През 1995-а, когато бях в осми клас, беше много модерно да те изгонят от час и ти да излезеш навън и да мяташ камъчета по прозорците на стаята, в която другите продължават да се правят, че слушат урока по история. Това, разбира се, беше най-малката идиотия, която можеше да си позволи всеки, вкусил от пубертетската анархия ученик. „Смотльовците", които следяха „бунтарите" , излизаха от училище с комплекса на аутсайдери.
15 години по-късно да мяташ камъчета по прозорците на училището е типичен олдскул пример за слободия, тъй като учениците са програмирани директно да налетят на учителя, да играят покер на вързано в час или да снимат с джиесем някое сексче в класната стая.
В проектозакона за училищното образование е предвидено на учениците да се поставят оценки за поведение по всички предмети. Звучи обнадеждаващо - и превъзпитаващо.
Според проекта в края на срока учителите трябва да дадат оценка за поведението на ученика - "похвално", "добро", "нуждае се от подобрение". Тази информация ще се ползва от учители и родители, а в края на IV, VII, X и XII клас класният ръководител ще съставя обща информация за развитието на ученика. Информацията в VII и XII клас ще е задължителна част от свидетелството за завършено основно и средно образование и ще може да се ползва при преценка от вузовете - български и чуждестранни, на кандидат-студентите. А може би и при кандидатстване за престижните езикови гимназии...
Може ли тази мярка да отрезви родителите, които поощряват детето си да предупреди учителката „какво я чака", ако още веднъж си позволи да му повиши тон...
В страна, в която майка отговаря на въпроса на тригодишната си щерка „Къде отиде тати?" с „На майната си!" (из Биг Брадър), е много трудно да се предвиди културния баланс в учителско-ученическото общуване и в способността на децата да осмислят мярката с оценките за поведение.
Ако ситуацията там, където детето би трябвало да се чувства защитено - дома и семейството, е замърсена откъм спазването най-елементарни комуникативни правила между членовете му, децата няма как да се справят „похвално" на терена извън защитената зона - училището.
„Закон за отговорното родителство" е утопична фраза за не един всеотдаен учител, комуто се налага да отделя половината от часа, за да се справи с ученик, който псува новото си гадже по телефона на глас. Или брои пъпките на съседа си по чин.
„Тази мярка е най-лесният начин учител да отмъщава на ученик, когото не харесва и да си позволи да ни рекетира...", коментират пък родители във форумите.
Това показва, че учителите ще бъдат подложени на безпощаден мониторинг от страна на родителите. Родителската интерпретация на подхода към набеденото за лошо дете винаги може да издържи пред позицията на угнетените и от слабото възпитание на учениците, и от ниските си възнаграждения учители.
Поощряването на ученици, които показват високи резултати и социално-адаптивно поведение е далеч по-възпитателна мярка в страна, в която арогантното изразяване е почти задължителна норма да се впишеш в средата. Лошите поведенчески примери са толкова много и толкова неконтролируеми, че заплахата с оценките за поведение може да събуди и присмех.
Може и да подейства. Стига родителите да приемат за свои оценките за поведение на децата си. А учителите да не ги използват като пръчка в килийно училище, иначе ще стане като в „Another Brick In The Wall". Но може и да е първа копка...
"В проектозакона за училищното образование е предвидено на учениците да се поставят оценки за поведение по всички предмети." след това ще сложат сестра Рачид и накрая ще приемат параграф 22, за да може само да се седи и да се гледа умно в час, без никой да може да изрази собствено мнение от страх, че "агентите" на учителките ще ги наклеветят и после, бога ми, как ще ги приемат в елитните столични ВУЗ-ове... нз, този модел познат ли ми звучи или се бъркам нещо ? "В страна, в която майка отговаря на въпроса на тригодишната си щерка „Къде отиде тати?" с „На майната си!" (из Биг Брадър)" с две думи - нямам думи ! ама тея хора,предполагам, не могат да бъдат сравнявани с нормални ?
сестра Рачид кълвеше по тъшаците, пич, боли, ама няма как, истеблишмънтът форматира
Интересно ми е да наблюдавам ,как всеки нов министър поставя нови реформи и "подобрения" в Българското образование.Уж се опитват да внесът някакъв ред в анархията настанала в училищата ,а с измислените си закончета само усложняват работата на училищната институция и ,съответно, и правят престов в училище още по-тягостен. Всеки нов министър се хвърля в промени,подобрения,поощрявания ,а тхе изобщо нямат представа какво в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ се случва в училищата. Дори хора като директорите ,психолозите и учителите имат изкривена представа за нещата ,въпреки че са хора "отвътре".А как стоят нещата?Ето моят пример: Аз съм ученичка от 11 клас и имам желание да уча.Да.Не защото тати ще ми отреже джобните ако не нося 6-ци ,или пък съм "зубър" и смятам да се мазня на учителите.Не,аз съм всеки ден в училище ,защото искам да добия знания,да се развивам,да не бъда необразована.Не заради някой друг ,а заради себе си. Така са и още 6 човека в моят малък клас,който на този етап е пред разпадане.Защо е пред разпадане? Защото важните ми съученици са заети да спят,да ходят на кафе и нон стоп да бъбрят по телефоните с гаджетата.В момента в дневника ни има общо за 12 човека над 2000 неизвинени отсъствия и хиляда извинени (естествено с купени бележки и собственоръчно написани молби). Преди няколко дни ни казаха ,че класът ни скоро ще се разпадне и 6-тимата души ,които искаме да се учим,ще изхвърчат редом с тези ,на които не им пука. И тук идва най-интересното.Попитахме директора ,дали е възможно да продължим образованието си със специалността ,която сме си избрали, а тези ,които вечно ги няма на у-ще просто да ги изключат. Той ни отговори: "Отивате на самостоятелна подготовка и няма да успеете да завършите изобщо!" - като когато каза това ни се смееше сякъш е доволен. Това е положението.Реформи? ХА! Никой не се интересуват от тези ,които искат да се учат! Тези реформи не са за тях.Те са за директорите и учителите чиято единсвена грижа е да са чисти и да не им режат заплатите.Ето такова е истинското положение!
На кого му е притрябвало училището в 21 век? В интернет е достъпна информацията на над 5000 години човешка цивилизация. Който иска да учи, може спокойно да мине без българското образование, а който не иска да учи, нищо не може да му помогне. Марк Твен е казал "Никога не съм позволявал на училището да пречи на образованието ми". Дерзайте млади хора и не влизайте в матрицата - "пари-алкохол-дрога-реалитита".
Много е тъжно, това което разказва Лейди Телгар, или както там се чете. Проблемът не е в закона, а в прилагането му. И по мое време имаше хора, които надвишаваха не само позволеният максимален брой неизвинени отсъствия, но и позволеният максимален брой извинени такива. Разбира се, цифрата бе много пъти по-малка от тези, за които говори Лейди. Смешното е, че някой е допуснал да се натрупа тази цифра, и сега се чуди как да оправи положениетои да накаже виновните. Криворазбраното правосъдие, царящо не само в образованието, но и навсякъде. Учителите обвиняват родителите, родителите учителите, децата обвиняват всички, нищо ново под слънцето. Така както го виждам образователната ни система няма да се подобри скоро.
добре, че се измъкнах нефораматиран и навреме...на всичкито отгоре с всичките си съученици( за тях не мога да твърдя първите 2 )