И на живо Джан Дзъи е въплъщение на блясъка.
Роклята, която носи, е дизайнерска. На лицето й няма и бръчка. Колекция от диамантени пръстени блести по пръстите й. Това е дезориентираща гледка, особено за актриса, която е изградила кариерата си с подобни на балет епични бойни сцени във филми като "Тигър и дракон", "Герой" и "Къщата на летящите кинжали". Това, че стройната, елегантна 34-годишна жена е станала едно от новите лица на бойните изкуства, е доказателство за нейните актьорски способности и преобразяващата сила на киното.
В най-новия си филм "Великият майстор" (The Grandmaster), Дзъи отново работи с режисьора Уон Кар Вай (двамата си сътрудничат през 2004 за филма "2046"), за да разкаже историята на Ип Ман (Тони Люнг), майстор на винг-чун, който се превръща в уважаван инструктор по кунг-фу и наставник на Брус Лий. Дзъи играе Гонг Ер, експерт по школата багуа на кунг-фу, която се сблъсква - и физически, и романтично - с Ман.
Били ли сте почитателка на бойните изкуства или Брус Лий, когато бяхте дете?
Не съм особен фен на кунг-фу или Брус Лий. Всъщност много повече харесвам момичешките, женските неща! Но Ип Ман е много сериозна фигура в китайската култура, така че всички сме чували за него.
Как се превърнахте в една от суперзвездите на кунг-фу, ако изобщо не се интересувате от бойни изкуства?
Когато Анг Лий ме избра за ролята в "Тигър и дракон", не съм подозирала, че един ден ще ме смятат за ролеви модел за кунг-фу филмите. Хората ме приемат за много силна жена. Радвам се, че го направих, защото за мен това беше нещо ново, а научаването на всички кунг-фу умения ме направи по-силна - и психически, и физически.
Кунг-фу беше много доминирана от мъжете област. Смятате ли, че сте допринесли за разчупването на половата бариера?
След "Тигър и дракон" излезе и "Солт" с Анджелина Джоли, и много други филми, в които героините са силни жени. Харесва ми да виждам силни жени на екрана. Усещането от това е много приятно.
През какъв тип подготовка преминахте за "Великият майстор"?
Тренирахме около шест месеца и тренировките бяха много сериозни. Уон Кар Вай искаше да се превърнем в специалисти по бойни изкуства даже преди да сме започнали да снимаме. Той идваше в залата за тренировки, преди да снимаме, наблюдаваше ни и казваше неща като: "Трябва да се наведеш малко повече." Това ни притесняваше, така че тренирахме по-усърдно. Имах трима различни учители по кунг-фу, които ме учиха на различни подходи към моята кунг-фу дисциплина във филма.
След "Тигър и дракон" можехте да заминете за Америка и да снимате в Холивуд, но не го сторихте.
Когато си избирам роля, обмислям много внимателно защо ще снимам този филм. Често получавам сценарии от Холивуд, но те са стереотипни роли за китайска актриса. Там смятат, че китайските актриси могат да снимат само кунг-фу или екшъни, но аз мога много повече.
"Мемоарите на една гейша" беше голям момент за нас да покажем на света, че можем нещо повече от това да сритваме задници на екрана - можем и да играем добре. Иска ми се обаче да се върна все пак в Америка. Просто зависи от проекта и ролята.
Виждаме все повече китайски актьори във филми - като Бинбин Фан в предстоящия пореден филм от "X-Men", или Бинбин Ли в новото продължение на "Трансформърс". До каква степен това е свързано с потенциала на китайския боксофис?
Бинбин Фан участва и в китайската версия на "Железният човек 3". За тях може би това е добър опит и изживяване. От друга страна, мисля, че ако си сериозен актьор, не би желал да участваш в такива филми, защото нищо не се изисква от теб. Често ме канят за такъв тип роли и винаги отказвам.
Преди доста време се срещнах със Зак Снайдер. По-наскоро разговаряхме с Баз Лурман. Трябва обаче да знаеш кой си всъщност и какво искаш да правиш - и да не решаваш с лека ръка: "О, ето голям, комерсиален холивудски филм - ще участвам, разбира се."
Наскоро се снимахте във филма "Любов до живот", който се занимава с темата за СПИН - донякъде табу в китайската култура и кино. Какви други табута има в Китай, които са трудно преодолими на екрана?
Едно от нещата, които никога не подхващаме като тема, е културната революция. Това просто не се случва. Освен това нямаме филми на гей-тематика в Китай. Трудно е за китайските творци, защото пътят ни всъщност е много тесен и изборът не е голям. Не можеш да се занимаваш с историята. Ако хората са недоволни от властта, не можеш да говориш и за това. Не можеш да разглеждаш и гей-тематиката. Много ограничаващо е, но мисля, че всички в творческите среди се борят нещата да станат по-отворени.
Има ли шанс да ви видим в някаква роля в продължение на "Тигър и дракон"?
Още не знам - но всякакви странни неща може да се случат!
Ходили сте на уроци по балет на 8-годишна възраст и сте учили пекинската танцова академия от 11- до 15-годишна. Как това е повлияло на живота и кариерата ви?
Годините ми на танцово обучение изцяло промениха начина ми на мислене. На тази възраст смятах, че просто не мога да издържа. Но упоритостта ме държеше там и си повтарях, че няма да се откажа. Бях млада, решителна и исках да стана много добра в това. Така че някак си продължаваш да се бориш, дори и тялото ти да не може да издържи.
Мразех танците, но не можех да напусна, защото щях да изгубя достойнството си. Така че страдах адски дълго. Сега вече не правя нищо, когато се чувствам принудена да го правя, или за което не изпитвам особена страст.
Интересно тогава, че всъщност се превърнахте в световна звезда най-вече заради подобните на балет ваши филми с бойни изкуства.
Има някаква справедливост все пак в живота. Някога си платих скъпо за амбицията да съм добра в танците, и сега това ми се отплаща.
