Мисля, че на първи януари към обяд е най-тъжно. Както е през ноември, ама по-глобално и безизходно. През ноември няма и един празник като хората, за който да си закачиш увесения нос (освен Хелоуин, ама е малко пресилено и детско).
Тогава е и кално, мрачно и потискащо, годината е в края на третата си възраст и всичко е сиво.
Обаче все пак си знаеш, че декември е на някакви си две-три седмици разстояние. А с декември идват светлините и надеждите!
Градът се оживява от коледния кич, народът се щура в пазарна истерия, правят се планове, ходи се на гости, взимат се отпуски. По това време нещата с меланхолията рязко се подобряват. Разбира се, има ги и депресиите по празниците, но в този текст ще става дума за обичайната следпразнична тъга, не за клинични практики.
Събуждането на първи ануари е и като последния ден на морето - вече си извън групата на почиващите, но и още не си приет обратно в лоното на прибралите се у дома. Рееш се безроден в пространството, което хем не е вече ваканционно, хем още не е делнично.
Времето изведнъж започва да се върти като въртележка на хамстер, а ти се опитваш да го хванеш за опашката и да изцедиш от нея още малко ентусиазъм, още малко шляене и мързел, още малко удоволствие.
На първи януари, докато сънено се опитваш да се насладиш на края на празниците, полека започва да те затиска реалността.
И нагло да ти се блещи, за да ти напомни, че от втори януари всичко си е... както преди! Дори и по-тегаво, защото си оставил един тон важности за вършене за "след празниците" и сега, докато бавно и мъчително се връщаш към неотложността им, те ти висят над врата като наточени сатъри.
И започваш с риторичните въпроси. Как сега пак ще ставам рано?! Как ще се натикам в трафика и ще му подаря часове от живота си?! Ще успея ли да си подам навреме данъчната декларация, ще мога ли да си свърша работата до оня дедлайн, дето през декември изглеждаше толкова далече?!
Коя ще е тая сила, дето ще ме накара да си изпълня поне трийсет процента от предновогодишните обещания, като това да спортувам всеки ден, да си направя разтоварваща от алкохол диета, най-после да заживея здравословно?! Дали не е крайно време да вземем да си родим още едно дете?!
Следновогодишната нега (забравили сме тази дума, а тя е нещо като скандинавската хюга, ама тъжна) ми е в ДНК-то. Преживявам я всяка година, откакто се помня. И понеже се справям с нея от детството си, имам самочувствието, че мога да предложа поне десетина разработени начина за менажирането й.
Споделям ги с емпатията на човек, който през целия януари току похлипва за щяло и нещяло и винаги носи по джобовете си по някоя и друга носна кърпичка в случай на рязка дехерметизация на иначе позитивно настроената си същност.
Задължително си организирайте някакви занимания за първата половина от януари!
Ако останете само с новогодишното празнуване, е много вероятно в края на първата работна седмица от новата година да се чувствате като препил, преял и освиркан клоун от беден цирк - нито да ви е до представление, нито до ядене и пиене, нито до смях.
Затова си направете програма - концерти, кино, джаз вечери - всичко върши работа!
Организирайте си следновогодишни срещи с приятели!
Хубавото на януари е и, че тогава има много имени дни. Но и дори да нямате именици сред познатите си, инициирайте малки приятелски срещи с хора, с които по-рядко се виждате или сте се позагубили напоследък.
Пийте заедно топли неща, говорете си за миналото и настоящето, обсъдете малко живота и си обещайте да се виждате по-често. Ако не успеете, то поне през следващия януари със сигурност.
Прозвънете и си направете онлайн чатове с близките и приятелите, които са извън България.
От опит знам, че виртуалните вечери са много работещ начин за справяне със следпразнична меланхолия - сядате на масата в София, правите презокеанска връзка и в екрана на компютъра ви се материализира маса в Бостън. Е, вие ще вечеряте, пък те ще обядват, но какво значение има това - нали сте заедно?
Направете нещо, което отлагате отдавна.
Като например да се разходите в парк, в който не сте били, да видите някоя средновековна църквичка в затънтено селце наоколо, да пробвате прочута кръчма в съседен град, да си направите поход на Витоша.
Ако имате някой забравен, възрастен роднина, когото никога не сте виждали или пък не си спомняте от дете, посетете го специално. Ще си тръгнете от подобна среща с цял един непознат живот като подарък.
Вместо да се напъвате да си правите ски ваканциите непременно в дните между Коледа и Нова година, когато по пистите е тарапана, направете ги сега.
Да излезеш в отпуска, когато другите се прибират от своите, е като да отидеш на море през септември - хем е по-спокойно, хем кефът е по-голям и по-продължителен, защото почиваш последен.
Захванете се с нещо абсолютно ново и непознато.
Като например това да научите някакъв език. Вземете си най-елементарния учебник и отделяйте всеки ден по четиресет минути или час, за да си учите сами.
Дори и ентусиазмът ви да трае месец, времето никога няма да е загубено, защото все ще ви останат две изречения, които да можете да вържете при нужда.
Излизайте и бъдете сред хора.
Като ви стегне шапката, трябва да има нещо, заради което да я свалите.
Така че курс по йога, готварство, керамика, шиене, правене на бижута, народни танци, канго джъмпс - все едно, важното е да сте сред себеподобни, да чувате непознати гласове, да научавате нови истории и да предизвиквате себе си.
Като казах да предизвиквате себе си... Изненадвайте се!
Поставете си някаква на пръв поглед елементарна цел, която да постигнете, и впрегнете силите си за реализирането й. Например да свалите пет килограма за един месец, да се прочетете пет книги за две седмици, да направите шпагат, да научите текста на някоя песен.
Ако не сте си правили коледно почистване, направете го сега.
Ама не такова с вманиачено търкане на подове и прозорци, а такова за преподреждане на нещата по шкафовете и гардеробите. Отделете си поне време за това и му се отдайте търпеливо. Пуснете си хубава музика, облечете си домашни и меки дрехи и потънете в къщните архиви!
Разглеждайте си снимки и документи, сгъвайте и прибирайте за спомен бебешките дрешки на децата, отсавете си време да си прочетете някогашните картички и писма. Подобно връщане в миналото често води до много бъдещи пътеки, така че не го приемайте просто като отдаване на носталгията, а като осигуряване на опора за напред.
Колкото и тъжно и безизходно да ви е, правете неща за себе си и си угаждайте!
Топло какао и коледни чорапи за пред телевизора, черно-бял филм с пуканки, дълга вана, цяла купа крем брюле само за вас... И полека започнете да планирате времето нататък - ето го февруари с неговите любов и вино, после е март с мартениците и деня на колежката, а след това идва април с първата пролет и поредния Великден!
Всъщност майсторлъкът в преодоляването на меланхолията след празниците е в това да организираш добре времето си между тях. Което на практика означава да си направиш много и чести малки празници от вяскакъв вид.
Празнуването е като щастието - то не е цел, а пътуване.
Начин на гледане на света, а не дестинация. Така че всеки ден празнувайте по нещо - нещо научено, нещо спомнено, нещо "за първи път", нещо за пореден, нещо за последен, нещо неочаквано, нещо до болка познато, нещо свое, нещо чуждо или нещо общо.
Думата празник идва от старобългарската "праздьнъ" - празно време, време без работа. Ако празнотата на празника се е заселила у вас, след като той е отминал, значи просто й трябва пренасочване. Затова в тези дни нежно я запълнете с ваши си неща.
