В началото на брака ни мъжът до мен изобщо не забелязваше прегорелите ми и пресолени кюфтета. В края на брака ни изобщо не забелязваше перфектните ми кюфтенца. Цариградски, от магданоз или тиквички, все едно... И на мен ми беше все едно.
Първите бяха специално за него, вторите - просто вечеря.
Има един сигурен белег, че семейството се е счупило. Когато ядете на масата заедно вечер само защото сте гладни, не за да споделите времето - и храната. Верно, че няма как добрите стари традиции всички в определен час на масата е почти невъзможно да бъдат съхранени в днешно време. Но със сигурност може да сме заедно на сутрешното кафе - или за вечеря.
И когато започнеш да забравяш как точно обича например салатата си. Трябваше да се усетя, че вече не съм с него в момента, в който сложих лук на доматите.
Представяш ли си, той иска да му готвя, възмутено ми казва една от приятелките ми за човека, с който спи в едно легло. Представям си - казах аз - направи му един сладкиш "Дамски каприз"... А тя ме изгледа с очи, окръглени в аниме стил, сякаш съм я посъветвала да напазарува от Лидъл.
Смятам да си поговорим и да отворя бутилка "Пино ноар" и нещо сухо - казва тя, също така сухо. - Нямам намерение да мириша на готвачка.
Вярвам й. Но също така знам, че миризмата на добра храна също може да е парфюм. Не защото любовта (на мъжа) минава през стомаха, а защото любовта се усеща и там. Особено добър е ефектът - от личен опит го казвам - с палачинки, направени с бира и царевично брашно и плънка с нещо месно. Плюс лют сос/чушка задължително.
Има много начини човек да се обясни в любов. Единият със сигурност е да направи нещо специално за другия - дори и обикновен сандвич ще свърши работа. Пълнено хлебче с бекон и зеленчуци е добро начало. (Не слагайте грах и в никакъв случай майонезени салати, в никакъв случай!)
Един мъж ми разказа чудна притча - как на жената, която готвела на известен индийски мъдрец, й се наложило да замине за родното си село, за да присъства на погребение на роднина. Тя се върнала след три дни и през това време той не сложил нито хапка в устата си. Когато го запитали защо не се храни, той отговорил: Искате да се отровя ли?
Имал предвид, че никой нямало да приготвя скромната му вегетарианска храна с такава любов и добра енергия както тази жена.
Прекрасно е да се намери малко време за готвене дори и на една съвсем простичка леща. Щипка джинджифил, малко кимион и една усмивка са идеалните подправки.
Прекрасното ми детство е пропито с ухание на... съботни курабийки. По законите на мама в събота сутринта беше времето за сладкиши. Събуждах се с миризмата им, която усещах, разсънвайки се в детската си стая и после на масата в кухнята, хрупайки някоя - най-препечена - от тях, по боси крака върху идеално лъснатия под.
Така и не улучвам курабиите на мама и домашната й лимонада, сладкия хляб на баба, козунаците на някоя от трите й сестри или постния гювеч с нарязани на съъъвсем ситно зеленчуци на леля ми Мичона и едно резливо питие от бъз с настъргани лимони, което тя, уви, вече няма как да направи. И всеки път, като изпълзявам обратно в хралупата на спомените, като таралеж сред есенни листа, всеки спомен носи и аромата на храна.
Убедена съм, че всяка жена може да готви. За това има едно съвсем просто условие - да обичаш. Това в никакъв случай няма да накърни ничий имидж - дори на femme fatale, чалгийка или успяла жена. След като сготви, може да сложи черните жартиери и 12-сантиметров ток. Контрастът е убийствен и дава незабавен ефект.
Ако някои свиват устни на тези сърдечни съвети, може да направите само едно - меденки за елхата за Коледа. Само не прекалявайте с карамфила, има твърде остра миризма...
Студено е, ела вкъщи, каза един мъж. И аз му сготвих супа - а той препече филийките...
Само на мен ли ми прави впечатление силният контраст между приятния дизайн на сайта и ниското качество на някои от публикациите в него? Не е ли по-добре да се качват по-малко нови неща, но да се пази едно средно ниво на качеството на текстовете? Ето сега, тая дописка определено не принадлежи тук. Много по на място би изглеждала в лексикона на някоя десетокласничка (и то само като се вземе предвид последната информация за нивото на учениците ни).
Всичко както и да е, но защо без майонезени салати?
KypBaPe , това за лексикона е много вярно .... не схванах нищо ... ама наистина нищо от тезата на госпожата а и наистина мисля че мъжете са по - добрите готвачи ... кифтето като символ на любовта ? туршията на верността . а баницата на срастта . чехлите са си жива еротика . а тупането на килим в събота сабале - домашно порно . да живее битовизмът и соц. реализмът
Ако не сте разбрали статията проблемът е у вас. Явно семейните ценности са ви чуждо нещо.
Интересно ми е, Кума Лиза дали е живяла в едно жилище с гаджето си и дали никога, ама никога не е използвала тоалетната чиния непосредствено преди него? Винаги ли вечеря в хубав ресторант и как успява да стане да си почисти грима, след като са правили секс и той е заспал в прегръдките и сред сатенените чаршафи? И... наистина ли никога не хапва кюфтета? Хайде, моля ти се, не отивай в другата крайност - че битовизмите убиват любовта е вярно, но ти май прекаляваш с филмите. Абе, напоследък, много статии има за храната, да не би да цъкам без да искам на кулинарната рубрика?
Кифтето като семейна ценност . супер . strawsPulledAtRandom , аз съм монахиня !!!!!!!!!!!! не исках да кажа че не ям кюфтета . не бих писала възторжени псалми за тях . не ям в скъпи ресторанти . в село Ранилук /Трънско / - няма ме . А да . И тоалетните са ни на двора ...
@ KUMA LIZA, селото се казва Рани луг. Вярно е в Трънско и наблизо има манастир св. Архангел Михаил. Ако сте монахиня там, би трябвалио да знаете поне името на селото. Друго - какво разбирате от семеен живот, ако не лъготите, разбира се...
@ KUMA LIZA, проверих, в този манастир няма монаси, респектоивно монахини. Лъжете, за да сте по-интересна, но от тази позиция коментарите Ви нямат никаква тежест.
страхотно материалче и подходящо за сезона и за нравите възцарили се напоследък... и пак удари в сърцето парцафуците-измисленячки с мега претенциите хаха не знам някъде да раздават Верту безплатно не са ли двупосочни жестовете, изчезват въобще... а с тях и вечерите и кифтенцата и връзките...
Монахиня с перверзен ник. Заинтригува ме. Какво ме заинтригува, ти направо ме нави. Ще взема китайско, да не я мислиш вечерята и идвам. Ще си нося и чехли, че захладня, а подозирам, че у вас няма да има.
разкрита съм ! предавам се ! отивам си с наведена глава и сатенени чаршафи очаквам следващите романтични теми ... ути бъчваров новият колин фарел !!!!!!!!!!!
Не мога да разбера какво не му разбирате на текста?!?! За да просъществува едно семейство са нужни (горе-долу) три неща - храна (физическо оцеляване), разбирателство, което в повечето случаи е равно на взаимен компромис и уважение - пак взаимно (последните две укрепват връзката/връзките в семейството на едно друго ниво от физическото), а за спойка между тези трите не е лошо да има и малко любов, която се изразява не само вечер, когато...... нали, но и когато се приготвя храната, когато се къпе детето или пък когато детето е болно... И да споделя - за мене, като за човек, който работи доста, ной-хубавият миг от деня е когато се прибирам вечер (обикновено след осем) и дъщеря ми ме посреща на вратата: "Татиииииии!," а жена ми се усмивха от кухнята - "Почти съм готова с вечерята, сядай!" - защотот тази среща на вечеря осмисля делника ми, а колкото до празниците, почивките, болестите и всички други положителни и отрицателни извънредни ситуации -- те са обекг на съвсем различна дискусия...
Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна, Кришна, Харе, Харе! (Аре!) Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна, Кришна, Харе, Харе! Братя! Харе Рама, Харе Рама, Рама, Рама, Харе, Харе! Бог е с нас! Той ни вижда! Молете се, братя! Молете се! Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна, Кришна, Харе, Харе!
Една жена не бива да бъде допускана до кухнята! В никакъв случай! Мъжът сам трябва да приготвя храната си! Това е ритуал още от древността! Жената е грижовен пазител на дома, тя се грижи за децата, но мъжът е този, който се грижи за храната - не само носенето й, а също приготвянето! Рядко жените имат усет към готвенето и храната. Полагат се главно на своето търпение и старание, но това не е всичко. Факт е, че повечето готвачи са мъже. Това не е заради непосилната работа, а по-скоро защото мъжът има вродено чувство към храната, усет. Затова, не спирайте нежните си половинки, ако искат да ви сготвят нещичко, особено както пише авторката го правят с любов. Но нека това е изключение. Вие сгответе закуската докато тя още спи. Събудете я с нежния аромат на топли кроасани и кафе. На вечеря я изненадайте с лобстери и шампанско! Не е нужно дори да сте майстор готвач, достатъчно е да нарежете ситно марулка, краставици и лук, посипете отгоре с парченца печено пиле и пармезан и залейте с млако зехтин. Идеи много, но каквото и да сготвите гарантирам, че жената до вас ще си оближе пръстите и ще ви обича все повече с всеки ден.
От статиите тук излиза, че всички пием "Пино Ноар", сутрин сме в "Старбъкс", обядваме в ресторант "Киев", а вечер пред телевизора отваряме непретенциозна бутилчица шампанско Moet, докато още по-непретенциозно боцкаме ягодки със сметанка. Сигурно издребнявам, но това Пино-ноар просто ми избоде очичките. Мерло, Мавруд, Шардоне да беше написала....ама Пино-ноар......