Ура, най-после дойде септември! A това е особено важен месец за нашия академичен град, както го рекламират в преведените с "Гугъл" на английски и немски рекламни брошури. И обяснявам защо.
През септември вече никого не взимат трудовак (както пееше Тодор Колев едно време), но затова пък го взимат студент. Което е чудесно, понеже лека-полека нашият малък провиницален град отново се изпълва с хора. Това пък носи приятна трансформация в цялостния урбанистичен пейзаж след мерзката лятна обезлюденост, властваща над барчета, капанчета и библиотеки.
О, библиотеки ли казах? Дискотеки имах предвид, ай ем сори.
И да, английският е абсолютно задължителен, ако искате напълно да се потопите в студентската атмосфера на града, защото в едно от двете висши учебни заведение тук това е официалният работен език.
Бързам да ви успокоя, че акцентът ви не трябва да звучи по-добре, отколкото този на служител в кол-център в Индия, за да се разберете с многото чужденци тук. Причината е, че единствените хора, които говорят английския като Клинт Истуд са трима-четирима професори от "царевичния" Среден Запад и още няколко други хора с неанглоезични фамилии.
И така, когато дойде септември и въздухът отново се изпълни с жизнерадостна младежка глъч на студенти и от двата големи и престижни университета, градът се превръща от един безнадежден прованс в един малък Кан.
Главната става булевард "Кроазет", по която дефилират първокурсници с обесени на вратовете баджове с имената им и адресната им регистрация, така че ако се загубят или някой ги намери в безпомощно състояние, да ги предаде или на охраната в студентското им общежитие, или в спешен център.
Галин, Дебора, Емануела и още известни само-първи-имена от гилдията напират за участия в най-яките нощни клубове, защото знаят, че "тука е купонът". Говори се, че тая есен ще й е трудно да се уреди единствено Преслава. Помоутърите се опитали да й обяснят, че студентите едва успели да разпознаят от плакатите Джей Ло, когато дошла да пее в града, пък камо ли нея, както е сега с променената визия заради оперирания нос.
Заради космополитната атмосфера, която цари навсякъде, менютата в ресторантите се предлагат на два езика: английски и разлошки, известен още като разлочки. В едно от по-елитните заведения специална атракция, предназначена най-вече за студенти от бившите съветски републики, е появата на сервитьор, поразително приличащ на Путин, който сервира специалитета: сельодка по украински върху канапе от водка на ледени кубчета.
За студентите с по-скромни финансови възможности местните баничарници и дюнерджийници предлагат денонощен сървис. Класиката "мазен бюрек след запой в четири сутринта" се предлага във вариант със и без кокаин.
В кафенетата в централна градска част пък се вихри хипстърство до дупка. По-отворените момичета се носят ефирно с маратонки в комбинация с плисирани поли и пият зеленяци от буркан със сламка, а момчетата си свиват цигари с био тютюн, носят бради, очила без диоптри, панталони с "висок глезен" и еспадрили на босо. По-изостаналите в модно отношение девойки все още изглеждат като Ким Кардашиян от дебелия й период с нарисуваните с флумастер вежди, но това е без значение, понеже всички дружно пият от буркани и това е много в духа на студентския-тире-хипстърски живот. Страшно е приятно някак.
А просещите циганчета са най-щастливи, понеже студентите-хипстъри са единствените в града, които са толкова заблудени да си мислят, че като няма под ръка китове за спасяване, и спонсорирането на малцинствата може да бъдат достойна кауза.
Разбира се, многоспектърният студентски живот предлага и безброй интелектуални и гастрономически занимания. Във вечерите на културното многообразие представителите на Казахстан блестят сред останалите чуждестранни студенти с особена светлина. По традиция те гощават своите нови другари с башбармак - ястие, от което обаче почти никой не дръзва да опита, след като научи какво значи името му в превод: "пет пръста".
На особена почит са общите спортни мероприятия, които студентите от двата университета обичат да организират спонтанно. Целта на любимата игра "По-умната птица печели", например, е състезателят да върви колко се може по-дълго по перилата на мост над реката, балансирайки с празни двулитрови бутилки от бира. Печели този, който последен падне и има най-малко контузни и охлузни рани.
Друга любима мултикултурна игра е "Кой е по-по-най", която, въпреки подвеждащото си заглавие, не представлява викторина с въпроси, изпитваща общата култура на участниците. Играта е по-скоро метафоричен израз на непримиримата вражда между студентите от Югозападния и "по-добрите" студенти от Американския. Нещо като Капулети срещу Монтеки и спартанци срещу перси, само че в западнобалкански вариант със средноазиатски елементи на драма и поквара.
Накрая всички се помиряват в линейките на път за МБАЛ-а. За съжаление, местната преса отразява събитията с незаслужено оскъден патос.
После идва октомври и става по-скучно.
