Там, където водите на река Боровица се вливат във вече набъбналото туловище на язовир "Кърджали", се оформя един малък, но изключително интересен район, богат както на природни, така и на исторически забележителности.
Като започнем от южната страна на язовира, където се намира един от най-сниманите му меандри, прочул не само водохранилището, но и целите Източни Родопи, преминем през кацналата отсреща средновековна крепост Патмос, мистичното тракийско светилище в пещера Утробата и се пренесем чак до средновековния мост, обкрачил двата бряга на река Боровица - очите на пътешественика има какво да видят!
Ако към тези забележителности прибавим и необикновената красота на тукашната природа, оформила подножието на връх Бездивен като част от далечния Гранд Каньон, както и всички останали непристъпни скалисти брегове, край които лъкатуши язовирът, разходката в този регион може да се превърне в истинско пиршество за сетивата.
Едно любопитно местенце в близост обаче често остава в сянката на всички тези така привлекателни дестинации. А както ще разберете, и в сянката на самата планина.
Макар асфалтовият път да минава наблизо, дотам се стига единствено по въжен мост и само пеша. Автомобилите имат достъп единствено, когато водите на река Боровица намалеят, и то по черен път.
Това място е село Ненково.
Малкото родопско селце се е сгушило в подножието на източния склон на Бездивен и заради разположението си отрано се събужда със слънчевите лъчи.
От дворовете на къщите кукуригат петли, а по прашните калдъръмени улички крави и овце се насочват към местата за паша, докато стопаните им се приготвят за работа из накацалите по бреговете на Боровица нивички.
Така започва денят тук. И макар годината да е 2016-та, единственото нещо, което свързва това място със съвремието, е електричеството.
Някога селото е имало смесен магазин с пивница, но в наши дни от тях е останала само ламаринената постройка, ръждясваща до малкия паркинг край въжения мост. Най-близкото населено място, в което местните могат да си купят продукти от първа необходимост е разположено на 15 км от тук.
Днес в Ненково живеят малко над 100 души и действителността за повечето от тях не е особено различна от тази на бабите и дядовците им - един живот извън обичайния ход на времето, здраво свързан със земята.
Защото, ако не броим скромните пенсии на застаряващите ненковчани, единственият друг източник на препитание остават добитъка и скромните парцели земеделска земя, които местните продължават да обработват с усърдие и любов.
Както навсякъде другаде, така и в Ненково липсата на работа е основна причина младите да напускат родното си място, като много от тях прескачат опцията да се преместят в областния град Кърджали и директно се насочват към чужбина.
В селото продължават да живеят само възрастните, а когато и те си отидат, след тях остават само старите им къщи.
Те, от своя страна, също като някогашните си стопани една по една напускат селото, превръщайки се в руини... А такива в Ненково има много.
Каменните градежи на преклонна възраст са още един признак за безвремието, настанило се тук. В студените месеци, когато през по-голямата част от деня селото попада в сянката на околните хълмове, старинните комини на къщята на по над 100 години вият тънки струйки дим, който рисува картини от една вече забравена реалност.
Историята се настанява из уличките на Ненково, така както преди много години се е настанила край издълбаните в скалите тракийски ниши, намиращи се на метри от землището му. Така, както е приобщила към себе си и близкия средновековен мост, по който в далечни времена са преминавали кръстоносците по пътя си към Светите земи.
Защото дори да изчезне, животът по тези места неизменно оставя отпечатък, който да напомня за това, което е било някога.
каменните плочи на гробовете са нови, правени при "нормален" майстор. също имената са изписани на латиница, не на кирилица.
Дали ще ме разберат, ако им кажа "Добър ден" на български в това китно... българско селце.