Изсипаха се изведнъж тук в Дома, в който временно живея. На първия етаж. С разкошни рокли, с цветни костюми, с дайрета, тълпа шумни, пъстри, красиви, карнавални цигани.
Тук традицията е такава. За си здрав, богат, силен, обичан и с късмет през идната година, в края на тази трябва да потанцуваш, да се повеселиш, да попееш заедно с пъстрата циганска тълпа.
Имаше жена, пременена като мечка, мъж, облечен като шут, съдейки по шапката му със звънчета. Двама души в общ бял костюм, играеха животно. Някакво странно, фантастично животно, като взето от книжка за деца.
Най-красива беше циганката с дайрето. Млада, слаба, гъвкава, с черна дълга коса, спускаща се на вълни по раменете й. Тръгнаха си точно толкова внезапно, колкото се появиха, както правят всички цигани. И каквито са традициите тук. Не се застояват дълго време на едно място. Само една от тях беше истинска циганка - красавицата. Тя дори набързо гледа на ръка на една жена.
Латвия е християнска държава, също както и България. Но те се покръстват доста след като ние сме приели вярата.
Християнството в България се утвърждава като официална религия по времето на цар Борис I, малко след средата на IX век. Знаем - прословутото избиване на болярските родове, които не искали да сменят езическите си вярвания.
В Латвия християнството става официална религия през XII-XIII век. Има православни, католици, лютерани, нито една от трите групи не успява да се наложи като хегемонна. Може би затова тук идеолопоклонническите традиции не са някаква архаична, консервирана форма на посрещане на големите празници, точно обратното.
Във всички нива на обучение - от детската градина, през училище, та чак до университетите - навсякъде има сформирани групи, в които тези езически ритуали се изучават, обсъждат, разиграват и в крайна сметка се пазят живи.
Да се върнем на циганите. У нас те също са част от зимните ритуални празници. Съществува поверие, че не само по това кой пръв влезе в дома ти на Игнажден, ще можеш да определиш каква ще е следващата ти година, но и че ако в дома ти тогава влезе циганин, е на хубаво.
И тук, както и в България, зимните празници започват в края на октомври. У нас след Димитровден се спира кърската работа и до Никулден няма големи празници, като изключим Задушница.
В Латвия буквално на всеки две седмици се чества нещо. И не непременно християнски празник. Връзката, единението между човека, животните и природата е ненарушена и ненарушима.
Интересното е, че в тези шарени, карнавални шествия чест персонаж е... смъртта. Впрочем невинаги човекът, който я играе, е облечен в черна одежда, с коса в ръка.
В отделни региони по време на зимните празници смъртта се играе от младо момче или момиче, облечено в бяло-жълти дрехи, държащо в ръцете си корона.
В Латвия наричат тези обичаи „погански", тоест - езически. В българския език думата поганец има няколко значения, едното от тях е... друговерец, езичник. Тези ритуали са сходни с нашата Сурва и кукерските обичаи - слагането на маски, преобличането, разиграването на роли.
Тук ритуалът се нарича Ряженье (с ударение на Я). Латвийците също се маскират и костюмират. При нас има булка, жених, доктор, при тях - шут, мечка, смърт. Популярни са и образите на Дявола, Евреина, Козата.
И в България, и в Латвия се пеят специални обредни песни. Интересна разлика е, че докато у нас на коледарите и сурвакарите се дават подаръци (храна и/или пари), тук всяка група, посетила дома ви, носи подарък за вас - празнична свещ, книга, дреха. Прието е да им се отблагодарите, като ги дарите с вино.
