Човекът, който уби музиката

Тези дни се навършиха точно 16 години, откакто един човек съсипа окончателно световната музика. За капак се изниза по Млечния път директно в черната дупка, налапвайки едно бренеке за едър дивеч... и ни остави тука да му сърбаме ошава.

Ако до тук нищо не сте разбрали, нека ви е за урок, защото всичко в музиката, създадено с толкова труд и талант до края на 80-те години на 20-ти век, отиде в канализациите на Сиатъл заради един музикант, който изобщо не искаше да е такъв.

Неговото име е Кърт Кобейн и ще остане навеки в историята - като Враг номер 1 на качествения звук, праха за пране, шампоана и здравословния начин на живот.

Има един зловещ виц за него, че записал 5 албума с Nirvana, натъпкан с дрога като цици със силикон на фолк певачка. Една априлска утрин на 1994-та година, обаче се събудил без нищо за „трансмисия" под ръка. Тогава решил да си пусне на чист разсъдък малко от музиката, която записвал през годините. И още на първата песен свалил ловната пушка от стената и препарирал гръндж-чудовището в пика на славата му.

Преди това обаче в продължение на цяла петилетка другарят Кърт научи юношите бледни по света широк да не се къпят, перат и решат по никакъв повод. Но това съвсем не е всичко. Кобейн изведе до фешън висоти кецовете „Конвърс" и дебелите карирани ризи на дървосекачите от американския Перник. Пострига на черта мазните кичари на де що има прошляк по кълбото земно и превърна никому неизвестната Къртни Лав в овдовяла знаменитост.

Големият късмет на триото Nirvana в онези времена беше, че MTV все още излъчваше музика и видеоклипове в програмите си. В бонус им дойде и фактът, че съветският лидер Михаил Горбачов реши да влиза в учебниците с фелациото, наречено „перестройка". И след като Горбачов обърна света със задника нагоре, точно на Кърт Кобейн му светна да повтаря анархичните подвизи на Sex Pistols и The Ramones в някакъв измислен копи-пейст.

Грънджът умря почти толкова скоропостижно колкото пънка, но това, което последва, е несравнимо с него. Докато в края на 70-те се отприщи лавина от стилове и изпълнители, кой от кой по-талантливи и полезни, то от средата на 90-те дойдоха само „гавъри", „мадафака" и монотонен шум, наречен „къща" на английски (house), гарниран с обилна салата от „екстази".

Ето това ни остави Кърт Кобейн - човекът, който погреба със себе си световната музика! Дано Джако, Елвис или Фреди му забият по два шамара при среща горе между антициклоните, за да не реши случайно пак да събира там Nirvana, попълнена с Хендрикс и Джоплин, че горко му на царството небесно...

R.I.P. Кърт Кобейн - The Man Who Killed The Music!

Тагове: кърт кобейн
#1 Andrei 07.04.2010 в 16:37:33

Дано се шегуваш, ВаГро. Защото ако това което пишеш наистина го мислиш значи си доста повърхностен човек. Музиката е много повече от ноти. Това ти го казва човек, който добре разбира от ноти. Имаш някои добри попадения с това за лошия саунд и шампоана, но като цяло трябва да се засрамиш.

#2 bravos 07.04.2010 в 17:00:44

Цялата истинина и само истина прочетох в този материал.

#3 lk 07.04.2010 в 17:19:19

Странно! Това наричам свобода на словото. По-точно на мнението. Да заявиш - `царят е гол`. И аз не мисля, че това е музика, но честно казано не бих го казала така, както автора на материала. Това, което е етикетирано като `гениално`, или поне харесвано е трудно да се отрече. В интерес на истината не зная дори защо Бийтълс са етикетирани като гениални?

#4 Kingkawa 07.04.2010 в 17:29:01

Въобще не съм съгласен, че Кобейн е убил музиката или й е повлиял по някакъв друг начин освен позитивно, създавайки, заедно с банди като Pearl Jam, Saundgarden и Alice in Chains, цял един музикален жанр - грънджът. Личната му хигиена няма да е коментирам, но нейното състояние не би следвало да е отправна точка за заключения относно музикалния му гений. Пристрастеността му към определени лекарства и, впоследствие, наркотиците се дължи и води началото си от хронично стомашно-чревно заболяване, което преследва Кобейн през по-голямата част от живота му, но това е друг въпрос. Статията ме привлече именно със заглавието си, бидейки поместено над/до снимка на Кърт Кобейн, но не очаквах различно от лек саркастичен поглед или дори по-хаплива ирония... А къде се връзва шестият абзац в цялата тази статия?! И да търсим ли сметка на споменатия Фреди Меркюри, че и той е бил зависим, да не споменавам проблемите на Краля. Всеки човек си има кусури, но тук е писано, сякаш, целенасочено срещу Кърт Кобейн, което не приемам. Извинявам се за дългия коментар.

#5 Goiko 07.04.2010 в 18:59:51

Нека автора на статията последва примера на своя герой и да вземе да се гръмне със патрони за глиган..както се пее в една песничка.

#6 djsupermax 07.04.2010 в 20:13:44

@Goyko: При втори твой такъв коментар ще бъдеш изхвърлен от сайта. Коментарите са място за изказване на мнения относно материалите и съдържанието им - положителни, отрицателни, всякакви, - а не място за обиди, особено към авторите. В твоя коментар мнение няма, има само обида към автора. Ако искаш да му кажеш нещо, ще трябва да се напънеш малко. Ако не можеш или не искаш, а влизаш само за да плюеш и обиждаш - потърси си друго място, нет голям. Тук компромиси с добрия тон няма да правим. Към никого.

#7 zDvera 07.04.2010 в 21:34:07

Всеки има прави на мнение и моето съвпада с това автора !!! Гръндж - грозна дума !!! За мен означава мизерия , воня , гадост !!! Не знам защо тогава хората решиха да протестират като не се къпят !!! Но в едно прав автора тази групичка на тез тримата отприщи тогава само низки страсти и не донесе нищо добро в музиката - поне за мен !!! Вместо да се радвам на групи като Бон Джови , Аеросмит , Деф Лепард и т.н. Да харесваш този мизерник който явно в крайна сметка като са изтрезнял и е усетил собствената си миризма(воня) е направил единаственото разумно нещо - гръмнал се е.

#8 milesdavis 08.04.2010 в 17:43:09

По-слаб музикален журналистически материал не бях чел. Авторът не само не разбира от музика, но и не се интересува от музикален журнализъм. Просташкият виц, сравненията с чалга певачки, американския Перник и повърхностните жанрови генерализации показват неспособността на автора да преглътне арогантното си (просташко) собствено мнение и да придаде някаква журналистическа стойност на темата. (журнализъм 101, бате) Молбата ми към редакторите е да бъдат по-взискателни към content contributors в този проект, защото е недопустимо и непрофесионално да се публикуват подобни материали. Но ако сте решили да гоните аудиторията на анти-журнализма а-ла-Бареков, значо сте на прав път. Едно е сигурно, аз и хората, които споделят моето мнение (= % от не многото читали), НЯМА ДА ЧЕТЕМ ПОВЕЧЕ ТОЗИ АВТОР! ...защото има : guardian.co.uk/music npr.com residentadvisor.net metacritic.com pitchfork.com rollingstone.com downbeat.com qthemusic.com thewire.co.uk edno.bg dot.cult.bg/notitle ...

#9 djsupermax 09.04.2010 в 02:03:00

Гусин Дейвис, признавам си, че лично мен като редактор мнения като вашето ме докарват до нездрав и изключително просташки възторг, съпроводен на отделни моменти с истинско цвилене от смях, обикаляне в кръг из офиса и крясъци "йес, йес, йееес!". Да ви кажа честно, всяко ваше изречение ме кефи! Прав сте, авторът наистина не разбира от музика - той, ако разбираше, нямаше да издаде 3 албума! Нещо повече, този както вие справедливо отбелязвате "простак" е такъв нагъл измамник, че е успял да излъже цяла Държавна атестационна комисия, която още по живково време му издаде официален документ, че той разбира от музика и е способен да си изкарва професионално хляба с нея. При това той има категория, която се взема с изпити като за космонавт и само 21 души в България - предимно членове на въпросната комисия - имаха по-висока... но вие сигурно знаете по-добре. Точно така, заявете му на тоя жалък автор, че не само не разбира от музика, но и не се интересува от музикален журнализъм - санким той сам не знае това. Разбира се, вие малко сте се объркал, попътно забравяйки да забележите, че това не е научна монография в музиколожко списание, а четиво от долен фейлетонно-сатиричен тип, написано за очевидно забавление на евентуалния читател. Затова и строгият ви, но справедлив гняв съкрушително се стоварва върху певачките, американския Перник и прочее дивотии в текста. Допускам, че още се чудите що щат те там, нали? Журнализъм 101, бате... Апропо, ще ли ни просветлите и що е туй чудо нечувано "журнализъм" и особено музикален такъв? Аз, знаете, 28 години пиша за музика, имам над 1000 публикувани материала, но не знам, досега у нас му викаха журналистика... "журнализъм", това не ми е познато, ще да е нещо по-ново, по-изтънчено и по-така непросташко, обяснете ни го, моля ви! В крайна сметка, прав сте, как ли бих могъл бедният аз с ниската си музикална култура и познания по темата да знам що е то висока топка в журналистиката (ах, извинете, журнализма). Друго си е Хънтър Томас от цитирания от вас примерно "Ролинг Стоун" - какъв финес, какво перо, каква изтънчена поетичност, каква трепетуща отговорност към читателя и дълбоко познание към описваната от него материя струят от материалите му, написани в чистата, мерена реч на истинския журнализъм! А, ний... познахте, ний сме идиоти. Где сме виждали ний например "Гардиън" - това велико музикално списание за ценители... опааа, пак ли нещо се обърках? Ето, нали сме непрофесионалисти, оплетохме се и вие ни разконспирирахте, язък че 20 години се правих на музикален журналист и критик в "Ритъм"! Накарая, гусин Дейвис, след като завинаги ще се лишите от възможността да четете материалите на нашия така скъпо ценен автор VaGro - които (вън от съмнение и без нито капка ирония този път) ние никога не сме считали за музикално четиво, - то с най-добри чувства след взаимната гаргара, която си устроихме с вас, бих ви препоръчал едно място, където можете да попрочетете и сериозна музикална критика - http://abominog.wordpress.com/ . Бъдете здрав и дано ни радвате с нови коментари! Но не обещавам всеки път да отговарям, щото нали - имам още много да уча от журнализЪма, а кое си иска, оно си сака...

#10 KUMA LIZA 09.04.2010 в 14:44:28

Г-Н VARGO , ЩЕ ПОВЪрНА..... СлУШАЙТЕ СИ ВЕСКО мАрИНОВ ; ДЖАКО ; ДЖЕКИ чАН И Т.Н. ПОГНУСИХТЕ мЕ ....

#11 milesdavis 09.04.2010 в 18:00:25

Приятелю, ама ти нещо се засегна...аз съм просто някакъв там никакъв глас народен. А пък ти се вживяваш прекалено много в големия страшен редактор мнения.(редактор мнения?!?в интернет??) Но пък искам да ти кажа, че твоя коментар е 10х интересен от самата статия, освен че е и по-дълъг от нея (грейт съксес!). Благодаря ти за това! Защото медиите трябва да са нещо повече от жълта простащина,,,предполагам знаеш по-добре от мен. (Кърт Кобейн, вицове, Перник,чалга-силикон, ае з@еби - все едно бакшиш го е писал...) Истината е, че ме подразни фактът, че авторът не само не показа уважение към артиста Кърт Кобейн, направи просто няколко грандиозни , но необосновани обвинения и генерализации, и не успя да каже нищо смислено по темата (Бил оставил след себе си къща, гарнирана с екстази и мадафака- ХАХХАХАХАХАХХА; btw дори полуидиотите знаят ,че огромна част от значимата музика дължим на дрогата, така че дори това не му се получи)... Така, честно казано не ми пука за списание Ритъм, квалификациите по време на комунизма..за за рок пристрастията...за сравненията с гонзо журнализма (съжалявам за правописа, в гимназията учехме само глупости и някакви езици,а след това спрях да пиша на български)... за 3-те албума и тяхната музикална стойност...и най-вече за „умението” да съчетава професионалното музиканството с журналистиката... Мен, дай да не продължаваме в този гаден дух. Виж сеа, дължа извинение на човека - ако е професионален музикант, значи разбира от музика...а по моите стандарти музикантите са едни от най-достойните за уважение хора в този объркан свят. Но това ме навява на въпроса - защо не пише нищо за авторите? ако знаех, че човекът може, но не иска (или просто си българее на воля), нямаше да държа такъв тон? Абе Редакторе, кажи ми правичката, че се обърках...вие сега сериозно ли ще пишете или само ще драскате и ще си правите гаргари? Ако сте решили там бандата музиканти и музикални журналисти да не пишете за музика - ми недейте, вместо само да цапате и после да мирише... Ако пък все пак се пробвате, повтарям - http://www.guardian.co.uk/music/2010/mar/21/charlie-parker-julie-macdonald-sculpture , примерно ( авторът е прост спортен журналист)...

#12 jeronimo 09.04.2010 в 18:56:31

А междувременно Nevermind на Nirvana е на 17 място в класацията на Rolling Stone - 500 Greatest Albums of All Time. Забележете не 500 рок албума...изобщо 500 албума. Което значи че статията е написана за евтина популярност и скандалност а напъните на т.нар редактор предизвикват усмивки. Vagro бил завършил това бил издал онова. Ами то в музиката се иска и талант иначе и онези от комисията барабар с Vagro щяха да са в тази класация. Ама тц

#13 naiboc 09.04.2010 в 20:21:13

Нищо лично към автора , но тъй като за съжаление попаднах на два негови клипа няма как да не отбележа уникалната липса на нещо дори съвсем близо до музикален талант.Да плюеш по музикант като Кобейн ( щото той просто е такъв) при положение че имаш в елитната си дискография албум издаден от ''Пайнер'' и песен казваща се ''София гурбет'' е направо позорно.А, между другото - Нирвана са издали 3 албума, а въпросния виц сигурно сам си го измисил докато си слушал дълбоко възвишената музика на ''Aha''. И това какво и с колко е завършил няма никакво значение - пак е тотален музикален инвалид. http://www.youtube.com/watch?v=iKT1P7x_Pzo срещу http://www.youtube.com/watch?v=ITZ9cwfrWTg fail.an epic one.

#14 Dawnfall 09.04.2010 в 20:33:52

djsupermax, опитах се да ти повярвам, че авторът поне малко разбира от музика... но, след като прочетох това: "Има един зловещ виц за него, че записал 5 албума с Nirvana...", просто загубих всякаква надежда. Оставам с впечатлението, че авторът дори не е слушал гореспоменатата група. Просто защото Нирвана имат само 3 албума. Опитът ми да взема автора насериозно беше напълно провален, когато чух така наречената му "музика". Да ти кажа, това колко албума има издадени VaGro по никакъв начин не е определящ фактор. Дори и 100 албума да има, това не променя факта, че те не струват. Ама грам. Цял свят знае кои са Нирвана, няма рок или метъл фен, който да отрече въздействието им (положително) върху рок музиката. И тук попадаме на един тип, с 3 издадени албума, които даже не си направих труда да изслушам, просто защото след като изслушах 3 песни ми прилоша. Tози индивид твърди, че Нирвана не струват, излагайки като аргумент ниската хигиена на Кърт Кобейн, която искам да подчертая, няма АБСОЛЮТНО НИКАКВА връзка с качеството на музиката му. Тотално се отчаях, след като авторът обвини Нирвана за възникването на ХАУС музиката и РАПА? За сведение на нашия мил музикален журналист, хаус музиката възниква през 80-те години на миналия век, а рапът през 70-те. А Нирвана стават известни през 90-те. Малко разминаване се получи май, а? Та, съжалявам, но просто не мога да прочета тази статия без да се спукам от смях и едновременно с това да ми иде да си изповръщам червата от погнуса, породена от простотията на автора. Роден съм в западен Л.А., ХАХАХАХАХАХАХААХАХАХАХАХА.

#15 milesdavis 09.04.2010 в 21:53:48

Ало редактора, връщам си думите назад...авторът е бездарен. Щом е записал това http://www.youtube.com/watch?v=ITZ9cwfrWTg значи не само не е журналист, но и най-вече нищо не разбира от музика... хахаххааххахахах.....редакторе, редакторе....ти си виновен за всичко - сега заради теб, вагро ще го правя наследник на ИКЕБАНАТА !!!! A защо не съвместен проект? И те моля,повече недей пиши, че ме е срам от всяка една твоя дума и тези на автора! А аз ви говоря за Бърд.....ужасно ме е срам, че съм коментирал и влезнал в диалог с хора като вас.....

Новините

Най-четените