Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Младежкият жаргон или просто "wtf"

Езикът е организъм, който постоянно се развива и жаргонът изпълнява ролята на авангарден агент на промяната. А чуждиците нахлуват най-бързо през "фийда" на градския сленг
Езикът е организъм, който постоянно се развива и жаргонът изпълнява ролята на авангарден агент на промяната. А чуждиците нахлуват най-бързо през "фийда" на градския сленг

Модерният младежки жаргон в България прилича на противоречив хибрид между освежени тарикатски изрази от едно време и заемки от голямото, почти всеобхватно, Интернет общуване.

Сленгът на новото поколение е ярко доказателство за грандиозното влияние на виртуалната среда в изграждането на нова и динамична градска култура. Жаргонът е подвластен на значими мутации, които ознаменуват еволюцията на неформалното общуване. И за разлика от биологичната еволюция, теоретизирана от великия учен Чарлз Дарвин, видоизменянето на вербалния пейзаж може да се наблюдава в реално време.

Поствам и постя

Голямото културно събитие, което драматично промени езиковата картина, е трайното навлизане на социалните мрежи в живота на милиони млади българи. Трудно е да си представим комуникацията без Facebook, YouTube, Twitter и дори Instagram. Почти целият ток на младежкия жаргон минава през тези гигантски преобразуватели на словото.

Няколко могъщи сайта програмират и препрограмират "прекрасният нов свят" (по Олдъс Хъксли) на интернет поколението. Невъзможно е да мислим в сегашно време без вече болезнено познати, експлоатирани и леко изменени чуждици и неологизми като "шервам", "лайквам", "туитвам", "адвам", "ъплоудвам", "ъпгрейдвам", "спамя", "тролвам" и разбира се, "поствам". Последното някои хора от по-старите поколения извън градовете сигурно все още бъркат с "постя". Със сигурност ако някой младеж реши да пости, ще постне детайлна информация със снимки за промененото си меню.

Уличните класики "човече", "копеле", "бате", "батенце", "батко" и "брато" падат в неравна битка с еквивалентите си от англосферата и блогсферата "бро", "брадър", "мейт" "дюууд", "бъди", "мен", "ман", мутиралото и познато от "Саут Парк" "бра" и дори "брохийм".

Дрън-дрън минава на заден план за сметка на бла-бла и дори колоритните местни обиди отдавна не могат да се мерят с негово лексикално величество "fuck" - най-използваната и универсална дума на планетата. Световните сайтове оказват драматично влияние на езика - аз вече не търся нещо, аз от "гугълвам".

"А ти инстаграмиш ли?"

В най-лошата си форма интернет лексиката прилича на стерилен новговор (по Оруел) засягащ в различни степени повечето младежи и професионални прослойки, които постоянно ползват сайтове като 9GAG, 4chan, tumblr и социални мрежи. От една страна това допълнително дълбае в културната пропаст, която зейна между мобилните "wi-fi"-граждани на ХХI век и хората, които останаха извън обхвата на трите w-та.

Дори аз - на 28 години - бях принуден да доближа веждите си до върха на челото в гримаса на учудване, когато преди време младо момиче за пръв път ми зададе въпроса - "Ти инстаграмиш ли?". По-късно осъзнах, че това действително е разпространен глагол със сравнително широка употреба.

От друга страна пристрастяването към наситената с емотикони, съкращения и meme-чета култура на общуване "даунгрейдва" качеството на езика и стила на изразяване. Глобализиращият тренд действа ограничаващо и парадоксално, а във века на информацията, води до словесен, оттам и до мисловен минимализъм.

Както казваше легендарния комик и социален сатирик Джордж Карлин - "Качеството на мислите ни е толкова добро, колкото е качеството на езика ни". Все по-често чувам да се говори в абревиатури - "OMG, видя ли колко фъни беше тоя пост! LOL!", или - "Профилният му пик беше WTF, направо си казах, сириъсли, тотален дислайк!" . Чат писането се материализира в говорене и, повярвайте ми, не звучи OK.

Лузъри и уинъри

Много млади (и не само) хора са интелектуално мързеливи и не искат да се мъчат с добре премислено, нюансирано фразиране. Те могат да разчитат на готови лексикални матрици, които преди идваха под формата на тарикатеещи банални квартални лафове: "ти тъп ли си или да", "не ме гледай като паднал от Луната", "ослушва се като прасе в тръстика", а сега са клишета от световните сайтове.

Когато екземпляр на българското юношество се провали в нещо и претърпи фиаско, той е "лузър", преживял "епик фейл". Триумфалните изрази "рулз", "рулира" и "епик уин" се използват в обратния случай. Алкохолни и посталкохолни определения като "цепи ме главата", "напорках се", накърках се", "насвятках се" и дори сравнително новото "тотална щета" постепенно остават в сянката на вдъхновени от компютърните игри чуждици, например "вкарах си демидж".

Интелектуалната леност приема формата на тревожен езиков редукционизъм, което пък беше централен страх в анти-утопията на Джордж Оруел "1984" и намери проявление в соц названията от бившия комунистически лагер.

Всичко чуждо е наше

Другаде се наблюдава порив към лингвистични инвенции: цигарата с марихуана, например отдавна не е само джойнт. За разнообразие ( а понякога и за заблуда на органите на реда) се използват думи като масур, чадел, коз, жмел, музика, зеленище, глави и дори Чичо Митко в някои региони. Едно квартално наркоманче обичаше да повтаря кодираното изречение - "Двойна изпилявка знам - кале и джам", което значеше, че момчето обича да си "вкарва демидж" с комбинация от лепило (кале) и амфетамин (джам).

Паниката на езиковите пуристи от чуждиците все пак е преувеличена. Езикът е организъм, който постоянно се развива и жаргонът изпълнява ролята на авангарден агент на промяната. А чуждиците нахлуват най-бързо през "фийда" на градския сленг.

Думи като "хейтвам" са напълно интегрирани в модерното ни говорене. И нека тези, които хвърлят камък по "фън" и "куул" първи се очистят от "кеф" , "лаф" и от "болшинството" други турцизми и русизми, наводнили общуването на български.

Ясно е, че идеален, съвършено качествен жаргон може да има само в контролираната среда на литературата. Няма как да убедим младежите да говорят на измисления от Антъни Бърджис за "Портокал с часовников механизъм" социален диалект "Надсат" - палава комбинация от думи на римувания кокни сленг, цитати от Библята на Крал Джеймс с немски и славянски примеси плюс лингвистични изобретения на самия автор. Въпреки че ако можехме да превърнем Надсат поне във временна тийн мода, щеше да бъде просто "епик".

Най-четените