Текстът е публикуван в онлайн изданието на британския вестник The Guardian. Писмото е изпратено от анонимен читател в редакцията на медията.
Спомням си тръпката, когато за първи път те видях на изпит в университета. Ти се отличаваше в морето от намусени и нервни физиономии. Скоро разбрах, че си мил, земен, отдаден, лоялен на семейството и приятелите си човек.
До дипломирането вече бяхме неразделни. Взехме си държавния изпит и се оженихме. Бъдещето изглеждаше светло - двама прясно завършили юристи с родители, които ги подкрепят и обща мечта за семейство заедно.
Започнах кариерата си с много напрежение, стрес и извънредни часове в кантората, както е нормално за един прохождащ адвокат. Ти пък беше неочаквано колеблива в търсенето на хубава работа. Или каквато и да е работа, всъщност...
След леко подстрекаване от моя страна и някои финансови притеснения, които ни връхлитаха, ти започна да сменяш разни длъжности наляво-надясно, като се захващаше с нискоквалифициран труд, подходящ по-скоро за човек с половината на твоето образование и интелект, да не говорим колко нископлатено беше всичко, което опита...
Бременността - нещо, което и двамата желаехме - те отклони от работата-мечта, която имаше възможност да започнеш. След няколко години бяхме благословени и с второто си дете. Никога не се върна на работа, въпреки че и двете ни деца ходеха на училище редовно години наред и имаше как да се грижим за тях, дори да работим и двамата. Първородният ни син скоро отива в университета.
Аз успях да се издигна в професията през годините. Разполагаме със стандартните блага на хора от средната класа - хубав дом в сигурен тих квартал, почивки поне веднъж в годината, щастливи, здрави деца, спестени пари за тяхното образование.
Но всичко това е на цената на огромен личен компромис от моя страна. Стресът, през който се наложи да премина в работата си, беше удвоен от факта, че работех като за двама. От това здравето ми се влоши.
Хора, които не са ме виждали от години, се стряскат, като ме срещнат и повече от веднъж ми се е случвало да дочуя на някое събитие някой да коментира колко много съм се състарил.
Не мисля, че мога да продължавам така още 25 години... Често си фантазирам как напускам фирмата и започвам нещо по-нископлатено и не толкова стресиращо, а ти помагаш с финансите вкъщи, започвайки някаква работа. Каквато и да е.
Молих те и понякога настоявах през годините да се захванеш с нещо. Голяма част от свободното ми време отива в работа по дома и занимания с децата... Виждам как тези традиционни семейни отношения, в които мъжът работи, а жената седи вкъщи, не работят добре за нас. Щях да се чувствам по-малко използван и сам, ако помагаше финансово, поне малко.
Това, за жалост, няма да се случи. Вече ми е ясно, че ти си си ОК с това аз да бачкам като луд нещо, което все повече мразя, стига на теб да не ти се налага да се завръщаш на работа.
Заета си с "ангажиментите" си на доброволец, с упражненията си и различните си хобита. Общуваш с жени на същото дередже - такива, които отказват да си намерят работа като хората.
Заедно вечно се оплаквате от разнообразни финансови пролблеми, с които се сблъсквате, но никога не се замисляте, че бихте могли да снемете от напрежението както на бюджетите си, така и на изнемогналите си съпрузи, като сами изкарате някакви пари.
Семейството ни е благодарно за всичко, което има. Знаем, че сме далеч по-големи късметлии от милиони хора по света, които работят много по-тежко, отколкото аз някога съм или ще работя. Също така много добре знам, че работата може да е неприятно нещо.
Но аз не желая да работиш, за да си купим ягуар или вила на морето. Искам да работиш, за да мога да премина на друга позиция, без това да понижава стандарта ни на живот.
Искам да започнеш някаква работа, за да не ми се налага да се будя по средата на нощта в притеснения, че само моята работа ни крепи да не изпаднем в недоимък.
Искам да работиш, за да може бракът ни да се усеща повече като партньорство. Иска ми се дъщеря ни да може да те види на работа, защото искам самата тя да се реализира в кариерата, така че никога да не е толкова зависима от някой мъж, както ти си от мен. Без значение колко много той ще я обича, а той със сигурност ще я обича много.
Но най-вече искам да си намериш работа, защото искам да се почувствам обичан.
