера на недвижими имоти, който предлага на потенциалния купувач, "апартаментче на тихо, но същевременно комуникативно място", или офертите за автомобили втора ръка, които "палят много перфектно в студената зимна утрин", но реално имат по още 100 други проблема, останали премълчани в офертата. И двете твърдения са верни до някаква степен, но единствената им цел е да маскират дефекти, които иначе биха направили и апартамента и колата непродаваеми.

Изкривяването на факти се използва най-често в ситуации, когато искаш да постигнеш някаква определена цел, за която от полза би ти била всяка малка хитрост, но все пак искаш да запазиш образ на етичен и честен човек.

Въпросът е, че в такива случаи това са противоречащи си цели, които създават вътрешно напрежение. А лъжите, почиващи на действителни факти, са начинът собственият ни мозък да се справи с това напрежение. Колкото по-често се стига до такива ситуации обаче, толкова по-лесно е подобно поведение да се превърне в модел.

И тук идва моментът, в който човек трябва да реши къде да тегли границята. Защото макар за лъжещия да има разлика дали подвежда с откровена лъжа, или с изопачен факт, за този, който е измамен, между двете няма значение.

Новините

Най-четените