Имаше такова образование. Не е средно като средно, защото трябва да те профилира в нещо си - я да станеш шлосер, я градинар, я автомонтьор - и в този смисъл излиза извън рамките на обикновената гимназиална училищна програма.
Не е и висше, защото няма да те „въздигне" до позицията на инженер. Обаче е специално. Дава нещо „по-така". Или поне има тази претенция.
Напоследък си мисля, че тази формулировка - „средно специално" - идеално пасва на една избождаща очите българска тенденция - стремежът към посредственост.
Уютното усядане в средното, завършеното наполовина, недонаправеното, недонаученото и недоразбраното.
Често минавам по Витошка. И всеки път се питам наистина ли на тези хора, които се подписаха под „обновяването" на най-оживената столична улица, сега тя им харесва. С розово-жълтия фигурален килим от павета, който може би би изглеждал миличко, ако беше заменил разбития мегдан на някое село.
Сериозно ли всички тези учили архитектура и градоустройство глави смятат, че напудрените и превърнати в заведения партери на сградите стоят в унисон с дрипавите етажи нагоре?
Приятно ли им е, когато вдигнат главите си, да видят поникналите като пъпки сателитни чинии и климатици, които стърчат от фасадите?
Като казах пъпка, та се сетих за онова уникално с грозотията си нещо, поставено в центъра на ремонтирания участък от бул. Витоша, което би трябвало да е фонтан. Нямам идея дали авторът му е считал, че работи в духа на минимализма или пък е имал претенцията да изгради градска инсталация, но истината е, че в момента имаме едно огромно цирейоподобно нещо, от което буквално църцори вода. Нито съм първата, нито вероятно последната, която кудкудяка колко е грозна наполовина ремонтираната Витошка. Проблемът е, че от това нищо няма да произлезе.
Тя ще си остане такава, защото на тези, които я докараха до това състояне, тя си им харесва - убедих се. За тях, а и може би за по-голямата част от градската общественост, тя „си става".
Е, може да не е направена с най-новите и модерни материали, може по проекта да не са поканени да работят световноизвестни или просто дръзки архитекти, може огромна част от парите за реновирането да са прелетели над основната столична улица, за да се приземят в нечии ненаситни джобове, ама... сега нали е по-чистичко, по-подреденичко и по-оправенко?!
Както се казваше в социалитическата казарма, „всичко бяло е ново, всичко мокро е чисто".
Пък и какво да се притесняват ония от общината - народът побушува, побушува, па си седна по кафенетата, напъпли из палатковите лагери, заформени пред заведенията, запали си цигарките и потъна в безцелно наблюдение на другите отсреща, в техните си палаткови лагери, с техните си цигарки.
„Е, можеше и по-зле да е...", както ми каза една приятелка, на която емоционално споделих гражданската си възмута.
Е, можеше, ама можеше и трябваше да е по-добре.
Въпросът е, че и ние, като тези от които зависи, накрая всъщност вдигнахме рамене, поклатихме глави, казахме си „не са хубави тия ряботи..." и си уседнахме в „средното специално". Единствената инициатива, за която малко и за кратко се пошумя, беше да се предложат и одобрят проекти за „подобряване" на фонтана - пъпка. Забележете думата - „подобряване"...
Значи, няма просто с един багер да отстраним това нещо оттам, а ще го декорираме с нещичко - пеперуди и птици, концептуален дванайсетоъгълник, фигури на деца или чадъри - и „то ще си стане". Така де, направено е, „пари сме дали", както казваше баба, докато ядеше вкиснатата супа от хладилника, ще го преглътнем с малко сол и подправки!
Тоталната посредственост се преглъща някак по-лесно, когато е институционализирана. Едно е да обвиниш общината или държавата за това, че за пореден път е асфалтирала някоя улица или магистрала с треторазреден асфалт по технология отпреди десет години, като при това е икономисала една трета от предназначените средства.
Друго е да обвиниш себе си, че не изискваш от съответната институция да ти даде това, което заслужаваш като гражданин - най-доброто, най-новото и най-модерното.
Правим тези компромиси ежедневно, и което е по-страшното, дори не си даваме сметка, че благодарение на тях трайно се установяваме в посредственото.
Още един пример. Дъщерята на моя приятелка учи медицина. От началото на годината редовно се оплаква от някаква госпожа доцент, която преподавала медицинския си предмет от ксерокопия на учебник с дата на издаване 1984 година. Когато студентите й задавали въпрос, най-често не отговаряла, а загадъчно се усмихвала и прехвълряла топката у тях, давайки им за задание „да си поверят вкъщи сами" какъв е отговорът. Сред студентите, които отдавна ползват безграничния поток от онлайн информация, преподавателката се е пръвърнала в обект на подигравки, тъй като те са убедени, че тя не знае отговорите на въпросите им и не си познава добре специалността.
Нейната посредственост обаче спокойно се е сраснала с университета: първо, защото тя не е единствената, и второ, защото никой не се захваща да я разобличи.
А пък не го прави, защото не вярва, че и разобличението може да я измести. Самите студенти също обслужват въпросното „осредняване" на образованието си, защото гледат да си вземат изпита и да си бият шута.
Така колелото се завърта, а една много малка част от тези бъдещи лекари си дава сметка, че прави компромис със собствената и експертиза и се опитва впоследствие да се дообразова. Останалата... ами останалата подгизва полека-лека в институционализираната от университета посредственост и неусетно става неизменна нейна тъкан.
После същите тези хора започват да се грижат за здравето ни.
Посредствеността е негатив, който винаги върви ръка за ръка с честолюбието. Защото, когато не знае нещо и незнанието му бива уличено, посредственият човек се засяга на чест. Той винаги си мисли, че отправената към него критика всъщност е огнена обида и че притеснителните въпроси за неговата компетентност са част от стратегия за унижаването му.
Затова и повечето от телевизионните т.нар. дебати или диспути се изчерпват с хвърляне на улики от типа „а пък вие къде бяхте, когато..." или „вие от позицията на какъв..." , постепенно повишаване на тон и зачервяване на бузи, и завършват с откровени обиди. Воденето на спор предполага подготовка и излизане от нивото на компетентност, за да се научи още и още и да се разберат аргументите на отсрещната страна.
Посредственият човек обаче няма нужда от такова самоусъвършенстване, защото той си е убеден, че си е супер и че грешката е в отсрещната страна. Това е причината и повечето от публичните разговори на каквито и да било теми да не излизат от сферата на футболната лексика - накрая съдията е педераст и с това въпросът се приключва.
Средно специално ни е всичко на нас, българите.
Таква са ни домовете, понаправени някак вътре и обкръжени от тъжна градска разруха. Такова ни е образованието - става, ама не съвсем. Такива са ни политиците, такива сме и ние, щом си ги оставяме кротко да ни се подсмихват на напъните.
Посредствени са ни човешките мечти, сведени до това да имаме някаква работа, някакви доходи и някакъв животец. Посредствени са ни мислите, заети в конспиративни теории, в които все ние сме главните потърпевши.
Посредствени са ни разговорите, в които цитираме чути и преразказани мисли и ги представяме за своя житейска философия. Посредствени са ни и емоциите, способни на кървави попържни, когато се почувстваме засегнати на чест, и изненадващо омекотени, когато трябва да се подкрепят с аргументи, за да доведат до някаква смислена теза.
Средна държава, със специални претенции. И такава ще си останем, докато най-после не го осъзнаем.
https://www.youtube.com/watch?v=rIO-bTIdJEI
Моасе, "специално" означава, че завършилият е специалист по нещо, с някаква специалност, каквато и да е тя. Зидар, автомонтьор, шофьор и др. Професионална гимназия, техникум. В целият свят има high school, вид средно образование, различно от общообразователните училища. Защото има и средно общообразователно училище, което ти дава образование, но не и професия. Пак с хейта. Явно се изживявате като някаква последна дума на естетиката.
Ех Марче.Извинявам се за фамилиарността.Примерът с доцента е нелеп.Образованието е призвано да създава мислещи и креативни личности а не зубрачи и папагали.Няма да забравя моя учител по машинни елементи,който казваше.Не се старайте да запомняте формули–тях ги има в учебниците.Приучете се правилно и целесъобразно да ги използвате.С уважение към Вашия интелект.
Колежке, много ми хареса онова за българската казарма. И момчетата с униформи много ми харесват, ама вече не ги викат в казармата. Чудя се, откъде ги знаеш тия работи. Оня ден, като беше мистър Кери тук, си харесах едно момче от неговите тайни служби. Голям сладур, каза, че пак ще дойде. Между другото, и моето образование е средно специално, имам тапия за шлосер втори разряд. Ти каква тапия имаш?
Леко само с критиките, че госпожата може пак да ревне и модерацията да развърти секирата. Впрочем, Касимова-Моасе няма да е зле да научи какво точно представлява специализираното средно образование. Просто препоръка.
Верно авторката греши за средното специално образование, както и за повечето неща за които обикновено пише. Само че това на снимката си е егати простотията. Кой е тоя архитект ли, скулптор ли, кво ли де го е измислил? Ако смея да попитам, колко пари е взел за тая халтура? Ами фирмата де го е напраила, тя колко пари е зела??? Изобщо само некадърници и бездарници ли останаха в таз държава?
Поредната безсмислица; като ли че Уебкафе е обявил конкурс за най- смахнат автор или статия. Въпросният фонтан не е проектиран от архитект, а е направен самоделно; без проект и конструкция. Т.нар. ,,цицина" се дължи на това, че вътре е поставена помпата, която изтласква водата. Настилката също е неправилна, тъй като е прекалено гладка и не е за външни условия; през зимата или когато вали дъжд се пързаля
Мосю Моасе като лабаво франсе го "отказахме" лесно, само за няколко годинки, ама тая мадам Мари нещо все още продължава да се опъва и не заминава. Ще рече човек, че има нещо неевропейско в произхода си. Да не е българка случайно?
Добра статия. Интересно ми е някои беше писал, че фонтана е бил самоделно направен, бил неравен, настилката се плъзгала защото не била за на вън. Ами тя авторката нали това ви разправя, че нищо не ни е наред и избираме да правиме или да се изказваме помпозно и гръмко, както фонтанът например. Кои и защо ще прави фонтан по дяволите в центъра на града . Защо няма архитекти или някои които да предотврати тази уродия. Как настилката ще е плъзгава нали утре ще се утрепе я някои пенсионер, я някое дете. А специалистите които бълва образованието ни с извинение ама и връзките на обувките не могат да си вържат. За пример съм аз където завърших електротехникум а не мога една крушка да завия (завърших 3 -ти във класът си ). Повечето ми познати са на същото дередже. А така наречените стари пушки който си работят по специалността могат да правят само определен набор от действия без познания по новите технологии , без развитие , просто цял живот едно чакане и перчене ко е по-по-най- шлосер, или кофражник. Четох, че авторът на статията бил хейтър и пр. Но същите тези хора хейтват спрямо нея и не си дават сметка, че статията си е статия която отразява реалността.
Авторке, аз съм със средно специално ("дървото", демек - дървен философ), а ти на коя твоя средно-специална позната си се издразнила - нямаш ли висше да и натриеш носа - да не би да си с полувисшо? Отде тоя яд у тебе? На въпроса - не се аби за глупости - вземи напиши статия за нелегалната печатница за бюлетини, остатъците от които бяха адресирани до областите в които ББ не беше свалял килоти и прашки за Джим Кери на миналите избори. Напиши какво ще загуби българското анално отверстие наречено ректорат ако поне веднъж гласува не тайно а явно - може-би така дълго сдържаното ако?! Пиши за нещата които ни пречат да променим живота си , а не за това защо бистриме световната конспирация със свалени гащи (в преобладаващата част килоти и прашки - подмокрени и натежали от влажният поглед на агент буда).
Аз съм само на четиринадесет години и това естествено ме прави автоматично по-нисша от вас-зрелостниците,но и с моите четиринадесет годинки имам право на мнение. Очаквам заливът от хейт и върху мен,защото съм убедена ,че нямате по-важна работа от това да спорите с тийнейджърка. Ами вашите коментари са нелепи. Нелепо е това да не виждате. Големи хора сте,пътували сте предполагам,виждали сте уж...как не видяхте разликата ? Вижте, наясно съм ,че държавата ни не е богата ,но щом има пари за да се направи ремонт на Витошка, не е ли по-добре да се направи някак европейски ? Ами да жълтото е уютен цвят, но тази обстановка наистина подобава на алея в морски курорт. Второто нещо, авторът определено не казва ,че абсолютно всички излизат от университети и училище необразовани ( в случай ,че се чувствате обидени). Но е масово. Повярвайте ми. Аз имам късмета , да не уча в такова училище ,но в повечето учебни заведения е така. Вие си мислите ,че училището е супер и вашето дете (говоря особено за тези в гимназията) се справя чудно и си учи и така нататък ,но вие не знаете и половината неща ,които правят децата ви. Гарантирам ви го. Не на всеки разбира се,но на повечето от вас. Преписва се. Масово и постоянно и от това никой нищо не запомня. Децата се радват на тройки и четворки. Не знам дали вас това ви устройва,просто информативно. Всеки си има силни и слаби предмети ,но това е масово. Казвам ви ,защото знам. Рядко децата имат амбицията да се справят по-добре от "става" . То не е до оценката, а именно до желанието. И те и вие си стоите задоволени със "става". Същата работа и с плочките на Витошка и с домовете на повечето хора и с животите им. С амбиция всичко става,повярвайте ми. Ама нали ни мързии и такова , а пък така "става"..дай да го оставим така. Това се има предвид в статията. С тези мои години и аз го разбрах. Трето, подигравките от сорта на "Мадам Моасе" хич не подхождат на "зрели хора". Смешно е. Наистина ли ? Сериозно ли ? Такива ли са ви зрелите обръщения към човек ,който просто изразява своята гледна точка ? Ама това пък наистина е смешно. Учите ни нас как да се обръщаме към хората, ама всъщност вашите "обръщения" наподобяват 12 годишно. Показах коментарите ви на приятели. Смяхме се. Извинявам се ,ако съм засегнала някого и отново,не ви слагам под общ знаменател, невъзможно е всички да сте такива,но имам очи и мнение и свободата да го изразя.
Трябва да има такива статии. И то много. Радвам се, че на някой все пак му прави впечатление бездарността и некомпетентността. Добра е и връзката образование-работа, творчество, дълг, ако щете. Социален дълг. Нещо, което, за съжаление, липсва в много от дежурните, сипещи огън и жупел срещу всяко мнение, коментари. Е, и това е позиция, ама май омръзва.
Имам няколко въпроса: Възможно ли е, планетата да бъде населявана от 7 милиарда, които да не са посредствени, та дори и от един милиард такива? Ако преподавател по медицина използва учебник от 1984 г., в който пише неща, които са известни много по-отдавна, но са валидни и днес /все пак става дума за науката медицина, а не за версии на Уиндоус/, значи ли това, че той е посредствен? Най-вероятно, във въпросния учебник пише за медицина, а не за това как се прави бизнес с медицина. А може би точно това се очаква да подготви въпросното ВУЗ - хора, подготвени за бизнес, под наименованието "лекари" и "фармацевти". Ако някой не може да си намери работа по вкуса, но все пак захваща да работи нещо друго, защото без пари не може, той едва ли ще постигне някакви "висоти" в професията. Това значи ли, че е посредствен? И накрая малко информация, с която авторката явно не е запозната: Държавата и общините много отдавна не асфалтират улици и магистрали. Това го правят частни фирми, които "печелят" конкурс за обществени поръчки, обявени от общините или държавата. Последните само плащат от бюджетите си на въпросните частни фирми. А тъй като асфалтирането се прави от частни фирми, асфалтът трае 5-6 години и след това - ремонт или нов такъв. Пътищата, правени по татово време, при това повечето, още се ползват. Защото са правени качествено и както трябва, но пък са комунистически, мамка им!
Мария, все пак има един съвсем прост, и все пак важен въпрос - а по-добре ли е от преди това?
.....но млъкни сърце...След две- три гидини плочките ще са се изпотрошили, фонтана ще е в руини и ще има нов конкурс. Запазете си идеите за тогава.